Знам, знам. Ще чувате доста пъти през това лято, че Световното първенство по футбол за първи път ще се проведе в три държави. Съединените Щати, Мексико и Канада определено ще се постараят да предложат невероятно и единствено по рода си шоу, за което да се говори дълго. И което някак да успее да откъсне света поне за малко от сложната международна обстановка. Но северноамериканските държави не са пионери по отношение на концепцията за разпределяне на домакинството между няколко страни. Време е да си спомним за първия Мондиал за новия век – този през 2002, който е и първият, провел се на територията на две държави – Япония и Република Корея. И първият, който отвежда футболния свят в Азия. Световното първенство на Роналдо!
Вероятно вече свикнахте с обстоятелствата, че всяко домакинство на Мондиал е съпътствано с доста скандали и полемики. Нещо като традиция. Турнирът вече се е оформил като мощно оръжие за влияние, лоби и захранване на политически амбиции. В началото кандидатурите за 2002 са три – Мексико, Япония и Република Корея. Да, точно така. Всъщност двете азиатски държави изобщо не възнамеряват да приемат турнира заедно. Най-малкото различията им в миналото са достатъчно сериозна пречка, за да не могат да загърбят с лека ръка проблемите и неразбирателствата си. Стига да не се намесят едрите риби, които да ги накарат да го сторят. Мексико не е смятан за достатъчно добър кандидат, още повече че вече два пъти е подслонявал световното първенство, а от ФИФА търсят разнообразие. И влияние на всички континенти. Когато идва моментът за избора, президентът на световната централа Жоао Хавеланж е твърдо убеден, че трябва да спечели Япония. Теза, която далеч не е споделена от основния човек в УЕФА – Ленард Йохансон, който решава поне малко да попречи на Хавеланж да осъществи плановете си безпрепятствено. Йохансон предпочита шампионатът да отиде в Република Корея. В крайна сметка двете азиатски държави се съгласяват да организират съвместно надпреварата и за първи път в историята Мондиалът отпътува за Далечния Изток, където да се разпростре между границите на две страни.
Някои биха поспорили, но това е турнирът с най-многото изненади изобщо в модерната история на състезанието. И всичко започва от първия мач! Световният шампион Франция губи сензационно от дебютанта Сенегал с 0:1. На 30 май 2002 „петлите“ търпят едно от най-големите си унижения, след като допускат поражение от Ел Хаджи Диуф и компания. Единствения гол вкарва вече покойният Папа Буба Диоп, а благодарение на подвизите си по азиатските терени сенегалците ще се харесат изключително много на западноевропейски клубове и скоро след това ще ги очаква бляскава кариера. Това лято Франция и Сенегал ще играят отново един срещу друг на Мондиала, като съдбата отново ги изпрати в една и съща група. За световните първенци шокът е толкова голям, че те така и не успяват да се възстановят и напускат шампионата още в груповата фаза. При това без да отбележат попадение! Тиери Анри е изгонен при нулевото реми срещу Уругвай, а фиаското е окончателно след загубата с 0:2 от Дания в трети мач в групата. Au revoir! Интересното е, че друг от фаворитите в турнира – Аржентина – има абсолютно същата участ и си тръгва към дома безславно още след първия етап. Минимално извинение за гаучосите си е, че техният поток е доста по-сложен – компания им правят Нигерия, Швеция и старите им познайници от Англия. „Трите лъва“ и южноамериканците се срещат за пети път на световни финали – англичаните побеждават с 1:0 след гол от дузпа. За да бъде символиката пълна – вкарва я грешникът отпреди 4 лета Дейвид Бекъм, който изкупва греховете си след червения картон, станал факт след нещо средно между симулация и провокация на Диего Симеоне. През лятото на 2002 се подготвях за кандидат-гимназиалните си изпити, но в съзнанието ми дълбоко се е запечател един миг, докато съм се опитвал да се съсредоточа върху задачите по математика и как да напиша по-качествено и задълбочено съчинение разсъждение по темата „Очарованието на първата любов“ в разказа „Ангелика“ по Елин Пелин. Та тогава Бекъм и Симеоне заровиха томахавките, докато двата отбора се прибираха в тунела след първото полувреме, небрежно (а и вероятно донякъде с нежелание, но по необходимост заради камерите) си подадоха ръка. Аржентина отпадна, Англия се класира напред.
