Той е явлението, което оставя българска следа в света на дългите бягания. Неговото име се чува в почти всеки старт на 5000 метра през 80-те години.
Повечето от рекордите му все още стоят непокътнати начало на българските вечни ранглисти - 1500 метра в зала, 2, 3, 5 и 10 хиляди метра.
Остава верен на града, в който израства и до днес продължава да бъде двигател на леката атлетика в Русе.
Той е големият рицар на дългите изпитания – Евгени Игнатов.
"Когато съм почнал да тренирам в далечната 1970 година до днес, много рядко има, когато не съм стъпвал на стадиона. Това ми е вторият дом. Аз съм от първия випуск на спортното училище, когато се открива в Русе. До 6-7 клас тренирах петобой. Бях много в другите дисциплини – спринта, скоковете, хвърлянията, тласкането на гюле. Бях посредствен, меко казано. Само малко по-дългите разстояния малко повече ми се отдаваха 800 метра. И имаше вероятност да ме освободят от спортното училище заради слаби спортни резултати в 7-ми клас. Дончо Димитров постъпи в спортното училище и тогава каза не, това момче ми трябва. И така се застъпи за мен, той ми беше втори баща. 10-11 клас показах, че мога да бягам", разказа бившият атлет за първите си стъпки в спорта.
На 21 години Игнатов печели сребърен медал на 3 000 метра от европейското първенство в зала в Гренобъл през 1981-а, но състезанието е белязано от голям съдийски гаф, защото е било прекратено една обиколка преди края.
На първото си европейско първенство на открито през 1982 г. Евгени Игнатов завършва четвърти на 5000 метра, само на 53 сотни от бронза.
Пропуска 1983-а поради операция, а мечтата му да участва на Олимпийските игри в Лос Анджелис 1984 така и не се сбъдва заради бойкота на социалистическите страни. Доказва, че е в изключителна форма, като печели бягането на 5000 метра в обявения за алтернатива на игрите турнир "Дружба" в Москва.
"Малко ми е така тъжно за 84-а година. Като че ли е тема табу. До май месец аз съм нямал почивен ден със смисълта за олимпийските игри, че мога да участвам и мога да се представя добре, защото вече имам натрупения опит от предното европейско първенство, четвърто място. Но така или иначе, за нас нямаше Олимпиада", спомни си той.
Идва европейското първенство през 1986 г. Там Евгени Игнатов отново остава четвърти във вихрено бягане. Като този път бронзът му се изплъзва само за 21 стотни. Но, поставя национален рекорд на 5000 метра валиден и до днес - 13 минути, 13 секунди и 15 стотни.
"Като че ли може би, бяха малко по-добри от мен. Но не съжалявам. Дадох всичко от себе си. Момент на разколебаване, това ти коства медала, но пък този рекорд догодина ще направи доста години", сподели русенецът.
Година по-късно той се представя достойно на световното първенство в Рим. Класира се 6-и на 5000 метра.
"Бях много подготвен също за това състезание. Тогава бяха по 3 бягания на 5 км. Без проблем. Серии, полуфинал, финал. Но в интерес на истината последните 15 дена имах едно заболяване. Само аз и тренера си го знаехме. Не се чувствах добре. И за мен това е геройството, че станах 6-и", разказа Игнатов.
35 км и то пробягани със средна скорост почти 25 км в час. Това изпитание преодолява Евгени Игнатов на Игрите в Сеул 1988.
На Олимпийските игри в Барселона 1992 стартира на 5 хиляди метра. В сериите се движи редом с най-добрите в първите 7 обиколки. Но там контузия го принуждава да се откаже.
През 1994 г. става президент на Атлетическия клуб Дунав Русе. Успяват заедно с Анелия Нунева да издейства реконструкция на градския стадион. А сега мечтата му е да се построи атлетическа зала.
Възстановяват юношеския турнир "Младост". Създават пробега "Русе-Гюргево".
През 2017-а започва да се занимава и с треньорска дейност.
"Параатлетът ни Християн Стоянов поиска да работи с мен. И така от 2017-а трети на световно първенство за параатлети, европейски шемпион, две титли световни, втори на паралимпийските игри в Токио с резултат 3,49. Многократен шампион при мъже в България, при здравите", гордее се треньорът.
"Този строг режим, който водех, 10-12 години бях в елита на Европа. По всички турнири аз вземам трето място. Целта е да се стремиш нещо голямо да направиш. Аз в тандем с моя треньор това сме се стремили. Да докажем, че една малка България, град Русе, може да направи една голяма атлетика", завърши Евгени Игнатов.
Вижте предаването във видеото!
Чуй новините
Подкаст
