Истории от Световните първенства – 2010

A+ A-

10:29, 10.04.2026

Чете се за: 24:40 мин.

Мондиалът през 2010. Дори когато световните първенства не са перфектни, те пак са ... абсолютно брилянтни. Испания ликува с първи трофей в историята си.

истории световните първенства ndash 2010

Откъде да започна... Световното първенство през 2010 събужда у хората толкова много спомени, че спокойно можем да не говорим за футбол в чистия му вид, а за всичко, което го заобикаляше и украсяваше в онези летни дни. Вувузели, Шакира, Нелсън Мандела, романтика, стачки – било то на терена или на строителната площадка, Джабулани, Марадона, неразбираемият английски на дон Фабио Капело. Красота!

Бяха изминали 3 пълни години, откакто живеех в английския град Нотингам. Човек трудно оценява с какво разполага, докато му е под ръка, но бързо осъзнава какво е загубил, когато то изчезне от ежедневието му. Студентските години бяха забавни и чаровни посвоему, но определено имаше остър дефицит на забавление и разнообразие. Българската диаспора си беше доста затворена, така че развлеченията се свеждаха до еднотипни събирания (изключително често в къщата ни на булевард „Лентън“ 154) и гледане на футболни мачове в пъба, зовящ се Rose & Crown. Така че Световното първенство беше най-светлият лъч, който можеше да има през юнските дни на 2010. Тогава беше краят на втория семестър, чакаха се резултати от предадени курсови работи, предстояха последните изпити и заключителните акорди на бакалавърското приключение. Спомням си как прекарвахме по 12 часа в общото помещение на едно от общежитията в кампуса – от обяд до вечер, за да можем да гледаме всичко, което става в Южна Африка. Беше нещо като сборен пункт, просто защото там имаше телевизор, където спокойно можеше да се гледа BBC и ITV, които излъчваха Мондиала. Звучи сякаш тази история е от 1980, а не от 2010, но истината е, че никой нямаше работещ телевизор от българите в общежитието/къщата/апартамента си (обяснението беше просто – никой не искаше да плаща лиценза, за да пуснат телевизията и всичко се гледаше на лаптопите през Интернет), а ежедневно 12-часово посещение в даден пъб нямаше да се понрави особено много от финансова гледна точка на младите сънародници. Ех, времена! Красота!

За домакинството на Република Южна Африка се е говорило много. От ФИФА решават, че ще въведат ротационен принцип на континентите, които приемат турнира, така че да няма обидени. Решено е, че сред кандидатурите за домакинство на Мондиал 2010 ще бъдат допуснати само африкански държави, което автоматично прави този шампионат уникален – за първи път Световното първенство ще се изиграе на територията на Черния континент, което звучи абсолютно немислимо само десетилетие по-рано. Сред желаещите да приемат състезанието освен оповестените по-късно победители са още Египет, Мароко и съвместната кандидатура на Тунис и Либия. Впоследствие обаче от ФИФА информират, че не желаят да има колективни предложения, Тунис се оттегля, а за Либия е немислимо да се справи с подобно предизвикателство сама и напуска битката. През май 2004 Сеп Блатер отваря пликчето в Цюрих, а вътре има листче, на което пише – „Република Южна Африка“. Нелсън Мандела държи реч за важността и значението на футбола, като разказва, че в годините, прекарани в затвора, той и останалите мъже, намиращи се в зандана, често намирали утеха единствено в ритането на топка в свободните си часове на двора. Отдал се на емоциите и желаещ да демонстрира символично успеха на страната си, Мандела вдига високо над главата си световната купа. Не си мислете обаче, че и тук няма слухове за корупция. Светът отказва да приеме, че от ФИФА действат единствено и само безкористно и в духа на спортсменството и са убедени, че зад предоставянето на това домакинство се крият много по-дълбоки интереси. Винаги се изтъква придобиването на лоби сред африканските държави и делегати, които се чувстват длъжни да подкрепят Блатер във всичко, което прави, след като е гарантирал провеждането на подобен форум на тяхна територия. Има изключително много притеснителни сигнали, че домакините няма да могат да се справят с организацията, инфраструктурните затруднения продължават да тормозят всички месеци преди старта на турнира. През 2015 година разследване твърди, че някои от най-високопоставените хора в организационния комитет за Световното първенство през 2010 са платили 10 милиона долара на тогавашния вицепрезидент на ФИФА Джак Уорнър, за да си осигурят домакинството. През същата година дългогодишният американски функционер в структурите на световната футболна централа Чък Блейзър признава, че той и негови колеги са приемали подкупи, за да лобират и убеждават други делегати да гласуват в полза на Южна Африка. The Daily Telegraph дори твърди, че в онзи следобед през 2004 Мароко всъщност печели вота, но той е бил подменен и манипулиран. Знаем как се разви краят на кариерата на Сеп Блатер, замерян с фалшиви пари по време на конгреси и събрания на ФИФА. Красота!

