Как "Орешник" катурна рублата и направи видим края на войната

Рублата като чудовище

Откакто избухна войната в Украйна, мислех че съм видял и чул всичко и трудно бих се изненадал. Но тази сряда трусът, разтърсил руската финансова система и главоломното обезценяване на рублата, ме извади от това безразлично-инерционно състояние. Този крах на рублата е едно от проявленията на войната и като такова става и моя тема.

"Патриотичната" част от руснаците публично може да кълнат САЩ и колективния Запад и да разпространяват всякакви мантри за традиционни християнски ценности. Но когато са насаме с мислите си и трябва да разсъждават по финансови въпроси, калкулаторът в главите им работи само с една валута – долара. Така беше по времето на Съветския съюз, така е и сега. Така е с тези, които познавам лично, така е, уверен съм, и с милионите други, които не познавам. Дори гурбетчиите в руски униформи, отишли в Украйна да убиват за по-високо заплащане, преизчисляват надниците си в зелени банкноти. Именно затова информацията, че буквално за няколко часа доларът е напуснал базовия си лагер на кота 100 рубли и рязко е дръпнал нагоре, до кота 115, предизвика такъв шок и разтърси из основи руското общество. Защото само за ден заплатите, пенсиите и всичко друго, което руснаците притежават се обезцени с около една десета. Освен това, цените на най-необходимото и най-вече храната, рязко скочиха нагоре. Както ми довериха познати, табелките в магазините в Москва тази седмица са се сменили поне два пъти, а в някои търговски обекти може би и по-често. Мрежата бе залята с апокалиптични прогнози за предстоящ курс от 120, 150 и даже 180 рубли за долар. Въобще крахът е неизбежен, краят на всичко, включително на войната в Украйна, е близо и даже чака зад ъгъла.

Аз, разбира се, отдавна съм се научил да не се поддавам на емоции, породени от информационни тайфуни, били те катастрофално-песимистични или еуфорично-оптимистични и веднага превключих на режим "трезво мислене". Първо, знаех, че Путин разполага в лицето на Елвира Набиулина, шеф на руската Централна банка, не просто с един от най-добрите специалисти в света в тази област, а даже с истински финансов факир. Набиулина неведнъж е измъквала колабиращата свръхдържава от състояние на клинична смърт и бях уверен, че ще направи някое чудо и този път. И понеже почти цяла седмица следя в реално време обменните нива на рублата на финансовите пазари, забелязах как още в четвъртък сутринта руската Централна банка премина в масирано контранастъпление и чрез редица мерки и интервенции успя да закове американската валута на ниво около 110, а в петък даже да го свали на нива около 108 рубли за долар.

Защо беше нужно това лирико-финансово отклонение от моя страна? Защото от много време се опитвам да внуша, че войната е комплексно явление, което далеч не включва само събитията на бойното поле и изказванията на политиците. А също така, че тя е процес, при това много продължителен, в който нищо не става изведнъж. И ефектът от едни събития и действия, на които ставаме свидетели днес ще се усетят по-късно, в друго време и на друго място.

Казаното дотук, обаче, по никакъв не тушира усещането ми за неизбежния край на руската полуимперия в този ѝ вид и с това ѝ ръководство. Защото никой не може да излъже икономиката и най-вече числата, които тя произвежда. А в случая с Руската федерация всички показатели, с изключение на инфлацията, вървят надолу. Набиулина преди време направи мрачна прогноза, че до края на годината основната лихва, която в момента е 21%, ще трябва да бъде вдигната още. А това означава почти моментална смърт не само на значителна част от средния, но даже и едрия бизнес. Заговори се даже за "тиха" война между Централната банка и представителите оръжейния бизнес предвождани от държавния мастодонт, корпорация "Ростех". Последните пропищяха на умряло, че при сегашните лихви те няма как да финансират с кредити договорите си за износ. Пък и да бяха само те... В петък се появи съобщение, че много от моловете са пред фалит, подобно е положението в строителния бизнес, който също зависи от кредити, да не говорим, че тези, които купуват апартаментите, на свой ред се нуждаят от ипотеки, а кой взима дългосрочен заем за жилище при лихва 43%? Мога в този списък да включа и загиващите авиолинии, и недостига на 5 милиона работници в руската икономика, и отлива на най-евтината работна ръка – емигрантите от Централна Азия, които лека-полека се пренасочват към други, по-платежоспособни страни, започналите още отсега аварии по водопроводите в големите градове и какво ли още не. Всичко това оказва огромен икономически, но най-вече психологически натиск върху руското общество. И, разбира се, войната. И като заговорих за войната, то и тя вече ще бъде различна. Доскоро, ако трябва да я опиша картинно, тя изглеждаше така – могъщият руски звяр преследва малката украинска рибка, а тя отчаяно се мята по ъглите за да избегне захапката му. От тази седмица малката украинска рибка продължава отчаяно да се мята по ъглите, но могъщият руски звяр, който я преследва, е захапан от огромното чудовище наречено Рубла. И заплашва да го погълне.

