Как украинците извадиха "очите и ушите" на руското въздушно разузнаване?

Събития, видими и невидими

Вероятно ще се съгласите с мен, че светът, който ни обкръжава, се състои от видима и невидима част. Видимата съставна е всичко това, което достига при нас чрез медиите, т.е. всичко което телевизиите, сайтовете, вестниците, радиостанциите и т.н. сметнат за необходимо да ни предложат. Обикновено това е най-шумното, най-сензационното, и в крайна сметка - най-продаваемото. Затаили дъх в следенето на поредното "невероятно" и "сензационно" събитие, ние често пропускаме да забележим какво се случва зад кадър, пренебрегваме дребните, незначителните на пръв поглед парченца от гигантския пъзел и не сме в състояние да проследим понякога доста оплетената и труднопроследима нишка, която всъщност предопределя "случването" на това или онова наистина грандиозно събитие.

Така бе и тази седмица. Още от понеделник, когато рамбовците от антипутинската въоръжена съпротива нахлуха ненадейно в Белгородска област и предизвикаха смут и паника не само там, всички започнаха да говорят, да коментират и да обсъждат само това. Ако трябва да бъда честен, за мен въпросният рейд бе най-незначителното и незаслужаващото внимание от събитие всичко, което се случи фронта през изминалите дни. Даже нямам желание да говоря за него. Но поради повелята на конюнктурата (и неписаните закони на медийния бизнес) започвам именно с него. От друга страна, няма как да подмина редица „дребнички“, но реално изключително значими според мен "събитийца", за които впоследствие ще се окаже, че са изиграли важна роля за хода на войната. Такива бяха и свалянето на още един руски изтребител Су-35, и успешната украинска атака срещу разузнавателният кораб "Иван Хурс", и решението на западните партньори на Киев да предадат на Украйна многоцелеви изтребители F-16, и продължаващите малки, но успешни атаки на ЗСУ (украинските въоръжени сили) в района на Бахмут и постепенно разширяващата се кампания срещу руската логистика в Донбас. Особено внимание заслужава новият подход в информационната война в резултат на който категоричните победители за момента са двама – Украйна и Пригожин. Но за всичко това – по-долу.

Белгородска Народна Република

В понеделник сутринта, след кратка, но внезапна артилерийска подготовка, диверсионен отряд на антипутински руски националисти ненадейно пресече официалната руско-украинска граница югозападно от Белгород, превзе безпрепятствено до четири селца и за нула време достигна градчето Грайворон, на около 10 км от контролно-пропускателния пункт. Дръзката акция бе осъществена от две въоръжени групировки, Легион "Свобода за Русия" и Руския Доброволчески Корпус, и първоначално бе осъществена от няколко десетки бойци придвижващи се на до десет бронирани машини, към които впоследствие се присъединиха вероятно още няколкостотин, което реално би трябвало да представлява и цялата численост на въпросните две формации. Последваха два дни, през които имаше много шум, много заявления, декларации и комюникета, много клипове с "доказателства", много паника (най-вече в Белгород), много въпроси (предимно в руското общество) и твърде малко стрелба, която би трябвало да бъде неразделна част от подобна акция.

По рано през годината, когато имаше подобна акция (но в по-малки мащаби) в приграничната Брянска област аз вече казах мнението си за т.нар. руска въоръжена опозиция и не виждам причини да го променям за момента. За мен това са хора с големи амбиции за власт, но без реално покритие, които периодично излизат на челно място в новините, защото са активни участници във въоръжен конфликт по време на реална война. (Друг е въпросът доколко те самите редовно участват в някакви бойни действия.) Идеологическата им платформа е неясна, но очевидно граничи с класическия фашизъм и национализъм, както и идеите за превъзходство на бялата раса. Украинците ги използват много хитро, защото от една страна изпълняват задачи, с които те самите не биха желали да си цапат ръцете, а от друга страна винаги могат да се разграничат от тях. Така беше и този път – хем си личеше че "борците за свобода" са изцяло екипирани от ЗСУ, хем от Киев заявиха, че набегът си е някаква "руска вътрешна работа", към която те нямат никакво отношение. Очевидно е, че за украинското ръководство те са "полезните" идиоти, които ще престанат да бъдат такива, в момента, в който вече няма да има нужда от тях.

