Как Пригожин стартира необратима промяна за Русия

Зевзеци разправят, че Йосиф Пригожин, съпруг, продуцент и мениджър на известната руска поп-певица Валерия, сериозно се замислял дали да не си смени фамилията. Съчувствам му на човека. Представете си, че телефонът ви звъни и чувате отсреща: „Пригожин се обажда“. Или пък „Господин Пригожин желае да разговаря с вас.“ Или даже невинното „Един момент да ви свържа с господин Пригожин“.

Пред дилемата за трудния избор обаче от доста време са поставени и онзи другият Пригожин, и приютилият го Лукашенко, и Путин, и Русия, и Европа, и даже целият свят. И докато в световното информационно пространство т.нар. „марш на справедливостта“ скоро ще се превърне в изветряваща новина, то в Русия по-скоро ще бъде обратното. Несъстоялият се преврат ще остане като белег от дълбока рана, като зараснал шев от критична за живота операция, като пропаст между две разделени реалности и много раздвоени лоялности. Като катализатор на процеси за друго възможно бъдеще. Ако щете дори като начало на нова епоха. Както сега употребяваме пр.н.е. (преди новата ера) и сл.н.е. (след новата ера) или по-простичкото пр.Хр. (преди Христа) и сл.Хр. (след Христа) за да обозначим началото на ново летоброене, така може би и след време, когато трябва да намерим нулевата точка отприщила лавина от необратими процеси в Русия ще говорим за „преди бунта на Пригожин“ и „след бунта на Пригожин“. Защото това което се случи миналата събота е поредното доказателство, че в Русия назряват мощни центробежни процеси, че режимът на Путин отслабва и губи сили, че мафиотско-олигархическият модел, който в момента е на власт няма как да може да продължи да управлява още много дълго, че неизбежно ще настъпи промяна в незнайна посока.

Пропуснат шанс или просто пуч в чаша вода?

Напълно логично, миналият уикенд целият свят се вълнуваше само от едно – какво се случва в Русия и ще остане ли Путин на власт. Интернет портали, Ютуб, новинарски емисии, коментарни рубрики, вестници, извънредни телевизионни студия – земното кълбо сякаш се бе превърнало в един гигантски кошер. Журналисти, политолози, експерти, коментатори, анализатори (включително и моя милост) се надпреварваха да обясняват какво се случва и най-вече какво ще се случи. Мненията варираха от „Путин ще оцелее и ще бъде по-силен“ до „Това е краят“. Като изключим най-крайните и абсурдни прогнози, то във всички останали има поне някакво зрънце истина и вероятност да се осъществят на практика. Но сега, успокояването на страстите подпомага един по-спокоен анализ.

И така, какво представляваше всъщност т.нар. „марш на справедливостта“ – спонтанно хрумване или добре планирана акция? Според мен бе второто. Цялото му провеждане сочеше, че това е един предварително обмислян ход изпълнен в много подходящ момент. Още повече, че от Вашингтон изтече информация, че американското разузнаване е имало информация за готвещия се бунт, но държавното ръководство на САЩ не е имало никакво намерение да се намесва във вътрешните руски дела, камо ли да оказва косвена подкрепа на режима на Путин. Да не говорим, че никой до момента не е предоставил неопровержими доказателства, че миналия петък са били подложени на обстрел лагерите на ЧВК „Вагнер“ в тиловата зона в Украйна.

От чисто военна гледна точка самият бунт (метеж, пуч и т.н.) бе организиран перфектно. Пригожин раздели силите си на две групи, като очевидно по-голямата (в чийто състав бе и самият той) се отправи към Ростов, докато по-малката, но извънредно мобилна и ефективна, зави на север и тръгна към Москва. Последната бе възглавявана от Дмитрий Уткин, дясната ръка Пригожин, идеен вдъхновител и най-вече реален създател на частната му армия, бивш подполковник от руските специални части, доказан военнопрестъпник, както и фанатичен почитател на нацизма.

