История за любов - защо Ханс от Нидерландия се влюби в България

от БНТ
21:06, 17.09.2021
Чете се за: 07:10 мин.
Още
Слушай новината

В деня, в който честваме празника на Вяра, Надежда, Любов и майка им София, Анита Миланова разказва една история за любов - на Ханс от Нидерландия, който се влюби в България.

Проф. Ханс Висема: „Има много любов в България. И хората имат добри сърца. … Това се вижда навсякъде.“

Дошъл по времето на комунизма. И срещнал тук своята любов. Първо се влюбил в Юлия, после в цялата страната. Сега е написал книга – защо обича България и българите. Там, където ние виждаме песимизъм, той видял любов.

„Когато срещнете съпругата си, следващата стъпка са родителите й. С тях общувахме чудесно. Те не говореха английски, а аз не говорех български! Но винаги се разбирахме много добре! Много научих от тях, особено от майката на Юлия, която е историк…Тя почина миналата година.“, казва проф. Ханс Висема.

Заради нея холандецът Ханс започнал да учи българска история. Така разбрал, че цар Иван Александър разделил страната между двамата си синове. И така улеснил османците да я завладеят.

„Поуката от историята на България е, че когато сте единни, можете да постигнете всичко. Но когато сте разделени, тогава всичко се разпада.“

Професор Висема преподава мениджмънт в Техническия университет в Делфт. Съпругата му Юлия Джарова е финансист и консултант. Живеят и в Нидерландия, и в България. Радват се на внуците си.

„Мисля, че за мен това е основното в живота. Да разбираш - първо себе си. Да се познаваш, както са го казали гърците. Да се познаваш и поне да се опиташ да разбереш другите хора.“

Така опознал и България. Най- силно го впечатлил Стефан Стамболов, който я превърнал в държава заслужаваща уважение.

„Да, знам от много хора в България, че той е противоречива фигура. Може би не е бил демократ за пример… България по това време се простирала само между Дунава и Стара планина. Тогава той, заедно с Цар Александър, обединил държавата. Освен това той я повел в модерната епоха, положил началото на индустриализацията, появили се железниците. Мисля, че той е бил за България това, което Дьо Гол е бил за Франция и Маргарет Тачър за Англия. Това са смели хора, които са успели да променят техните държави, и мисля че България има нужда от някой като него в наши дни.“

Ханс следи и историята и днешния ден. Протестите. Политическите битки. Разделението.

„Тогава си помислих „Такова голямо движение трябва да даде някакъв резултат“, а всъщност нямаше такъв. Един вид се изпари. Сега имате някакви протестни групи, някои от които имат своите семена в парламента, но те се борят едни срещу други, когато би трябвало да се обединят, да обединят сили. Мисля си че ако България иска да се движи напред то вие имате нужда от лидер, който да направи промяна.“

Като Стефан Стамболов. Нещо повече - професорът вярва, че има нужда от Второ Българско Възраждане.

„Необходимо ви е това Възраждане, за да се сформира правителство, което ще се справи и с шуро-баджанащината, …. Корупцията. Срещу нея трябва да се води борба, да се ограничи. Тя никога не може да се изкорени напълно, разбира се. Но може да се ограничи до поносими равнища. Сякаш някой е метнал страшно тежък шаечен чул върху цялата страна. Слабост е, че всеки път хората гласуват за грешните партии. И по този начин продължават да крепят номенклатурата, която управлява страната. И е управлявала още може би от Втората световна война насам. Няма голяма разлика между режима днес и комунистическия режим. Разбира се, имате повече свободи, но цялата власт е съсредоточена в ръцете на няколко късметлии.“

За 30 години, понаучил някои неща за българите. Често закъсняват. Обичат да философстват. Сбогуват се дълго. В книгата си пише:

„Любезни, добри, добросърдечни хора. Мнозина са много способни. Много добри приятели, държат на семейството.“

Тук понякога му се случвали странни неща. Помни началото на прехода у нас. Как с Юлия опитали да обменят пари в чейндж бюро. Чакали на опашка. А накрая едрите банкноти свършили.

„Тръгнахме си с две големи торби, пълни с банкноти от по един и два лева. И така … обратно на тепето до галерията. Собственикът се разсмя „Сега трябва да преброиш цялото това чудо! Представете си ни нагоре по баира като Доналд Дък с две торби или като големите гангстери, дето ги рисуват с чувал пари на гърба, така се чувствах тогава.“

Когато дошъл тук българите били 9 милиона. А днес са 7. Познава много, които заминали.

„Те не бягат, защото не им харесва страната. Но са отчаяни. Казват – „за мен тук няма нищо. На хората им липсва усещането че в днешно време България може отново да бъде великата държава която е била преди. За хората историята е като приказка. Чудесна за слушане, но тя няма нищо общо с живота ти днес. Мисля че връзката между миналото и настоящето е скъсана.“

Миналото и настоящето все някъде трябва да се срещнат. Проф. Висема не спира да се удивлява на българските противоречия. Хем си вярваме, хем не съвсем.

Предлага да се направи „Зала на славата“. В нея да оживеят интерактивно образи на велики българи.

„Да попиташ: „Хей Аспарух, защо реши да преминеш Дунав? А той да отговаря. Това всичко е възможно със съвременните технологии.“

Когато Ханс дошъл в България не знаел, че ще се влюби. Тази любов продължава и сега. С театрите, книгите, хората и хубавите български изненади.

„Не спирам да се удивлявам. Миналата седмица имаше панаир на книгата. Може да сте ходила там. На булевард „Витоша“. Мислех, че ще има едно или две издателства. Ами! Четиридесет бяха! Боже мили! В културно отношение тази толкова малка страна е несъразмерно богата.“

„Обичам България, най-напред заради съпругата ми. Обичаш жената, обичаш и страната й. .. Имаме много добри приятели тук. …И сме много близки с тях. Та, защо обичам България? - Най-вече - заради хората!“, признава проф. Ханс Висема.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Арда с убедителна победа и три точки от Пирин
Арда с убедителна победа и три точки от Пирин
Утре в "Европейци": Мост свързва Дания и Швеция за броени минути
Утре в "Европейци": Мост свързва Дания и Швеция за броени минути