В очакване на Възкресение Христово често се отправяме към службите в православните храмове. И там църковната утвар, с която свещениците изпълняват ритуалите си имат своето предназначение и символика. Като потирите. Това са онези големи чаши, в които става освещаването на виното. Регионалният етнографски музей в Пловдив показва такъв стар сребърен съд, който преди век и половина е използван в разрушения софийски храм "Свети Спас".
Великият пост е особено подходящо време от музея да покажат църковната част от колекцията "Църковна утвар", която фондът им притежава. Тези експонати не са в постоянната експозиция и рядко могат да бъдат видени.
Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив: "Всичките неща, които виждате, са употребявани и до днес в ритуала. Дискусите – малките сребърни чинии, в които се слага част от агнеца Божий и от нафората, които след това се дават на миряните. А от потира пият и свещениците, и миряните."
Именно сребърният потир е главният герой на тази сбирка, или както в етнографския музей го наричат - експонат на фокус. Този артефакт е от малкото свидетелства, останали от разрушения от бомбардировките през 1943 г. в столицата храм "Св. Спас" или "Възнесение Христово".
Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив: "Експонатът на фокус е избран, за да възродим не само спомена за един храм, който е изчезнал и който е бил наистина величествен и много голям, но потирът, който ние притежаваме – дошъл по незнайни пътища при нас, е с много интересен дарствен надпис. От него научаваме не само за периода, в който е изработен – годината е 1875, 28 октомври, но научаваме и за дарителите, а това са реално съществуващи лица, които имат и историческа роля в нашата история".
Това са свещениците в църквата поп Тодор и поп Павел, епитроп Петруна, но най-вече Софийският митрополит по онова време Мелетий, който е дописник на основаването на БАН.
Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив: "Свят човек и свещеник, но той е бил и с историческо мислене и всячески е ратувал да се запазва, че всичко е поставено в историята и всичко има място в своето време. Освен всичко оставя дарение 100 000 златни лева, дава своята всичка книжнина и е един от съоснователите на Софийската народна библиотека, бил е съратник и е укривал Ботевите четници, поради което е бил преследван от турските власти".
На показ са извадени кандилници и други сакрални потири с покровци върху тях.
Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив: "А покровците в църковното служение са специално везаните със сърма платове, които трябва да покриват след като се извърши освещаването на виното в потира и стане вече Кръв Христова. Не трябва по никакъв начин да се нарушава тази святост и както разказваха свещениците, дошли на нашата специална лекция при откриването на експоната на фокус, казаха, че ако от свещената течност капне някъде, тази дреха или плат трябва да се унищожи и да се изгори, защото обикновен мирянин не може да я носи".
Внимателно се загледайте и в кръста със сребърен обков. Ще откриете вградена в него дърворезбована миниатюра или разказ на библията в картинки на изключително малка площ.
Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив: "Тези напрестолни кръстове са правени само от монаси в миналото и както се казва понякога някой монах е правел цял живот такива изделия, за което много често е плащал с очите си заради това, защото тази фина дърворезба се прави върху чемширово дърво - изключително красиво и жилаво, но трайно и съответно се прави само с игла".
Че и в канона има развитие или направо мода, е доказателство и този епитрахил. Изложеният до витрината модел е бил актуален само първата половина на 19-и век.
Чуй новините
Подкаст