Сянката на Тръмп

Извън традиционно лошите показатели на руската икономика, три са видимите причини, които вероятно са довели до срива на рублата през седмицата. Първата е историята с "Орешник"-а, грамадната руска ракета с неизяснени параметри, която в буквалния смисъл се оказа въздух под налягане. Просто инвеститорите никак не обичат, когато някой размахва ядрени тояги под носа им и съответно се отдръпват от руските финансови пазари. Втората вероятно е предизборното обещание на Тръмп, че ще залее света с евтин американски петрол и природен газ, което още отсега явно бута цените течните горива надолу. И третата, и според мнозина, най-главната, е решението на Байдън от миналата седмица да наложи санкции на "Газпромбанк" и още около стотина други руски финансови институции.

В случай че не знаете, досега банката на "Газпром" бе умишлено оставена извън списъците със санкции, за да има къде партньорите на газовия гигант (най-вече в Европа) да плащат за синьото гориво, което получават от Русия. Повечето държави на стария континент, обаче, успяха вече да се отърват от руския газ (с изключение може би на Унгария, Словакия и Турция, но там, както знаете, причините далеч не са само икономически). И това превърна "Газпромбанк" най-вече в легален източник на свежи пари за руската военна машина. Едно такова положение, разбира се, не можеше да продължава вечно и ето че все още действащият американски президент врътна и това кранче на Кремъл.

По интересното в случая е друго. Мнозина смятаха, включително моя милост, че бързите решения в помощ на Украйна на Байдън са реакция на победата на Тръмп. Като последно отмъщение от страна на отиващия си президент. Но ето че тази седмица в интервю за прорепубликанския канал "Фокс нюз" генерал Кит Келог, избран от Тръмп за координатор по мирните преговори за войната в Украйна, каза нещо изключително любопитно – че всъщност сегашната и бъдещата администрация си комуникират и са в постоянна връзка помежду си. Генералът говори конкретно за разрешението да се нанасят удари с ракетите АТАКМС по суверенна руска територия. Даже го похвали, защото давало повече възможности на Тръмп за натиск. Затова допускам, че и при другите решения е имало някакво съгласуване. Например, за серията от пакети военни помощи или пък за санкциите срещу "Газпромбанк". В крайна сметка – каквито и предизборни политически страсти да се разгарят, накрая винаги надделяват държавните интереси.

Биографията на 80-годишния Келог е такава, че би трябвало да има повече шансове от почти всеки друг при намирането на общи допирни точки между непримиримите противници. Първо, той е с голям военен опит, служил е в специалните части (Зелените барети), участвал е в акции във Виетнам и Панама, както и във войната срещу Ирак на Саддам Хюсеин. Т.е. твърде малко неща би трябвало да могат го уплашат. Освен това е заемал редица командни длъжности в американската армия в Европа, т.е. е добър ръководител, способен да взима самостоятелни решения. И не на последно място, има опит в политика и държавната администрация защото е бил съветник по националната сигурност на бившия вицепрезидент Майк Пенс по времето на първия мандат на Тръмп. Конкретно за екипа около сегашния президент Байдън, Келог се изказа доста нелицеприятно – нарече ги "мекушави" – което би трябвало да означава, че ще действа по-решително по отношение на конфликта на североизток от нас. В крайна сметка нали това очакваме от един бивш военен?

Като биография и профил, и най-вече според действията (посети Киев през януари 2023 г.) можем да приемем, че в лицето на Келог Украйна ще има добър приятел. Такъв би трябвало да е и човекът, който ще е нещо като непосредствен началник на генерала в оставка – Марко Рубио – когото Тръмп официално издига за поста държавен секретар. Сенатор от Флорида от кубински произход, ревностен католик и консерватор, Рубио също не би трябвало да предаде украинската кауза, след като вече нееднократно е заявявал моралната си подкрепа за армията и народа на Украйна. Подобно на Келог, Рубио е привърженик на окончателно мирно решение на конфликта, но каквото и да казват и мислят двамата засега, не бива да забравяме че в крайна сметка те ще трябва да претворяват в дела политиката на Тръмп, която все още никой не знае какво ще представлява в действителност.