С други думи, още от самото начало имаше две оперативно-тактически групировки с ясно дефинирани задачи: първата – да осигури основна база на начинанието (Ростов), както и да подсигури тила на вагнеровците срещу евентуален удар откъм Кавказ на чеченците на Кадиров; втората – да стигне до столицата, като пътьом завладее междинна логистична база откъдето да се снабдява с гориво и амуниции в случай на нужда (Воронеж).

центрове за вербовка на наемници на Вагнер

За сериозността на намеренията на двете групировки говореха и мерките, които те предприемаха, за да се защитават срещу евентуални контра действия на руските власти. В Ростов например вагнеровците поставиха противотанкови мини на ключови улици, както и вкараха в града зенитно-ракетни комплекси С-300, т.е. се подсигуриха както срещу наземни атаки с бронирана техника, така и срещу атаки от въздуха. В колоната на Уткин пък равномерно бяха разпределени средства за противовъздушна отбрана, които, като ще видим по-долу, си свършиха добре работата.

Имаше реални бойни действия. Неизвестно защо, този „незначителен“ факт бе пропуснат миналият уикенд от почти всички коментатори и анализатори отприщили се да говорят по темата. И докато на земята нещата се ограничиха до спорадична стрелба тук и там практически без жертви, то не така стояха нещата във въздуха. Там си беше истинска драма. За почти сигурно може да се счита свалянето от страна на вагнеровците на цели шест хеликоптера (четири Ми-8, един Ми-35 и един Ка-52 Алигатор) и на един самолет (Ил-22).

Загинали са до 20 души от екипажите им. Както и да го погледнем, това си е една изключително тежка загуба за руските въоръжени сили. Три от хеликоптерите, например, са от много редкия модел Ми-8МТПР предназначени за радиоелектронна борба (смущаване на сигнали, блокировка на високочестотни канали и т.н.). Въпросният Ка-52 Алигатор, пък е от последното поколение руски ударни вертолети, които в момента създават сериозни главоболия на украинците на фронта и от които не са останали чак толкова много. (Русия досега е загубила почти една трета от първоначално наличните бройки.) Практически незаменима изглежда и загубата на Ил-22, който е от типа ВзПУ.

Това е своеобразен летящ команден пункт за управление способен да ретранслира радио сигнали на голямо разстояние. А какво да кажем за загубата на пилоти подготвяни с години както и на първокласни офицери от разузнаването? Коментарът е излишен. Както е излишно да се коментират думите на Пригожин, който се оправда, че „моите ПВО-ошници от колоната (движеща се към Москва) стреляли по всичко, което лети. Няма страшно – ще дам 50 милиона (рубли) компенсация на семействата на загиналите.“

Страхливият Путин. Кремълският полуръстов диктатор и велможите му се разлетяха като пилци във всички посоки още в момента, в който вагнеровската колона стигна Воронеж. Москва реално бе оставена на произвола на съдбата и в нея можеше да влезе всеки, който пожелае властта. Вярно е, че имаше някакви блокади и някакви проправителствени въоръжени части, но едва ли щяха да бъдат сериозно препятствие пред такъв опитен, самоуверен и добре въоръжен противник. Въпреки недовършеният преврат, всеки трезвомислещ човек в Русия вече нагледно се е убедил, че на централната власт въобще не й пука за хората и е готова да ги изостави на произвола на съдбата при първата по сериозна опасност. За мен си остава голяма загадка, защо разни „експерти“ у нас и по света продължават периодично да преповтарят кремълските „страшилки“ и да твърдят, че Путин, който се бои до смърт да не се зарази с коронавирус и си плюе на петите при наближаването на някакви си главорези, бил в състояние да започне термоядрена война без да му мигне окото.

Спотаените „елити“. По време на анализаторската какафония през миналия уикенд се чуха мнения, че Пригожин не посмял да довърши преврата, защото не бил получил подкрепа от т.нар. руски елит. Всъщност елит в смисъла на критично мислеща и независима от властта прослойка добре образовани хора просто няма. Има подмазвачи и тарикати мислещи единствено как да си напълнят гушите максимално докато настоящата шайка е на власт. Подобно на господаря си, мнозина от „елитите“ се разлетяха по света с частните си самолети в момента в който откъм Воронеж замириса на кръв, страх и безпокойство. Ако Пригожин все пак бе успял да осъществи „похода“ си докрай, сега най-вероятно щяхме да сме станали свидетели на "елитна" митоза (т.е. деление) – едни от известните и богатите щяха да са се превърнали в злочести политемигранти някъде в Дубай или Турция, а други щяха да обясняват всъщност колко много са мразели Путин и как сега са истински щастливи да помагат на новия лидер. Е, този „филм“ вече сме го гледали преди около трийсетина години у нас и сме наясно как стават нещата в такива случаи.

