Европейците, включително и българите, искат координирана реакция на ЕС за COVID-19

Мащабно ново проучване, публикувано в доклад от Иван Кръстев и Марк Ленард, опровергава три разпространени илюзии, очертали се по времето на пандемията с коронавируса, като установява широка подкрепа за водено от ЕС възстановяване от кризата.

Основавайки своите изводи на данните от девет страни-членки на ЕС (които общо съставляват две-трети от европейското население), Кръстев и Ленард оспорват твърденията за надигането както на националистическия евро-скептицизъм, така и на европейския федерализъм, за нарастване на подкрепата за масирани държавни интервенции и за издигане
авторитета на експертите.

Проучването установява наличието на мнозинства във всяка страна-членка, поддържащи необходимостта от по-силно сътрудничество в рамките на ЕС, като 56% от българите твърдят, че кризата от коронавируса е доказала, че има нужда от повече съдействие на европейско
ниво.

Данните в проучването на Европейския съвет за външна политика, представителни за две-трети от европейското население, разкриват, че 63% от гражданите смятат, че кризата с коронавируса е показала необходимостта от повече сътрудничество на равнище ЕС.

Разработката обаче предупреждава, че тази подкрепа за по-силно европейско взаимодействие е условна и не бива да бъде разглеждана като призив за допълнително разширяване на европейските институции или като вот на доверие за сегашната структура на ЕС оспорва някои от ранните уроци, които коментаторите извлякоха от пандемията.

Авторите на доклада "Europe's pandemic politics: How the virus has changed the public's worldview", Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии, и Марк Ленард, основател и директор на ЕСВП, анализират въздействието на кризата с COVID-19 върху вътрешната и външната политика.

Авторите поставят под въпрос разпространените мнения, че кризата с COVID-19 рязко е засилила подкрепата за националните държави, възкресила е репутацията на експертите и институциите и е захранила с кислород движенията както на националистическия евро-скептицизъм,
така и на проевропейския федерализъм.

„Илюзиите", развенчани от паневропейското проучване на ЕСВП, включват:

ИЛЮЗИЯ 1: Кризата е създала нов консенсус в Европа, като е тласнала по-голямата част от обществеността към искане за по-изразена роля на държавата.

ИСТИНАТА: Анкетата показва, че общият брой на хората, загубили доверие в способността на държавата да действа, всъщност надхвърля броя на тези, които се настояват за повече държавни
интервенции в резултат от кризата.

Проучването на ЕСВП и анализът на изразените мнения установява следното:

Във всичките анкетирани девет европейски страни само 29% изразяват по-висока степен на доверие в държавата и оценяват позитивно работата на собственото си правителство. Обратно на това, 33% са загубили доверие в способността на държавата и дават негативна оценка на свършеното от тяхното правителство.

В България 61% от участниците в проучването твърдят, че правителството се е справило добре с коронавирус кризата - но само 27% от тях заявяват по-силна увереност в способностите на правителството да се справя с проблеми, които влияят на живота на хората.

ИЛЮЗИЯ 2: Кризата с COVID-19 е довела до по-висока степен на доверие към експертите.

ИСТИНАТА: Повечето европейски граждани не демонстрират висока степен на доверие към експертите и властите по повод кризата с коронавируса.

Ето какво установява публикуваното от ЕСВП проучване:

* Само 35% от отговорилите на този въпрос са изразили становище, че работата на експертите е от полза за тях, докато 38% смятат, че политиците са използвали експертите и са укрили информация от обществеността; 27% от респондентите изразяват ниска степен на доверие към експертите по принцип.

* Доверието към експертите е най-силно в Северна Европа, особено в Дания (64%) и Швеция (61%), където гражданите изразяват и висока степен на доверие в държавата.

* Най-ниско е доверието към експертите във Франция (15%), Полша (20%) и Испания (21%).

* В България само една трета (33%) от респондентите на проучването считат, че има полза от мнението на експертите по време на текущата здравословна криза.

ИЛЮЗИЯ 3: Кризата е довела до повишаване както на националистическия евроскептицизъм, така и на про-европейския федерализъм.

ИСТИНАТА: Кризата не е довела до повишаване нито на национализма, нито на федерализма. Напротив, създава подкрепа за сътрудничество в ЕС, когато сме изправени пред непознати заплахи, но не за повече интеграция.

Проучването, публикувано от ЕСВП, открива:

* Във всички участвали в прочуването девет страни мнозинството е на мнение, че съществува нужда от по-голямо сътрудничество между страните-членки в бъдеще. Това мнение се споделя от 63% от европейците. Повече от половината (56%) от участниците в проучването в България споделят това виждане.

* Българите, редом с испанците (63%), италианците (57%) и португалците (70%), са сред най-склонните да подкрепят повече споделяне на финансовите несгоди в такива кризи. 54% от запитаните в България споделят това виждане.

* В същото време, много хора във всички държави на ЕС считат, че съюзът не се е представил добре по време на кризата - множествата или мнозинствата във всички държави твърдят, че ЕС не отговаря на кризата по удачен начин. Това включва 63% в Италия и 61% във Франция.

* Във всички държави множествата или мнозинствата твърдят, че никой не им е помогнал по време на пандемията или че не знаят кой е бил най-полезният им съюзник. Само малки малцинства избират ЕС, международните институции или най-големите икономически партньори на Европа - САЩ и Китай - като най-полезни съюзници.

* При въпроса относно това как Европа трябва да се промени, мнозинството от респондентите в съответните държави (52%) желаят по-обединен отговор на глобалните заплахи и предизвикателства. Това е най-предпочитаният отговор от всички дадени варианти.

Кръстев и Ленард правят заключението, че преобладаващото мнозинство от европейците искат по-силно сътрудничество на ниво ЕС, независимо от това дали живеят в северната, източната, западната или южната част на континента. Но с уговорката, че няма да има ново ново на интеграция: "това е Европа на необходимостта, а не на предпочитанията", където "генератор на подкрепата за ЕС е засилването, а не подкопаването на националния суверенитет", смятат авторите.

Публикуваният анализ на Кръстев и Ленърд представлява част от една по-широка програма и бъдеща разработка на аналитичния център, основана на социологическо проучване относно желанията на европейците в света след COVID-19.