Нидерландия изобщо не се класира за Мондиала. Португалия също отпада още в групата. Италия е елиминирана на 1/8-финал. Нищо не върви по план за фаворитите. Или поне за повечето от тях. Домакините успяват да прескочат групите. Японците обаче са отстранени веднага след това от храбрия тим на Турция, който по-късно ще стигне до бронзовите медали за удивление на целия свят и ще продължи традицията нашата част на света да има представител на полуфиналите. След България през 1994 и Хърватия през 1998 сега е ред на южните ни съседи. Другият домакин – южнокорейците – далеч не се задоволяват с успеха в групите. Съставът на Гуус Хидинк, за който се смята преди началото на първенството, че трудно би стигнал дори до една победа … стига до полуфиналите. Но го прави по възможно най-спорния и забулен в интриги начин. Още на 1/8-финала Република Корея е на крачка от отпадането срещу Италия. Ан Джун Хуан пропуска дузпа след спасяване на Джанлуиджи Буфон. В състава на адзурите тогава играят някои от най-големите световни звезди, а след гола на Кристиян Виери всички очакват, че Скуадрата няма да има проблеми. Резултатът обаче е изравнен секунди преди края на редовното време. В продълженията Франческо Тоти е изгонен след втори жълт картон за симулация в ситуация, в която по-скоро има дузпа. Тънка засада спира обещаваща атака на италианците, за да дойде 118-та минута, в която провинилият се по-рано Хуан вкарва Златен гол и Италия е елиминирана в онази секунда.
Република Корея продължава напред, а това ще бъде последното Световно първенство, на което ще се използва правилото за Златния гол. Ан Хуан може и да е герой в страната си, но определено е ненавиждан на Ботуша. Скоро след края на Мондиала договорът му с клубния Перуджа е прекратен лично от президента на клуба с мотива, че е „предател, който е унищожил футбола в Италия“. Ех, ако знаеха какво ги чака италианците към днешна дата… На ¼-финала обаче ситуацията става дори още по-трудна за обсъждане и абстрахиране от домакинския фактор. Два гола на Испания са отменени, като при първия има много спорна засада, а при втория страничният рефер неправилно преценява, че топката е напуснала с пълния си обем очертанията на игрището. Корейците отново побеждават – този път след 0:0 и изпълнения на дузпи. Република Корея е на ½-финал. Там обаче отстъпа на Германия с 0:1, после губи и малкия финал с 2:3. Мачът за бронзовите медали ще се запомни с рекорд – Хакан Шукур от южните ни съседи вкарва най-бързия гол в историята на Световни първенства само 10.8 секунди след старта на двубоя.
Други акценти от турнира са забраната на ФИФА към състезателите на Камерун да носят фланелки без ръкави. Иновативният дизайн не е приет радушно, защото от организаторите приемат екипите като потници, което явно се третира като проява на неуважение от страна на „неукротимите лъвове“. Бора Милутинович пък доказва, че няма невъзможни неща в треньорската професия и води пета различна страна на пето поредно световни първенство, постигайки това от 1986 до 2002 с Мексико, Коста Рика, Съединените Щати, Нигерия и Китай. Германия постига невероятна победа с 8:0 в груповата фаза над Саудитска Арабия в мач, с чиято помощ по-късно Мирослав Клозе ще стане най-великият голмайстор в историята на световни първенства. Споменавайки Бундестима, трябва да уточним, че той далеч не изпъква в надпреварата. Мондиалът обаче се развива по изключително удобен начин за германците, които елиминират на ¼-финал Щатите, а на ½-финал Република Корея със скромното 1:0. Головете и в двете срещи бележи Михаел Балак, който обаче е наказан за финала поради натрупани жълти картони, което допълнително намалява шансовете на Маншафта. Най-добрият играч на Германия на шампионата безусловно е вратарят Оливер Кан, който също ще бъде сполетян от проклятието на финалния мач, превърнало се в традиция в последните няколко издания на турнира и продължило и до 2006 включително.
Бразилия е единствената страна, която е участвала на всички Световни първенства. И най-успешният отбор в историята на надпреварата с пет триумфа, последният от които идва точно през 2002. Как само звучи! Преди да отпътува за Азия обаче, Селесао се намира в изключително разклатено положение. В квалификациите тимът губи 6 от 18 мача – от Боливия, Аржентина, Уругвай, Еквадор, Чили и Парагвай. Стига се дотам, че класирането да зависи от последния кръг, в който отборът надделява с 3:0 над Венецуела. Използвани са внушителните 65 футболисти, а тимът е воден от петима различни наставници. Последният от тях – Луис Фелипе Сколари – получава картбланш и доверие да бъде селекционер и по време на световните финали. Макар в миналото във визитката му вече да личат успехи в Копа Либертадорес с Гремио и Палмейрас, на Сколари не се гледа с особена надежда от привържениците. За него се твърди, че с часове е гледал мачове на противниците на Бразилия, като е използвал музиката на Bee Gees, за да се концентрира и да извлече свежи идеи. „Трябва да се събудим и да станем по-модерни“ – заявява Сколари преди турнира. Кралят на футбола Пеле остро критикува треньора за подхода и стила му. Когато Бразилия печели световната купа в края на юни 2002, Луис Фелипе Сколари не е забравил думите на Пеле и му отвръща подобаващо. Дори на прага на възпитаното – „Мисля, че Пеле не разбира нищо от футбол. Като треньор не е постигнал нищо, а прогнозите и анализите му винаги се оказват грешни. Ако искаш да спечелиш трофей, обади се на Пеле и направи обратното на това, което те съветва“. Пеле е сред хората, които награждават Сколари по време на церемонията след финала.
Сколари решава да използва схема на игра 3-4-2-1 по време на турнира. Определено най-влиятелните и значими фигури в състава са трите Р – Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо, като особено първите двама правят уникален турнир и на практика печелят титлата за страната си. Системата определено облагодетелства бековете, като крайните защитници Кафу и Роберто Карлош демонстрират изключителна ефективност в отбрана и неизчерпаема енергия в атака. Централните защитници Роке Жуниор, Лусио и Едмилсон не са сред най-непробиваемите, но могат да разчитат на това, че нападателите ще вкарат колкото голове трябват за успеха. В центъра на игрището страхотен турнир изнасят Жилберто Силва и Клеберсон, които по онова време са слабо познати извън Бразилия.
Бразилия не може да бъде спряна. Седем победи в седем срещи! Роналдо и Ривалдо вкарват по 1 гола в първите 4 мача на родината си, като сякаш не оставят изобщо място за дискусия кой заслужава да бъде в идеалния отбор на първенството. Ривалдо все пак успява да си навлече гнева на неутралните любители на играта, след като в мача срещу Турция в групите изкарва червен картон на Хакан Юнсал след грозна симулация, имитирайки, че е получил много тежък удар с топката, докато чака да изпълни ъглов удар към края на мача. Идва ¼-финалът срещу Англия. Там Майкъл Оуен вдъхва надежди на европейците, че могат да елиминират могъщия си съперник, но два гола на Ривалдо и Роналдиньо обръщат мача. В аналите на световните първенства завинаги ще остане второто попадение – Роналдиньо прехвърля от огромна дистанция английския вратар Дейвид Сийман от пряк свободен удар. По-късно вълшебният офанзивен футболист на Бразилия получава червен картон.
До края Световното първенство принадлежи изцяло на Роналдо. Сякаш за да може съдбата да му се реваншира. Гениалният нападател бележи 2 пъти за победата с 2:0 на ½-финала срещу Турция. Във финала прави същото – 2 гола във вратата на Германия за 2:0 и световната титла заминава отново за Бразилия. Роналдо приключва турнира с 8 гола – за последно някой е успявал да вкара толкова много през 1970, когато звездата е Герд Мюлер. Безгрешният до онзи финал Оливер Кан допуска неточност точно в най-важния миг при първия гол на бразилците, сякаш за да продължи тенденцията най-добрият играч да изживява кошмар в мача за титлата. Точно както Роберто Баджо през 1994. И точно както Зинедин Зидан през 2006, както ще разберете в следващата глава на тази поредица. И като казах, че съдбата се е реванширала на Роналдо – вероятно помните какво се случва 4 години по-рано, когато той е намерен в хотелската си стая и като по чудо играе в мача срещу Франция, загубен с 0:3? Роналдо няма гол за Бразилия между септември 1998 и май 2002. Контузиите го съсипват и той участва едва в 17 мача за Интер в рамките на 3 сезона. Именно поради това завръщането му през лятото на 2002 се счита за най-запомнящото се изобщо в историята на играта. Скоро след финала е продаден на Реал Мадрид.
Може и да ви се стори странно, но финалът между Бразилия и Германия е първият между двата футболни гиганта на Световни първенства. Капитанът Кафу вдига победоносно трофея над главата си. Десният бек става първият и единствен футболист, играл в три поредни финала на Мондиали. На фланелката му пише „100% Jardim Irene”, което е родният му квартал в Сао Пауло, а от устата му излиза репликата „Обичам те“, понася купата във въздуха – думи, насочени към съпругата му. Друга една съпруга – тази на Роналдо – му се обажда след ¼-финала срещу Англия да го извести, че невръстният им син е целунал телевизора, крещейки „Таткоооо!“, докато на екрана в този момент е бил показван … Роберто Карлош. Твърди се, че това е накарало нападателя да смени прическата си за последните два мача от турнира. Фризура, която по скромното ми мнение си остава най-разпознаваемата в световния футбол и до ден днешен.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Цигари без бандерол на стойност над 1 300 000 евро са открити в незаконната фабрика в Дупница
Сергей Игнатов: Подписаното споразумение спаси Болградската гимназия и гарантира обучението на българските ученици
Конфликтът в Близкия изток: Продължава издирването на американски пилот
Чуй новините
Подкаст