Реакцията на руските официални власти на дръзкия рейд може да се определи най-вече като "трескаво бездействие". Първо бяха изпаднали в очевиден ступор и през целия понеделник бяха като странични наблюдатели. После изпратиха някакви бойни части, които ужким унищожиха до крак диверсантите. При това "изтреблението" беше "документирано" чрез доста съмнителни откъм своята достоверност видео "доказателства". И накрая говорителят на руското МО генерал Конашенков, когото мнозина отдавна възприемат единствено и само като щатния клоун на Путин и Шойгу, заяви с характерния си тържествен тембър, че проникналата през държавната граница украинска ДРГ (диверсионно-разузнавателна група) е частично унищожена на руска територия (70 души убити), а тези, които все пак успели да се измъкнат, били разгромени вече на украинска земя.

В руското общество обаче настроенията се колебаеха между "Как въобще е възможно такова нещо да се случи?" до "Какво ми пука за някакъв си Белгород". Особено тревожно реагираха жителите на самия Белгород. Едни веднага се натовариха на личните си автомобили и се юрнаха да бягат накъдето им видят очите, в резултат на което се образуваха многокилометрови опашки на пътищата, водещи извън града. Други пък, след като тук-там се чуха взривове (дронове атакуваха някои сгради с административно-военно значение) се юрнаха презглава към бомбоубежищата. Последните се оказаха или здраво залостени, или така ухаеха на миризми от естествен произход, че в тях просто не можеше да се остане по-продължително време.

Моментално целият гняв се насочи единствено и само към губернатора на Белгородска област Вячеслав Гладков. Работата е там, че около Нова година, той бе заявил, че са похарчени около 10 милиарда рубли народни пари (приблизително 125 милиона долара) за укрепването на граничната полоса и вече никой не можел да проникне през нея. Репортажите по официалните медии с гордост показваха как се изкопават многокилометрови противотанкови ровове, как се поставят бетонни пирамидки, популярни като "драконови зъби", чиято цел е да предотврати преминаването на тежки бронирани машини и т.н. Въобще, линията "Мажино" ряпа да яде. Едно от първите неща, обаче, които антипутинските "диверсанти" направиха в понеделник сутринта бе да заснемат на видео как безпроблемно заобикалят "драконовите зъби“ и се устремяват на висока скорост към поредното населено място. Когато Гладков все пак бе притиснат с въпроси от изнервени граждани защо шумно анонсираната като непристъпна позиция се е оказала безполезна, той единствено смотолеви нещо от рода, че и той имал много въпроси, но те били адресирани към Министерството на отбраната в Москва. Оттук насетне у мнозина трезвомислещи руснаци се зародиха съмнения, че може би става въпрос за поредния случай, известен в тамошните земи като „пилить бюджетные деньги“, т.е. когато някой се прави, че харчи държавни пари за нещо, а всъщност си слага значителна част от тях в джоба. Защото 10 милиарда са достатъчни да се въоръжи до зъби малка армия. И вместо само с драконови зъби, при добро желание в Белгород, за толкова пари биха се сдобили с истински дракон.

След като се върнаха на украинска земя, юначагите от легиона и РДК не пропуснаха да се подиграят на Конашенков, Шойгу, Путин и цялата руска пропагандна машина.

На някаква гола поляна, пред десетки местни и чуждестранни журналисти, те дадоха пресконференция, на която за пореден път заявиха целите си ("сваляне на режима" и "събуждане на народа") и обявиха, че акцията е имала изключителен успех. Освен това обявиха и реалните си загуби – двама убити и десетина ранени – и даже показаха няколко трофейни руски бойни автомобила, които бяха докарали със себе си.

Истинските печеливши от цялата тази дандания безспорно са украинците. Първо, те почти веднага успяха да отклонят вниманието от предопределената, но все пак болезнена загуба на Бахмут (градът реално бе изоставен миналата събота). Второ, принудиха руснаците да изтеглят войски от фронта (поне един мотострелкови полк) и да ги изпратят в район, който те по принцип не планираха активно да отбраняват. Освен това показаха на цял свят, че реално всички руски бойни части в момента са разположени единствено и само в близост до бойното поле, т.е. в югоизточна Украйна. Защото, например, ако двете бунтовнически групировки си бяха поставили за цел да напреднат по-навътре и да достигнат Белгород, те най-вероятно щяха да го осъществят.

Най-шокиращото от всичко, безспорно, е нагледно изразената апатия от руското общество. Като изключим прослойката на Z-фанатиците, на всички останали май им е абсолютно все тая дали ЗСУ ще нахлуят в Белгород, Япония ще си върне Курилските острови, а Финландия - Карелия. Но така се случва с народонаселението на страните, управлявани от тоталитарно-авторитарни режими. Постепенно му пречупват волята и свободната мисъл, а като защитна реакция то се затваря в себе си. Толкоз за прокламираната от Путин нова версия на Великата отечествена война.