Всичко е готово! За първи път в Африка! Датата е 11 юни 2010, първият мач на турнира е на колосалния „Сокър Сити Стейдиъм“ в Йоханесбург. Играят домакините и Мексико. Светът се запознава с местните традиции, обичаи и футболни премеждия. И с вувузелите. Никой никога няма да ги забрави и този музикален инструмент си остава символът на турнира заради изключително характерния и силен шум, който създаваше по време на всички двубои. Без изключение. На всеки мач – от първата до последната минута винаги някой надуваше вувузелата и създаваше в повечето случаи дискомфорт на телевизонните зрители, отказващи да приемат нетипичния музикален съпровод. Споменавайки ритмите и музиката – нима мога да подмина Шакира?! Ако през 1990 Джана Нанини и Едуардо Бенато създават най-запомнящия се химн на световни финали, то през 2010 колумбийската певица оставя след себе си вероятно най-мелодичната песен, свързана с Мондиали. И до ден днешен във всяка страна, където има голям футболен форум, в даден етап по стадионите, във фензоните, в баровете или по улиците е неизбежно да чуете Уака Уака. Официалното наименование на песента е This time for Africa, която има около 4.5 милиарда гледания в YouTube към днешна дата. Обещах ви и романтика – заснемането на видеоклипа към песента е причината Шакира да се запознае с бъдещия си съпруг Жерар Пике, като двамата живеят заедно 12 години. Можем да твърдим, че онзи месец е бил сполучлив за централния защитник, който триумфира със световната титла с Испания. Шакира и Пике са родени и на една и съща дата ... с 10 години разлика помежду си. Красота!

В телевизията често се разказва една история, свързана с певицата, когато се появила в международния пресцентър в Йоханесбург. Колегите били въодушевени от присъствието й и, разбира се, искали да се направи интервю с нея. Петър Иванов, който вече не е в БНТ, заедно с популярния ни футболен статистик Румен Пайташев получават възможността да попаднат в мелето от журналисти и оператори, опитващи се да стигнат до музикалната звезда. Румен прави опити да я заснеме, които за жалост не са много успешни, а по-късно, когато двамата се връщат в офиса при останалите си колеги, са посрещнати от типичните (и не особено добронамерени) слова на вече покойния Петър Василев, който се възмущава от прехласването по колумбийката, сякаш тя е „десен бек или център-халф“, както гласи историята. И това няма да е последният път, в който споменавам Василев и Пайташев в тази история, доверете ми се. Ех, времена!

Първият мач на турнира приключва при равенство – 1:1. Сифиве Шабалала открива резултата с изумителен гол, който хвърля в екстаз целия стадион. Цялата нация. Целия континент. Прочутият коментатор Питър Дрюри изрича: „Гол за Южна Африка! Гол за цяла Африка!“. Двубоят в крайна сметка завършва без победител, което ще попречи на домакините да излязат от групата. Съдбата – особено футболната – е странно нещо. През задаващото се лято Мексико и Република Южна Африка отново ще играят на световно първенство. И отново това ще бъде мачът на откриването. Датата? 11 юни.

Притесненията около първенството обаче не спират, а комичните случки валят една след друга като топъл, летен дъжд. По време на първата седмица от турнира строителните работници, както и персоналът по много от съоръженията обявяват масова стачка заради обидно ниските си възнаграждания, които по непотвърдени данни едва достигали 200 долара на месец. Към тях се присъединяват и част от стюардите и изведнъж полицията получава още ангажименти. Казвам „още“, защото всички европейски привърженици са предупредени да бъдат изключително бдителни - в Южна Африка ги дебне опасност, наречена битова престъпност: кражба на коли, влизане в взлом в домовете, агресия от местните към чужденците. Силите за сигурност са навсякъде, но в крайна сметка всичко се оказва преувеличено и турнирът протича повече от нормално. Както казах – запомнящите се случки обаче следват непрестанно. Прокрадва се идеята преди всеки мач около стадионите да бъде правено жертвоприношение – по една крава, която да бъде колена за курбан. Природозащитниците се намесват и успяват да предотвратят странното предложение за берекет, като африканското гостоприемство се свежда само до умъртвяването на един вол, който е заклан на 25 май отново на „Сокър Сити“. Парис Хилтън – неволно или нарочно с оглед репутацията й – отново намира място в световния обмен, след като е арестувана по подозрение за притежание на канабис преди ¼-финалния мач между Нидрландия и Бразилия. По-късно всичко е описано като „неразбирателство“.

