Има ли опасност от глобална зърнена криза?

Първите кораби със зърно тръгват от Украйна, след като Русия се върна към ангажиментите си. Всъщност корабите със зърно не са спирали и преди това. И отказът на Кремъл да предостави сигурен път за зърното предназначено най-вече за бедните африкански страни трая няколко дена.

Владимир Иванов - Държавната комисия по стокови борси и тържища: Много спокоен, почти мъртъв пазар на зърно към момента.

Костадин Костадинов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите: С политиката си, вместо да обичаме украинците, всички земеделци, хората ги омразиха.

Педро Дейнека – макроикономически селскостопански консултант: Не виждаме никакъв недостиг на храни въпреки многото заглавия за хранителна криза и недостиг.

Но Русия никога не прави излишни ходове. Затова големият въпрос е – какво се случва, има ли подводни камъни и може ли да се стигне до глобална продоволствена криза и глад.

Слънчогледът отдавна трябваше да е в складовете на производителите на олио. Но силозите там се пълнят с друго зърно. По-евтино, украинско.

Костадин Костадинов: Пазарът, заради евтината украинска продукция, е натиснат надолу, говоря за Черноморския район, няма достатъчно кораби за износ, които да влязат на български пристанища, всичко се изнася от там и не знаем реално кога ще си продадем продукцията. Потърпевши сме ние страните, които сме около Украйна.

Проблемите с износа на украинско зърно не би трябвало да ни касаят. За Украйна не важат строгите изисквания на Европа за използване на по-малко пестициди и забраната на ГМО. Пък и усилията на страните да осигурят сухопътен коридор бяха да се предотврати глада в някои африкански страни и зърното не би трябвало да се разсипва по пътя. Но значително по-евтин и безконтролен, слънчогледът изкуши някой по веригата и половината от количествата му сега в страната са украински.

Костадин Костадинов – Понеже Русия им удари преработвателните предприятия електрическите мощности, те в момента не могат да преработват. И слънчогледа пак тръгва по посока на нашите страни. Толерантността ни в крайна сметка свърши. С политиката си, вместо до обичаме украинците, всички земеделци хората ги омразиха, защото с тези действия на държавата, тя си унищожава производителите и своите производители.

Освен това напрежение, обусловено най-вече от безхаберието на държавните контролни органи, не би трябвало да има друго, предизвикано пряко от войната. Пазарът с азотни торове беше стресиран от страхове и презапасяване.

Педро Дейнека: Първоначално, когато войната избухна в Черноморския регион, пазарът не беше много сигурен как да ценообразува и как да определи цените на база бъдещо прогнози както от страна на Украйна, така и от Русия.

Доц. Огнян Буюклиев – анализатор, Институт по икономически изследвания, БАН: Тези азотни торове определят и въобще минералните торове определят 30 до 40%, такива са технологиите модерните, от реколтата от зърно. Освен това Европа практически прекрати производството си на азотни торове, купува ги от Русия, Беларус, от Украйна също нали и прави само комбинирани торове.

И Русия и Украйна са огромни производители на азотни торове, които от своя страна се произвеждат от газ. Кризата с газовите доставки не засегнаха по никакъв начин производството на торове. И нито една санкция на запада не спря износа на азотни торове. Въпреки това цената му скочи неимоверно.

Педро Дейнека: Когато войната започна бразилските фермери се опасяваха, че няма да имат торове, за посевите, които засяват, което е 2022-2023 г. лятна реколта. И това не се оказа вярно. Бразилия получи всичките торове, от които се нуждаеше и повече. Това беше най-скъпата реколта, която засяха в Бразилия, заради повишените цени на торовете, но определено нямаше недостиг на торове.

Владимир Иванов - Ами втори месец намалява цената на газта или поне виждаме на някакво нормализиране от истерията, която наблюдавахме през пролетните месеци. Като погледнем на торовете, колко много се измениха - някои торове, стигнаха до 500% до 700% изменения в цената, това са огромни суми. На практика при това състояние на нещата, не би следвало торовете да се повишават. По-скоро би следвало да влезнат в някакви нормални цени и да видим вече някакво равновесие по отношение на предлагането на торовете. Мисля, че българските заводи доста добре реагираха на кризата общо взето никой не остана не запасен с торове.

