Италия има нужда от свежест

Горещина в началото на лятото. Донякъде лениво време и спокойствие. Не и във футболно отношение, ако сте привърженик на националния отбор на Италия. Скуадра адзура остана без треньор, след като Лучано Спалети освободи поста доста скоро, след като се захвана с авантюрата да води родината си.

Само си представете – един от най-реномираните отбори в историята на играта, четирикатният световен шампион е надвиснал пред огромна и болезнена футболна пропаст – да пропусне трето поредно Световно първенство. Как звучи само!

Трети пореден Мондиал без Италия. Напълно възможно е, имайки предвид, че Норвегия продължава да е с пълен актив от точки – вече 12 след 4 срещи, докато срещу името на Скуадрата стоят скромните 3 точки, та били те спечелени и след само 2 мача. „Адзурите“ със сигурност трябва да победят Ерлинг Холанд и съотборниците му на Ботуша, но нямат никакво право на грешки, ако искат да останат в играта за първото място в групата, което е единственото, което дава директна промоция за световния шампионат догодина. Втората позиция те изпраща на бараж, а там знаем, че нещата никак не са сигурни.

Гледан като месия през лятото на 2023, когато пое националния състав в опит да го съживи, Спалети се раздели с тима едва 2 годни по-късно след изключително противоречиво и направо слабо европейско първенство, в което тимът беше елиминиран още на осминафиналите. Снощната победа с 2:0 над Молдова едва ли може да успокои някого, че нещата си идват по местата. Все пак говорим за състав, който се намира понастоящем на 154-то място в ранглистата на ФИФА. Кой трябва да спаси Италия?

Очевидно няма да е Клаудио Раниери. Макар да направи редица чудеса в дългогодишната си кариера, дори той не иска да си вкарва главата в торбата и да рискува да се провали с националния тим, като вижда явно какво е положението. 73-годишният специалист отклони предложението, дошло веднага от Италианската футболна асоциация, за да продължи да работи усилено и съсредоточено в Рома. Тандемът му с Джанпиеро Гасперини може единствено и само да окуражава привърженици на клуба от Вечния град. Новият фаворит за поста се казва Стефано Пиоли, който в последно време се беше отдал на авантюра в Близкия Изток с Ал Насър. Бившият треньор на Лацио, Интер и Милан. На Апенините напълно нормално определят класирането за Мондиала като напълно задължително, въпрос на престиж и пари.

Малко хора очакваха краха на Спалети, който пое Италия на върха на славата си, току-що спечелил Скудето с Наполи. Националният отбор беше оставен от Роберто Манчини, който също пое към Саудитска Арабия, оставил след себе си триумфа на Евро 2020 и пропилян шанс за класиране за Световното първенство в Катар през 2022. Спалети беше начело на тима в 24 срещи, от които спечели половината, допусна и 6 поражения, но в нито един момент не изглеждаше така, сякаш Скуадрата се връща към най-добрите си дни. В страната се питат защо Лучано дълго използваше тактическа постройка от 3-4-2-1, дори в последната седмица в тренировката това беше видно, само за да реши да играе при 3-5-2 срещу Норвегия и да катастрофира тежко в Осло. Същото беше валидно и за миналото лято. Обяснението на Спалети беше, че предпочита да улесни нещата и да позволи на играчите да се подредят в система, която им приляга повече и с която са по-запознати. Гръбнакът на тима често беше съставен от представители на Интер, където системата 3-5-2 често беше експлоатирана.

В страната недоволството към представянето и на клубните отбори расте. Едва 36% от футболистите в Серия А са италианци, което видимо се отразява и на националния отбор. Години наред в страната се работеше много върху физиката и тактиката, докато индивидуалните умения и техниката оставаха на заден план за разлика от философиите в други държави. Това обаче се промени и интеграцията на младите състезатели в първите тимове става все по-сложна. Италия спечели Европейското първенство за юноши до 17 и за юноши до 19 години, игра финал на Световния шампионат за младежи до 20 години – всичко това само в рамките на последните няколко лета. И въпреки тези резултати, младите италианци трудно пробиваха и се налагаха в отборите си. Фабио Капело наскоро каза, че „проблемът е генерален и не се корени толкова в поколението, колкото в методологията.“.

Италианският футбол се нуждае спешно от промяна, това е посланието, което очевидно трябва да стигне до всички.