Играта на думи за третите подред парламентарни избори тази година показва ясната тенденция, че новите партии, така наречените "партии на протеста", избират имена, които са цели изречения, понякога даже две и дори с удивителни. Какво послание се крие зад тази тенденция?
Имената на новите партии вече рядко се побират в една дума. Дори имат точки, запетаи, удивителни и по възможност глагол. Имената на проектите им, според езиковедите, може би са странни за чужденците.
"Всяко такова име има някаква история. И именно затова е много трудно чуждестранните медии да предадат името на партията, защото само буквалният превод не е достатъчен. Имената на новите партии ни представят някакъв сюжет, те представляват нещо - разкриване на някакъв филм и дори сериал. Такова наименование трябва да е нестандартно, да излиза извън познатите клишета", заяви доц. д-р Надежда Сталянова, преподавател в катедра "Български език" в СУ "Св. Климент Охридски".
Модата в името на партията да има завършено изречение с глагол в него изглежда си е наша. В Европа почти липсват такива примери - откриваме един в Унгария - "Може да има друга политика". Старанието към дълги и илюстративни имена у нас, според езиковедите, е опит за отличаване от всичко минало.
"Именно новите политически формации искат да се оттласнат от всичко това, което е минало в нашия политически живот", допълни доц. д-р Надежда Сталянова.
Но дори след като вече имат име, новите политическите партии предпочитат изобщо да не бъдат наричани партии.
"Вече е модерно да се говори за нов политически "проект", нова политическа "формация", каза още доц. д-р Надежда Сталянова.
Обяснението - смятат, че партия вече е мръсна дума, намразена от българите.