Иржи Менцел – режисьорът, който виждаше идеи в смеха на зрителя

Носителят на "Оскар" - чешкият филмов режисьор Иржи Менцел почина на 82-годишна възраст, след като дълго време се бори със сериозни здравословни проблеми, съобщи съпругата му Олга Менцел.

Иржи Менцел е роден 28 февруари 1938 г. в Прага, Чехословакия (днес в Чешката Република (Чехия). Той е един от най-значимите световни режисьори. Принадлежи към поколението на "чешката нова вълна". Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова, Войтек Ясни, Иван Пасер, Яромир Иреш, Ян Кадар, Елмар Клос и други вписва името си в световната енциклопедия на киното и получава признание като един от най-големите майстори на комедията на двайсети век.

Като кинорежисьор той създава 29 филма, сценарист е на 22 ленти. Като актьор има 70 роли в киното през периода от 1962 до 2012 г.

През 1967 г. Менцел печели наградата „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм с филма си "Строго охранявани влакове", драма за Втората световна война.

През 90-те години на миналия век и в началото на 21 в. Иржи Менцел работи предимно в театъра. Прави и шест постановки в България, основно в Сатиричния театър: "Още веднъж отзад" от Майкъл Фрейн, "Вечеря за тъпаци" от Франсис Вебер - спектакъл, поставен преди почти 20 години, който все още се радва на огромен зрителски интерес.

През март 2007 г. Менцел получи Наградата на Столична община за цялостен принос в световното кино. Тогава бе у нас, за да представи филма "Служих на английския крал", в него главната роля изигра актьорът Иван Бърнев.

През 2014 г. чешкият режисьор беше удостоен с почетната степен Doctor honoris causa на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". "Истинският майтап се ражда в главата на зрителя", каза прочутият режисьор тогава.

Менцел, който не веднъж е споделял, че се е учил от добрите кино творци, изповядваше максимата, че героите и нашият живот трябва да са достойни за обич и снизхождение и не разбираше мрачното и тъжно световно кино.

Според него човекът е единственото същество, което е смешно, а чрез смеха се влюбваме и съжаляваме хората, защото те са достойни за това. "Ако не чувствате към даден човек нито съжаление, нито обич, той не е герой".