Футболните случки, заслужаващи внимание, също са неизчерпаеми. Да започнем от един от героите от предишните глави на тази поредица – Диего Армандо Марадона. Великият аржентинец, качил прекалено много кила за нисичкия си ръст и пуснал авторитетна брада, е селекционер на родината си по време на Мондиала. Стилът му е все така неподражаем и медиите не могат да уловят повечето от идеите и решенията му. Лионел Меси вече е във вихъра си, гаучосите излизат от групата с 3 победи, после елимиинират и Мексико, преди на ¼-финала да бъдат разгромени от Германия с 4:0. Селекцията на Марадона е доста странна, но най-фрапантният пример е свързан с бранителя Ариел Гарсе. Може би не сте го чували и не бих ви се сърдил, ако съм прав. Защитникът завършва с клубния си Колон на 14-то място в аржентинското първенство, но за всеобщо учудване попада в списъка на Марадона за Мондиала. Запитан защо го е включил в редиците си, дон Диего отговаря невъзмутимо, че е сънувал, че Аржентина става световен шампион в Южна Африка, а единственото лице, което помни от съня си, е това на Гарсе. Бранителят не записва нито минута на първенството между другото.

Един друг дон – дон Фабио Капело е начело на Англия. Всичко започва и завършва катастрофално за „Трите лъва“ – в груповата фаза стартират с равенство 1:1 срещу Съединените Щати, после следва още едно реми – при това без голове – срещу Алжир. На Острова всички са бесни и упрекват Капело, че очевидно не може да предаде идеите си на играчите. Англия някак се промушва до 1/8-финалите след успех с 1:0 над Словения, за да дойде същинското фиаско и загуба с 1:4 от големия съперник Германия. Това е мачът, който според мнозина е окончателната причина да започне да се работи върху внедряването на видеотехнологиите и повторенията във футбола. При резултат 2:1 за Германия Франк Лампард стреля, топката прехвърля вратаря Мануел Нойер, удря се в горната греда и пада на около половин метър зад голлинията на Бундестима. Съдията обаче не вижда очевидното и не зачита гола, като играта продължава. Англичаните са бесни, но няма към кого да се обърнат. Отново според мнозина – това е възмездието, което Германия получава за гола-фантом в полза на Англия от финала на Мондиала през 1966, когато има изключителни съмнения за достоверността на попадението на Джеф Хърст и дали топката е преминала голлинията. Казвам ви – футболната съдба е странно нещо.

Финалът през 2006 противопоставя Италия и Франция. Сега и двата отбора се провалят с гръм и трясък и отпадат още в групите – това е началото на краха за Скуадрата, която в момента се намира в незапомнена криза и ще пропусне трето поредно Световно първенство. При „петлите“ не следват чак такива драми след Мондиала, но на самия шампионат обстановката в тима е отровна. От френския лагер ежедневно „изтичат“ данни за скандали. Никола Анелка отказва да играе, след което е изгонен от отбора. Футболистите обявяват нещо като бойкот, който е потушен, но вече е късно – тимът е елиминиран по срамен начин още в групата, като губи мачовете си с Южна Африка и Мексико, а от Уругвай успява да измъкне геройско равенство. По-късно Анелка е наказан от френската федерация да не играе за страната си за следващите 18 (!) мача, а Патрис Евра получава санкция от 5 срещи.

Всичко това вероятно вече ви е навело на мисълта, че европейските отбори не се справят особено добре на шампионата. За осминафиналите се класират само 6 от 13 държави, което е антирекорд за Стария континент. Прелюбопитното е, че единственият непобеден отбор на целия турнир е ... Нова Зеландия – „кивитата“ правят три равенства в групата си, което не е достатъчно да се класират напред.