А и в световен мащаб реколтата навсякъде беше твърде добра. 800 милиона тона зърно, далеч над потреблението на човечеството. След Индия и Китай, Русия е третият световен износител на зърно, но сега произведе много повече, отколкото може да изнесе.

Педро Дейнека: САЩ тъкмо събраха добра реколта от царевица и соя, Бразилия засява сега огромни количества, с голям потенциал. Цяла Южна Америка, Аржентина засяват пшеницата, Австралия има добра реколта, Русия има добра реколта, в Черноморския регион Украйна изнася. Ние нямаме хранителен недостиг, но имаме проблем с дистрибуцията.

Проблем роден вече пряко от войната. Както Русия, така и Украйна се радва да отличен добив, което обаче доведе до свръхпредлагане в Черноморския район с излишни 4 милиона тона зърно. И освен на бойното поле, двете страни сблъскаха интереси и за зърнените пазари на Африка. И това донякъде може да обясни ходът на Путин да се оттегли от сделката с черноморския коридор, и подхвърленото контрапредложение.

Константин Косачев, зам.-председател на руския Съвет на федерацията: Като се има предвид богатата реколта в страната, Русия е готова напълно да замени украинското зърно на световните пазари.

Икономистите, обаче, най-малко подозират подобна цел. Други са тези, които диктуват навлизането в различни пазари.

Доц. Огнян Буюклиев: Там има едни фирми, те не са от вчера или от днес, там има едни фирми, те не са от вчера или от днес, много преди от войната, които са основни играчи. Това не са нито производители, нито хора, които имат логистика, кораби, складове и т.н. Това са едни фирми, офиси, намират се в Женева, в Париж, Ню Йорк, на хубави места, с хубави офиси и те осъществяват всъщност цялата тази логистика. Това е деформиран пазар, пазар, който... говорим за глобалния пазар на зърно.

И единственият ефект от театъра с коридора, който може да се приеме като цел е бърза и кратка спекула. Стоковите пазари вдигнаха цените с 5 процента в рамките на един ден.

БНТ: Всичко за ефекта един ден ли е?

Доц. Огнян Буюклиев: Ами може и за един час, и за един ден. Достатъчно е.

БНТ: За да се реализират печалби?

Доц. Огнян Буюклиев: Има разбира се, чакат. Първо предизвикват криза, след това изчакват и продават цената. Това са игрите в рамките на борсовата игра. Мръсни игри, наистина, война е.

Костадин Костадинов: Имахме за ден, за два дни повишаване на борсовите цени, което доведе до малко по-високи цени в страната, вдигане на цените на вътрешния физически пазар. В последствие не се извършиха сделки, защото времето беше кратко.

Владимир Иванов: Едни играчи ще се възползват, други ще са в загуба. Но като цяло продоволствените вериги в света - едва ли това би променило нещо много особено. Като гледаме цената на Чикаго, ако я вземем като еталон, висят едни цени около 330-340-335 долара за тон. Общо взето показва един много спокоен, почти мъртва в пазар на зърно към момента.

Костадин Костадинов: В последствие с цените на борсата паднаха и сега в момента е наблюдаваме пшеницата около 30 цена надолу, царевицата също, слънчогледът не е мръднал.

Владимир Иванов: А нашето зърно отива доста голяма част за ЕС и общо взето там, този тип намеси изобщо не засягат българската търговия. Като цяло реколтата е много добра, с много добро качество, с много добра обезпеченост, почти рекордна, най-високото качество имаме в последните години.

Доц. Огнян Буюклиев: Значи аз погледнах къде има глад и откъде идват бежанците. Ами има връзка според мен. Поне това, което така от статистиките се показва. Значи едното е да вдигнат цените и да реализират тяхното зърно, защото те са големи и производители. Вторият фактор е като има глад, ще има повече бежанци. Къде ще отидат тези бежанци... в нашите страни.

Владимир Иванов: В момента имаме надценен пазар, всички тяги, сили ще поведат цените надолу, ако махнем действието на политиците. Т.е. сега икономиката се справя, въпреки държавите.

Във всеки случай зърното не може да последва спекулативната схема с газа и Путин бързо се върна към сделката. Нищо не печели, но и нищо не може да спечели. Войната обърка доста неща, но дъмпингът с украинския слънчоглед не е от тях. Това си е традиционното безхаберие на нашите контролни органи.