Иначе що се отнася до бойното поле, човек остава с впечатлението, че двете страни сякаш негласно се подготвят за някакво временно прекратяване на огъня. Руснаците се опитват да спечелят колкото се може повече земя, украинците пък да загубят колкото се може по-малко. На този фон, битката за украинското предмостие в Курска област сякаш си живее свой собствен живот, защото на всички е ясно, че това парче земя от едва няколкостотин квадратни километра може да се превърне в голям коз за Киев при евентуални мирни преговори. Засега руснаците с нищо не са намекнали, че са готови на такива. Даже по-рано през седмицата шефът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин изрично заяви, че "РФ е категорично против замразяването на войната... по какъвто и да е сценарий". Самият Путин също с повод и без повод повтаря, че за мир може да се говори едва когато СВО-то изпълни целите си, т.е. Украйна бъде покорена и поставена на колене. Това ме кара да мисля, че задачата с която още през януари следващата година ще се заемат Келог и Рубио – отново в Европа да възцари мир – поне за момента няма сериозни изгледи за успех.

Войната, обаче, си има собствена логика, която не се подчинява на желанията на разните му там диктатори. Идеята, че трябва да се атакува навсякъде и да се завоюва територия на всяка цена, в крайна сметка ще се окаже пагубна не само за руската армия, но и за самата Русия. В четвъртък руските дневни загуби (по данни на украинския Генерален щаб) биха всякакви рекорди и преминаха още една психологическа граница - 2030 убити, ранени, безследно изчезнали. За да разберете за какво точно иде реч ще уточня само, че преди време руснаците губеха толкова хора приблизително за седмица. Не им се получава особено и поредната кампания, която те започнаха срещу украинската енергетика.

И трите масирани удара, които бяха нанесени през последните две седмици завършиха с много ниска успеваемост, защото до 85% от руските ракети биваха сваляни. Още по-висока ефективност имаше украинското ПВО срещу дроновете камикадзе "Шахед", иранска разработка – всички, около 300, без два бяха свалени от защитниците на украинското небе. Щетите, пък, които понесе украинската енергийна инфраструктура в крайна сметка биваха отстранявани в рамките на дни, включително и заради значителната външна помощ. Но Путин остава сляп и глух за всички тези събития, защото уверено продължава да води народа си напред, направо към центъра блатото, където затъването ще бъде неизбежно.

На този фон в Близкия изток назрява събитие, което ако продължи да се развива със същите темпове, току-виж принуди Путин да погледне по-сериозно на мисията на генерал Келог. Става въпрос за напредването на подкрепяните от Турция сирийски бунтовници в северозападна част на страната, които в петък успяха да завземат без бой втория по големина град Алепо.

Армията на диктатора Башар Асад отстъпва в безпорядък, изоставяйки десетки единици тежка бойна техника и всевъзможна друга екипировка. Самият Асад пък отлетя набързо за Москва, според запознати - да моли коленопреклонно Путин отново да му спасява кожата. И докато това беше възможно през 2020 г., когато Путин успя да склони Ердоган да удържи бунтовниците, сега изглежда по-трудна задача. Все пак тогава режимът в Дамаск се крепеше на четири почти всесилни "кита": (1) руската авиация, (2) ЧВК "Вагнер", (3) Хизбула и (4) собствените елитни части "Тигър". Три от тези четири "кита" вече ги няма: руската авиация почти изцяло бе върната в Украйна, ЧВК Вагнер отиде в небитието, Хизбула бе ефективно обезглавена в Ливан от израелската армия.

Остана единствено преторианската гвардия, верните на Асад елитни специални части "Тигър", но те не са достатъчно многобройни, за да бъдат навсякъде. Затова в момента хората вълнуващи се от събитията в Сирия си задават два главни въпроса: ще се върне ли Асад от Москва или ще търси убежище там и ще реши ли Ердоган да помогне на Путин, както преди няколко години удържа юздите на бунтовниците или напротив, ще ги пусне на воля да катурнат властта на Асад? И най-вече ще се окаже ли Сирия следващият голям провал за Путин след този в Украйна?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News