Това, което стана зад кадър

Едно от събитията, което не беше отчетено с нужното внимание от медиите, но голям потенциал за коренни промени е свалянето на поредния модерен руски изтребител Су-35 в района на Крим. Казвам поредния, защото, ако си спомняте, през миналата седмица над Брянска област, буквално за минути, бяха свалени четири руски летателни апарата, включително и един Су-35. И ако тогава това можеше да се счита за щастлива случайност, то унищожаването на втори модерен изтребител в рамките на около седмица на разстояние от над 100 км от фронтовата линия вече говори за нова реалност. Или това означава, че ЗСУ със сигурност разполагат с противовъздушни системи с по-голям обсег, като и в двата случая най-вероятно са използвани американските „Пейтриът“, същите тези, които Путин щеше да „троши като орехи“. На езика на военните, пък, това се тълкува като ясен знак, че руската авиация вече не е в безопасност дори на 100 и даже повече километра навътре в своя територия или иначе казано – че ставаме свидетели на постепеннен процес на изтласкване на бойните самолети на Путин от бойното поле.

В категорията „пренебрегнати новини“ със сигурност попада и успешната украинска атака срещу руския военен кораб „Иван Хурс“. Тя бе извършена с морски дронове в ранните часове на 24 май сряда, приблизително на 140 км североизточно от Босфора. Най-простички сметки показват, че дистанционно управляемите и натъпкани с доста експлозиви малки съдове на ЗСУ са преодолели поне 400 км преди да достигнат целта. Два от тях бяха унищожени от интензивния руски преграден огън, но третия извади повече късмет и се вряза в задницата на вражеския плавателен съд. В крайна сметка „Иван Хурс“ оцеля и не отдиде на дъното да прави компания на крайцера „Москва“, но ще бъде извън строя между шест месеца и една година. Някой от вас ще каже „Чудо голямо! Украиците се хвалят че ударили някакъв си кораб, а той даже не е потънал.“ „Иван Хурс“ обаче не е просто „някакъв си кораб“ а модерна плаваща разузнавателна централа спусната на вода преди има-няма пет години. При това е разработена специално за радиоелектронна борба и следене на американските системи за противоракетна отбрана. Сега, предполагам, разбирате как тази „незначителна новина“ се свързва с предходната такава – украинците извадиха от строя „очите и ушите“ на руското въздушно разузнаване, и то в момент когато последното отчаяно се мъчи да открие как така самолетите им все по-често ги свалят, а ракетите им експлодират преди да достигнат целта.

И за да завърша раздела с „незначителните новини“ както подобава, не мога да не подмина още една информация свързана с поредната среща на страните от анти-путинската коалиция в германската база Рамщайн. В четвъртък там беше официално решено нещо, за което се говореше доста отдавна – Киев ще получи модерни изтребители F-16. Очаква се в следващите няколко месеца самолетният парк на ЗСУ да се увеличи с около 50 от тези най-модерни изтребители. Това, от своя страна, би трябвало да доведе до значителни промени в съотношението на силите във въздуха в полза на украинците в недалечното бъдеще. И когато това се случи, вие едва ли ще си спомняте как от Киев са започнали да свялят руски самолети дълбоко във вражеския тил, да не говорим за дръзката атака срещу „Иван Хурс“, въпреки че и двете ще имат пряко отношение към промяната на ситуацията в небето. Но най-вероятно отвреме на време в общественото съзнание ще продължи да изплува дръзкият рейд на руските националисти в Белгородска област, който реално не оказа никакво вличние върху бойните действия, но пък се оказа доста „продаваем“ в медийно отношение. Просто такива са реалностите на света в който живеем.

Кратка ода за пропагандата

Въпросът как да се противодейства на пълзящата като токсичен облак руска пропаганда не е от вчера. От години с него се занимават правителствени и международни структури в САЩ, ЕС и вероятно във всички държави по света, които ние сме свикнали да наричаме демократични. Опитано бе какво ли не, но битката в информационното пространство се оказа изключително свирепа и за момента продължава да се води с променлив успех. Като че ли единствено в Украйна намериха някаква противоотрова и дори само за това си заслужава да подложим на анализ техния опит.