Разделението. За разлика от известните и богатите, които традиционно са и потайни и донякъде двулични, немалка част от обикновените хора реагираха спонтанно и изразяваха симпатиите си. Едни стискаха палци за Пригожин, други се молеха Путин да оцелее. И докато това е донякъде логично, то ситуацията във войските на фронта в Украйна си бе направо „революционна“. Отделни части, като доброволците-бивши затворници от отрядите „Шторм Z“, един и батальон от 98-ми гвардейски десантно-щурмови полк, а вероятно и някой други, се престрашиха и записаха видео обръщения в подкрепа на пучистите. И когато всичко внезапно приключи, именно те бяха най-разочаровани от отказа на някогашния готвач на Путин да довърши започнатото. Като се замисли човек, едно такова разделение на всички нива в момент на неконтролируема ескалация си е готова рецепта за гражданска война. Страшното е, че след време някой може да се престраши да доведе нещата докрай и така да я приложи на практика.

Ловене на риба в мътна вода. По неписано правило, по време на политически катаклизми и кризи на преден план винаги излизат тарикатите. Така бе и този път, а баш тарикатите бяха поне трима. Най-големият от тях, безспорно, е белоруският президент Лукашенко. Приютявайки непокорния бизнесмен, той безспорно натрупа точки, макар да е доста съмнително, че те ще му донесат някакви дивиденти в дългосрочен план. Защо го направи? Най-вероятно за да установи някаква зависимост над Путин. Вече кремълският диктатор ще бъде длъжник на мустакатия си съюзник и това ще му бъде припомнено в някой важен момент. Иначе като се замисли човек, друга реална причина за предоставяне на убежище на Пригожин няма. Вярно е, че „Вагнер“ най-вероятно ще се сдобият в близко бъдеще с голям лагер в района на Могильов (на 90 км източно от Минск), но това по-скоро ми прилича на изнасяне на бизнес в друга страна отколкото на дислокация на бойни части. Що се отнася до дискутираната възможност от там да започне ново настъпление към Киев, то това звучи по-скоро научнофантистично, защото изисква изпълнението поне две условия: 1.) съгласуване на взаимодействие между „Вагнер“ и официалната руска армия и 2.) пряко участие в конфликта на Беларус. Сами разбирате, че на този етап и двете са практически нереални.

Таркикат номер две е добре познаят Кадиров. Когато гръмна вестта за „марша на справедливостта“, чеченският велможа моментално заяви, че поддържа Путин и изпраща войски да потушат метежа. Появиха се клипове на дълга колона бронирана техника, намираща се на път, както и селфи на брадат боец в лятна униформа, която уверено заявява, че излита заедно с другарите си за Ростов за да види сметката пучистите. Не случайно, обаче, наричат подразделенията на Кадиров „Тик-ток войски“. Оказа се, че дългата колона била попаднала в задръстване (!), а и тези дето уж били излетели въобще не кацнаха. Накрая самият Кадиров заяви, че войските му били достигнали до 500 м от позициите на вагнеровците в Ростов и останали там притаени в очакване, защото така го били помолили „от горе“. Аз, подобно на много други коментатори смятам, че шишкавият полусултан се е ослушвал накъде духа вятърът и дали Пригожин няма да надделее, за да побърза да обяви независимост или поне някаква по-самостоятелна форма на управление спрямо Москва.

Тарикати номер три и четири засега все още могат да бъдат категоризирани като дребни риби, но може би именно поради това са по-шумни от всякога. Небезизвестният Игор Стрелков-Гиркин, чийто поле за изява в момента е най-вече интернет, се престраши да свика нещо като конференция на която заяви, че е време Путин да си подаде оставката. Събратът му по-амбиции, лидерът на воюващия на страната на Украйна Руски Доброволчески Корпус Денис Никитин, пък, открито пожела успех на Пригожин в начинанието.

Ако има нещо, което да обединява всички гореизброени личности освен очевидният им тарикатлък и безмерни лични амбиции, то това безспорно е моралният им профил. И Лукашенко, и Кадиров, и Гиркин са под санкции, освен това са кандидати за затвора, защото са замесени в тежки престъпления, включително военни. Денис Никитин, пък, според мнозина има виждания близки до тези на класическия фашизъм.

Държавен бандитизъм. Да се затвърди мнението, че днешна Русия е държава на узаконеното беззаконие, идва откритието, че сдобилата се с печална слава ЧВК „Вагнер“ не може и не бива да съществува в рамките на сегашното законодателство на Руската Федерация. Но тя е факт. Факт е и че до миналата седмица е получавала всеобхватна поддръжка от държавата – във вторник Путин заяви, че за една година (от май 2022 до май 2023) „Вагнер“ е получила над 86 милиарда рубли (почти милиард долара) издръжка.

И това не е всичко. Пак според Путин, за последната година на холдинга на Пригожин „Конкорд“ също така е било заплатено от бюджета около 80 милиарда рубли за доставка на храна и „услуги в сферата на храненето оказвани на армията“. И какво излиза в крайна сметка? За последните 12 месеца някогашният сервитьор-готвач и черноборсаджия само от военното перо на бюджета на РФ получава от хазната почти два милиарда долара. А от другите бюджетни пера? А от официалните си бизнес начинания? А от кървавия си (без кавички) бизнес в Африка и Сирия? Противник съм да се гледа в канчето на другия, но това на Пригожин прекалено здраво се сраснало с държавната цицка, да не говорим, че от него се носи воня на смърт. А колко още приближени на кремълския диктатор са допуснати до руското обществено виме и го доят здраво, докато той призовава за борба с украинските „нацисти“?

И още нещо. Излиза, че в Русия на Путин може да инициираш преврат, да унищожиш скъпа военна техника, заедно с още по-скъпите специалисти, които я управлява и въпреки всичко да ти се размине. Но е достатъчно само да излезеш публично с плакат „Не на войната“ или даже да изразиш своето съмнение в здравия разум на властите и веднага те прибират на топло, глобяват те, а може и да те тикнат зад решетките. Не, това не правен парадокс. Това е „русский мир“.

И накрая - защо се отказа Пригожин? Ако има въпрос, на който за момента нямам абсолютно никакъв отговор то това е именно този. Уплашиха ли го и ли самият той се уплаши? И от какво по-точно? Версиите са толкова много, че няма смисъл да ги изброявам. Моята лична е доста по-различна от най-често разпространяваните и тя е че най-вероятно самият Пригожин се е притеснил, че дори и за кратко ще се наложи да бъде начело на държавата, а това въобще не е шега работа. В крайна сметка, привидното изгнаничество и политическият подслон осигурен от старата му дружка Лукашенко май са се оказали доста по привлекателна перспектива от това да оправя кашите на затъналата до гуша държава от Москва. Освен това кой е Пригожин – груб, простоват, безскрупулен и най-вече алчен човечец, който едвам намира подходящите думи да конструира що-годе смислено изречение. И най-вече продукт и неразделна част от този олигархичен режим, който уж щеше да събаря.

В художествената литература и филмите можем да открием много истории за невероятни душевни трансформации на някогашни убийци и бандити, за катарзиса, който са претърпели и пътят до собствената си Голгота, който са извървели, за да се превърнат накрая в духовно извисени личности. Но тези превъплъщения за съжаление, си остават най-вече в света на изкуството. В реалния живот, на хора като Евгений Викторович не са им нужни никакви душераздиращи личностни промени, а само кроткото разбирателство и политическия чадър на разни африкански и евразийски диктатори. Просто Пригожин не бе на висотата на невероятния исторически шанс, който съдбата му предложи.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube