Сякаш беше вчера. Предстоеше първото световно първенство, което щях да отразявам на живо, а само професионалните истории да опитам да разкажа, трябва да разделя тази глава от поредицата на отделни епизоди. Към днешна дата следното изречение вероятно звучи направо налудничаво, но – Русия посрещаше Мондиала! Няколко години по-рано страната вече беше организирала друг от най-значимите форуми, защото през 2014 най-ярките звезди от зимните спортове бяха в Сочи, като Владимир Путин не пестеше средства. Говореше се, че разходите за организацията в инфраструктурно, логистично и спортно отношение са надхвърлили 50 милиарда долара. Така че през 2018 никой вече не се учудваше на огромните финансови потоци, които щяха да бъдат вложени, за да може Световното първенство да премине гладко.
Както обикновено обаче – към избора на домакинство се подходи изключително скептично. С огромно недоверие. Първоначално цели девет страни изявяват желание да са домакини на футболното зрелище. Мексико впоследствие се отказва, а кандидатурата на Индонезия не е допусната до финалния етап заради грешки в документацията. Остават още три неевропейски държави, които първоначално проявяват интерес към процеса – Япония, Австралия и Съединените Щати, но в хода на „наддаването“ също се оттеглят. Така когато идва време за гласуване, в битката участват четири възможни варианта, два от които – съвместни: Испания/Португалия, Нидерландия/Белгия, Англия и Русия. Изненадващо или не англичаните получават най-малко от гласовете, което очевидно вбесява островитяните. Русия печели с 13 гласа, изпреварвайки иберийската кандидатура с 6 гласа. Веднага се появяват притесненията, че по руските стадиони е доста вероятно да има прояви на расизъм, защото подобни инциденти често се наблюдават във вътрешното първенство. Дискриминацията към LGBT – обществата също предизвиква доста критики към избора на домакини, както и отявленото незачитане на човешките права и злоупотреба с работници, наети да участват в строителството и подготовката около световните финали. Анексирането на Крим през 2014 от страна на Русия нажежава изключително много обстановката и някои от представителите на Западния свят заплашват, че няма да участват на Мондиала. Сеп Блатер – тогавашният президент на ФИФА заявява, че всичко върви по план и няма намерение да премества турнира.
Наследникът му Джани Инфантино обаче изказва неудовлетворението си от слуховете и информациите, че севернокорейски работници са били подложени на нечовешки условия на труд при строежа на стадиона в Санкт Петербург. Обвинения в корупция също не липсват, най-вече по отношение на провеждане на вота. ФИФА назначава американския прокурор Майкъл Джей Гарсия да разследва случая, но в крайна сметка категорични доказателства не са намерени. Няколко месеца преди старта на турнира – през март 2018 британският премиер Тереза Мей заявява, че в отговор на печално известния случай с отравянето на Сергей и Юлия Скрипал нито един британски дипломат или представител на кралското семейство няма да посети Русия по време на Мондиала. Борис Джонсън пък дори сравнява Мондиала през 2018 с Олимпийските игри през 1936, проведени под нацисткия режим, определяйки форума като „пропит с омраза“.
По време на церемонията по откриване обаче всичко е повече от спокойно. Президентът на Русия е в ложата заедно с принца на Саудтиска Арабия Мохамед бин Салман. Още преди да е започнало първенството, светът вече е видял един от най-важните кадри на турнира – двамата държавници си стискат ръцете, между тях седи Джани Инфантино.
Съдбата си прави интересна закачка, защото жребият за турнира определя мачът на откриването да противопостави Русия и Саудитска Арабия – двата отбора с най-ниско класиране в ранглистата на ФИФА по онова време. Домакините започват вихрено и разгромяват опонента си с 5:0. Футболното шоу е предшествано и от музикална забава, където погледите са насочени изцяло към Роби Уилямс, който пренебрегва критиките към себе си, че се е „продал“ и е отишъл в Русия въпреки упреците на сънародниците му. В официалната песен на турнира пък участва Уил Смит, което също е прието многозначно.
Световният шампион Германия далеч няма участта си отпреди 4 години. Тенденцията първенецът от последния турнир да се проваля с гръм и трясък продължава с пълна сила и през 2018. След като Италия напуска турнира в групите през 2010, Испания отпада безславно през 2014, сега и Маншафтът си тръгва още след първия етап. Кацайки в Калининград – първата точка от моя воаяж – с изненада още в самолета разбрах, че отборът на Република Корея е победил Бундестима и го елиминира от следващите сметки. Подобно фиаско не е сполетявало Германия от 1938 насам! И този път постъпките на Мануел Нойер не очароват целия свят, защото самонадеяните му изяви водят и до втория гол на корейците – един от най-странните голове на световни първенства.
Говорейки си за груповата фаза, редно е да спомена още няколко срещи. Още в началото на турнира Португалия играе с Испания – двете страни може и да не са успели да спечелят домакинството на Мондиала, но успяват да впечатлят всички с чисто футболните си умения. В Сочи двубоят приключва при резултат 3:3. Величествен мач, в който Кристиано Роналдо вкарва хеттрик – това е 51 хеттрик за великия португалец в кариерата му на национално и клубно ниво, като по ирония на съдбата това е и хеттрик номер 51 изобщо в историята на световни първенства. Аржентина губи катастрофално от Хърватия с 0:3 – тогава в тон-студио 3 на „Сан Стефано“ трябваше да коментирам срещата в тандем с Петър Василев. Излишно е да споменавам, че не ми беше напълно спокойно, защото това беше първата среща на Петела, която той щеше да коментира след близо 5-годишна пауза. Към края на мача вече покойният ни колега започна да сипе критики към Лионел Меси, което – очаквано – не се прие особено добре от социалните мрежи. Сложна ситуация! Мачът между Дания и Франция приключи 0:0, което беше единствената среща без голове на цялото първенство. А ситуацията между Япония и Сенегал си остава без аналог – „самураите“ се класираха към фазата на елиминациите, защото напълно в унисон с натурата и характерите си бяха ... по-коректни. Между двете страни нямаше нито един показател, който да се различава – точки, вкарани голове, голова разлика, резултат в прекия двубой, та се наложи да се прибегне до феърплея. И така Япония продължи към 1/8-финалите, защото азиатците бяха получили по-малко жълти картони в трите си мача в групата.
Да се върнем на моите приключения. Заминах от Калининград за Казан. Кацайки там, се бях уговорил с хазяина ми да ме посрещне на летището и да ме откара до наетия апартамент. Имах чувството, че пътуваме над един час – никога не можеш да си сигурен къде точно отиваш, но всичко мина благополучно. На следващия ден ме очакваше коментар на мача между Франция и Аржентина (гаучосите се бяха промушили към елиминациите след много трудна победа над Нигерия с 2:1). Това се оказа мачът на турнира! А светът се запозна с новата си голяма футболна звезда – Килиан Мбапе! Тийнейджърът изиграва прелестен мач, за който се говори дълго – негов спринт през половината игрище води до дузпа за „петлите“, реализирана от Антоан Гризман. После Аржентина прави обрат след фамозен гол на Анхел ди Мария и късметлийско попадение след рикошет. Франция обаче бележи нови три гола – възхитително изпълнение на Бенжамен Павар и два точни изстрела на тийнейджъра Мбапе. В края и Серхио Агуеро вкарва за крайното 4:3! Какъв мач! Както вече знаете, съдбата често се намесва в тези неизчистени сметки. След 4 години двете страни ще се срещнат отново. На финала в Доха.
Но да се върнем на прекрасния им 1/8-финал в Казан. След срещата се разхождах из града и размишлявах върху мача, когато срещнах напълно случайно друг герой от предишните ни разкази – Румен Пайташев. Както винаги колоритен – той отказа да си побъбрим, не защото не искаше, а защото гонеше спешно влака към Москва за още един от прочутите си преходи. На другата сутрин заминах за Ростов, където открих, че има режим на тока. Следваше визита в Санкт Петербург, както и посещение в Нижни Новгород с оператора Николай Балкански, с когото се включвахме на живо от руските железници. А после установихме, че в Нижни Новгород ще спим в квартира, в която за първи път видях баня, в която няма чешма и мивка. Ех, спомени!
Да се върнем все пак на футбола. Хърватите определено са сензацията на турнира. „Ватрените“ елиминират първо Дания след изпълнения на дузпи. Същото се случва и срещу Русия – няма да забравя как изглеждаше един от площадите в Москва, когато разбраха, че пътят на Станислав Черчесов и неговите играч свършва на ¼-финалите. Тишина! После хърватите се справиха с трети пореден опонент след 120 минути – този път беше победена Англия след гол в продълженията на Иван Перишич. „Трите лъва“ преглъщат още едно огромно разочарование, вече виждайки финала. Тишина!
Белгия също впечатлява! Особено на ¼-финала. „Червените дяволи“ отстраняват Бразилия – и то напълно заслужено. По-рано в турнира белгийците, които разполагат с чудесен отбор, правят забележителен обрат срещу Япония от 0:2 до 3:2. В полуфинала обаче те губят от прагматичната Франция с 0:1, което ражда и репликата на белгийския вратар Тибо Куртоа, че „французите са антифутболен отбор“, визирайки стила на игра. Странно, ако човек прочете няколко реда по-нагоре за случилото се в Казан.
Стигаме до големия финал! Владимир Путин пак е на „Лужники“, а в края на вечерта ще връчи купата под проливен дъжд, докато над него е разпънат чадър. Франция печели втората си световна титла след паметно 4:2 над Хърватия. Балканците играят в големи периоди от мача доста по-силно, но са сломени и след противоречиви съдийски намеси. Нарушението срещу Антоан Гризман при първия гол е доста леко, а дузпата в края на първата част при резултат 1:1 води до толкова много полемики, че дори в ефира на БНТ следва разправия между коментаторите Ивайло Ангелов и Георги Славчев. В крайна сметка историята има своите нови герои!
Дидие Дешан става едва третият човек след Франц Бекенбауер и Марио Загало, който става световен шампион и като треньор, и като играч. Килиан Мбапе е първият тийенейджър с гол на финал на Мондиал след Пеле през 1958. Марио Манджукич е първият играч, който си вкарва автогол във финален мач. А Пол Погба е първият състезател на Манчестър Юнайтед, който бележи в най-важния футболен двубой.
За първи път от 1970 даден отбор вкарва 4 гола във финален мач. За първи път на Световно първенство се използва и системата за видеоарбитраж, без която не можем да си представим играта днес. Нидерландия и Италия изобщо не участва на шампионата, като 2018 е годината, която поставя началото на агонията за адзурите. Исландия и Панама дебютират на Мондиал под всеобщото одобрение. Талисманът на първенството – вълкът Забивака – се харесва на всички, а Джани Инфантино заявява гордо, че това световно първенство е било най-силното в историята.
Килиан Мбапе, руски железници, липса на британски управници, горди хървати, ликуващ Дешан и Уил Смит! Сякаш беше вчера.
Чуй новините
Подкаст