Първото, което се набива на очи е разликата в целевата аудитория. Докато руската пропагандна машина винаги е залагала на т.нар твърдо ядро, т.е. всички тези които смятат, че Путин е месия и че т.нар. руски свят трябва да се разширява с цената на всичко, то украинците още от първия ден на войната решиха да се борят за колебаещите се. Забелязва се и разлика в боравенето с пропагандния "материал" – руснаците традиционно не се притесняват да прибягват до най-долни манипулации и фалшификации, а украинците им противодействат само по два начина, които винаги работят безотказно – истината или мълчанието. Т.е. те се стремят при всички случай да казват истината и никога да не лъжат, а когато това е нецелесъобразно или невъзможно – то просто млъкват, т.е. избягват коментар. През последните дни, обаче, контрапропагандният арсенал на официален Киев се увеличи с още една "хватка" – изчакването. С други думи, когато московците разпространят някой от поредните си грандиозни фейкове, украинците не реагират веднага, ами изчакват примерно около ден руската лъжа да набере скорост и да шокира всички със своята абсурдност и едва след това й противопоставят солиден контрааргумент.

Така беше, например, миналата седмица, когато РИА „Новости“ тръбеше по цял свят как неуловимите „Кинжали“ са унищожили противоракетния комплекс „Пейтриът“. Украинците дадоха известно време на нормално мислещите хора да осъзнаят, че няма как да бъде унищожено нещо, което е разположено на площ от доста километри и едва след това доказаха, че "Пейтриът" си е здрав и читав.

Така бе и в началото на тази седмица когато генерал Конашенков невъзмутимо обясняваше как „диверсантите“ дръзнали да проникнат в Белгородска били изтребени до крак, а после те дадоха пресконференция гордо позирайки пред трофеите, които бяха успели да докарат със себе си.

Такъв бе и случаят с "Иван Хурс". Още в сряда руското МО разпространи кадри как от кораба унищошават с прецизни изстрели приближаващ се вражески морски дрон и гордо декларираха, че неприятелската атака била отблъсната. Украинците изчакаха 24 часа след което пуснаха свое видео, на което се вижда как друг дрон стремително наближава набелязания кораб. След това кадрите заснети от камерата му внезапно спират, ясно защо.

А какво да кажем за генерал Залужни, главнокомандващия на ЗСУ? Него пропагандаторите на Москва направо го ликвидираха. Бил тежко ранен, на смъртен одър бил, не бил повече в състояние да изпълнява служебните си задължения, ама май дори нещо бил умрял. Даже не се посвениха да покажат някакъв труп от района на Бахмут, нищо, че на униформата навлечена на очевидно сивеещата плът неизвестно защо се мъдреше руска георгиевска лентичка (онази същата, с разцветката на колорадски бръмбар). Преминати бяха всички граници на разума и на абсурда и това реално накара ръководството в Киев да се направи интервю с Залужни, датирано на 25 май само и само да се докаже, че с генерала видимо всичко е наред.

Руската пропаганда от години е абсурдна и аз не бих ѝ отделил толкова много място, ако не беше разгромяващият удар, който ѝ нанесе преди дни не кой да е, а самият лидер на ЧВК "Вагнер" Пригожин. Известният като „готвача на Путин“ военнопрестъпник й удари такъв звучен шамар, от който тя доста трудно ще се възстанови.

В поредното си бомбастично интервю Пригожин, който от много време се намира в състояние на открит конфликт с официален Кремъл, каза неща, които със сигурност са разтърсили руското общество из основи. Например, че в Украйна няма нацисти, а Русия е обикновен нашественик и е откровено нежелана там. Или че ЗСУ вече е една от най-добрите армии в света. Също така оповести цената в човешки животи, която неговата "компания“ е платила за превземането на Бахмут – около 20 хиляди убити и поне толкова ранени.

Не е известно дали т.нар. готвач е решил да се придържа към украинския подход да не се лъже на официално ниво, но е ясно, че ставаме свидетели на нов тип правене на политика. Откровенията на Пригожин най-вероятно означават само едно – той се готви активно за времето "след Путин" и още отсега трупа рейтинг сред потенциалните си поддръжници. Другият аргумент в борбата му за власт със сигурност ще бъдат вагнеровците, неговата частна армия. В това си начинание Пригожин се очертава да има сериозна конкуренция в лицето на друг откровен военнопрестъпник и отявлен критик на статуквото, Игор Стрелков-Гиркин. Разликата между двамата за момента е, че мрънкалото Гиркин не разполага със собствена въоръжена сила, а преките му помощници могат да се съберат на дивана в хола му.

На този фон са изключително любопитни напъните на нашенските апологети на рашизма. От много време насам те са се превърнали в прости ретранслатори на най-абсурдните лъжи, разпространявани от официален Кремъл. Мислят ли вече и те за епохата "след Путин“? Едва ли. Напротив, с всичките си словоизлияния и цялостното си поведение те се държат така сякаш микрофюрерът ще векува. Но крахът на режима му рано или късно ще настъпи. И може би не е толкова далеч колкото изглежда на пръв поглед.

ОЧЕРТАНИЯТА НА ВОЙНАТА

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube