Инвеститорите се опасяват от рецесия след трусовете в банковия сектор

Скорошният банков смут породи страхове в инвеститорите на капиталовите пазари за настъпваща рецесия. Има ли основание за това и кои са факторите, които ще дадат първите сигнали за икономическо забавяне?

За председателя на Европейската централна банка пазарният смут породен от банковия сектор може да помогне за справяне с инфлацията. Той обаче притесни инвеститорите по света дали не се задава икономическо забавяне. Разпространеното правило е, че рецесия има при две поредни тримесечия на спад в БВП. Но има и още:

"Ако доверието в икономиката намалява, тогава фирмите, които имат нужда от заеми, ще търсят такива въпреки това. Тогава имаме рецесия, ако хората загубят доверие в банковия сектор и икономиката като цяло", коментира проф. Джефри Нилсън, преподавател в Американския университет в България.

Прогнозите за рецесия в началото на тази година не се сбъднаха, но финансисти очакват тя все пак да се случи във второто полугодие.

"Опасенията са, че тогава ще настъпи минимум т.нар. "мека рецесия", при която икономическият спад е до 1%. защото лихвите са рекордно високо. Лихвите са по-високи от когато и да било в последните поне 13 - 14 години и това винаги подкопава икономическата активност. Оскъпява кредитите за компаниите, оскъпява кредитите за хората", обясни Димитър Георгиев, ръководител направление "Финансови пазари" в инвестиционен посредник.

Това подкопава икономическата активност и оскъпява кредитите. Проф. Нилсън обаче е оптимист.

"Федералният резерв ще направи така, че банковата система да е сигурна. Видяхме последния месец, че обществеността не губи доверието си в икономиката".

Но ако световната икономика все пак се забави, то това ще се усети незабавно у нас. Макроикономически показатели като лихвените проценти, потребителското доверие, разходите на фирмите и домакинствата, имотния пазар и икономическия растеж могат да сигнализират за забавяне. Потенциално борбата с инфлацията също би ни довела до рецесия, а у нас тя остава по-висока спрямо страните в еврозоната.

"Допълнителен фактор, който в дългосрочен план твърдо ще окаже много положително влияние върху намаляването, т.е. ще намали инфлацията в България това е присъединяването в еврозоната", каза Димитър Георгиев.

Причина за това е, че колкото по-стабилна и предвидима е българската финансова система, толкова по-нисък е инфлационният натиск.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube