Избирателната активност на тези избори към 11.00 часа е 8.62% при 49 000 карантинирани заради коронавируса.
На 4 април, когато имаше пик на заболели, избирателната активност е била 50.61% при 31700 карантинирани.
На 11 юли избирателната активност е била по-ниска, в сравнение с 4 април - 42.19% при 10 000 карантинирани. Тогава нямаше пик на заболяемост у нас.
Данните еднозначно говорят, че ако човек намира смисъл да гласува, ще го направи., каза в студиото на БНТ Борис Попиванов от "Галъп".
При изборите на 4 април смятахме, че хората не гласуват заради пандемията, на 11 юли - заради машините, които са някакъв възпиращ фактор, допълни още той.
Павел Вълчев от "Алфа рисърч" заяви, че разделенията във връзка с пандемията не са преки отражения на политическите сили, а са вътре в самото общество. Той заяви, че трябва да се сложи край на безотговорното политическо говорене.
Според социолозите при ниска активност твърдите ядра решават изборите, но в случая има и нов играч, заради което на тези избори не може да се говори за твърди ядра.