Спокойно можем да кажем, че най-драматичният момент на целия турнир е на ¼-финалите. Там се срещат Гана и Уругвай. Цяла Африка подкрепя „черните звезди“, които могат да станат първите представители на този континент, стигнали до полуфиналите на световно първенство от създаването му през 1930. Не било писано обаче да се случи така. В 120-ата минута след огромно разбъркване в наказателното поле на Уругвай следва изстрел към вратата. Всички си мислят, че Гана печели, когато Луис Суарес – класически футболен злодей, успяващ винаги да се забърка в неприятности – изчиства топката с ръка от голлинията. Може и да няма видеоповторения, но това няма как да не бъде видяно от реферите. Дузпа за Гана в последната секунда! Плачещият Суарез напуска терена след червения си картон, само за да изпадне в екстаз секунди по-късно, след като разбира, че ударът на Асамоа Гиян е излетял над вратата. Гана пропуска своя шанс! Следват дузпи. И до ден днешен не мога да си обясня, защото треньорът на Гана избра отново Гиян да бие първата дузпа за страната си, след като очевидно беше изпаднал в амок и психическо разстройство, но нападателят вкарва при втория си опит. Това обаче не е достатъчно, защото южноамериканците показват по-здрави нерви. „Сега цял един континент прави магии. С магиите – дотук!“ – размишлява Петър Василев, визирайки шаманите, които са показвани на екрана преди дузпите. Абреу изпълнява последната дузпа за Уругвай, прави го с невъзмутимо спокойствие, копвайки топката. И Василев, и Румен Пайташев, които са получили наряд за този двубой, в един глас казват от коментаторския пулт в Йоханесбург: „Паненка! Паненка!“. Двукратните световни шампиони потеглят към полуфиналите, където без звездата си Суарес са отстранени от Нидерландия в мач с много голове – 2:3. За тях утешителната награда е, че Диего Форлан приключва с 5 гола в турнира – никой няма повече от него, а също толкова имат Давид Вия, Томас Мюлер и Уесли Снайдер. Ще се запомнят доста от головете на Форлан, които ставаха благодарение и на официалната топка на турнира, казваща се „Джабулани“. Може би се сещате – летящата в непредвидими посоки топка, която винаги объркваше вратарите.

Нещата никак не започват добре за Испания. Европейският първенец губи първата си среща в турнира от Швейцария с 0:1. В онези години всички говорят за тики-така и изключителния стил на Ла Фурия. Реалността говори за следното – испанците се измъкват от групите, а след това побеждават Португалия на 1/8-финала с 1:0; Парагвай на 1/4-финала с 1:0; Германия на ½-финала с 1:0; и Нидерландия на финала с 1:0.

За второ поредно световно първенство защитата е тази, която печели трофея! Жерар Пике и Карлес Пуйол са страхотни, непробиваеми, като за цялото първенство Испания допуска едва 2 гола. Същинската мощ при притежанието на топката обаче идва в центъра на игрището, като няма противникова халфова линия, която да не се изгуби в магическия триъгълник, създаден от Шави, Андрес Иниеста и Серхио Бускетс. Тримата съотбирници в Барселона са неудържими и контролират до съвършенство случващото се на игрището. Ако всички останали се оплакват от Джабулани, то испанците нямат никакви проблеми заради маниера си на игра – къси подавания на малко разстояние. Контрол върху топката. Тики-така. Селекционерът Висенте дел Боске, чиято кариера преминава почти изцяло в Реал Мадрид, има по-скоро ролята на политик, отколкото на треньор. Той отлично осъзнава доминацията на Барселона и подхожда парламентьорски.

След Световното първенство в свое интервю той заявява:

„Може и да го наречете утопия, но исках да накарам каталунците и баските да се чувстват добре, когато подкрепят Испания.“

Сеператизмът във футболно отношение поне за този един месец е премахнат. Ла Роха печели първата си световна титла и става едва осмата държава, триумфирала на най-важното футболно събитие. Испания е и първата европейска държава, която става световен шампион извън Стария континент, както и първият шампион, стигал до титлата след загуба в първия си мач на първенството. Все постижения, които се повторят в следващите години от други отбори.

Финалният мач е триумф на Кройфизма във футбола. Испания срещу Нидерландия и два тима, изградени от принципите на Барселона и АЯКС. Звучи по-хубаво, отколкото всъщност беше. Доста груб мач, приключил с изключителните 14 картона – цяло чудо, че чак в продълженията е показан червен картон на някого от двата отбора, получава го Джон Хейтинга от „лалетата“. Ще се запомни огромният пропуск на Ариен Робен и спасяването на Икер Касияс, което е и сред причините той да получи прякора си Сан Икер. Както и безумното влизане на Найджъл де Йонг в тялото на Шаби Алонсо. Решаващият миг идва в 116-ата минута, когато Иниеста бележи единствения гол, сваля фланелката си, а отдолу на потника му пише „Дани Харке – завинаги с нас“ – послание, отправено към починали внезапно преди световното първенство капитан на Еспаньол. Испания ликува с първата си световна титла под музикален микс от вувузели, Уака Уака и необуздани викове в знак на първична радост. Красота.