Какво се случва в Африка?

През миналата седмица едно събитие – важно за даден континент – сякаш остана в периферията и изобщо не беше забелязано от спортната общност в Европа. Беше определен домакинът на Купата на Африканската Нации през 2027. Или по-точно – домакините. Точно в крак с модерните тенденции от последните две десетилетия – турнирът ще бъде подслонен в повече от една държава – Кения, Уганда и Танзания. И веднага започнаха анализите и коментарите, защото това състезание не е било в Източна Африка или поне в този регион от … 1976 година, когато мачовете се играят в Етиопия. Разбира се, президентът на Конфедерацията на Африканския Футбол (CAF) Патрис Мотсепе веднага похвали огромните усилия и отдаденост, които трите страни са проявили по време на кандидатурата си и желанието за организация на турнира, демонстрирано вкупом от източноафриканските страни.

„Ние сме изключително строги по отношение на правилата и условията, които искаме да видим – говорим за свобода на придвижване към и от тези държави, инфраструктура, съвместни действия, сигурност.“ – спомена Мотсепе по време на речта си в Кайро, където бяха определени домакините на следващите две издания (между другото – Мароко ще приеме турнира през 2025, но това в случая далеч не е чак толкова вълнуващо или неочаквано като новина). Естествено още от сега се обещават непрестанни визити в Кения, Уганда и Танзания, където екипите ще следят внимателно за подготовката и напредъка по отношение на логистиката.

Гръмки фрази от рода на „Купата на Африканските Нации през 2027 ще бъде един огромен успех“ съвсем закономерно не просто витаеха в пространството, а гордо бяха употребявани. Друг е въпросът дали наистина ще се следи изкъсо за случващото се в тази част на континента или удобно ще се затварят очите при видими нарушения. Най-вече в областта на човешките права. Защото, ако бъдем искрени, при положение че в Катар имаше толкова много сигнали за кошмарни условия на труд, неизплатени възнаграждения, дори смъртни случаи на работници и последствия де факто нямаше, а ставаше дума за Световно първенство, само можем да си представим какво ще бъде подминавано с лека ръка в Източна Африка за турнир, за който дори не се споменава преди да започне.

Представителите на Черния континент изявиха нееднократно желанието си техният турнир да прилича по организация на Европейското първенство и на Копа Америка. Това е чудесно! Но дали е изпълнимо? Членът на Угандийската футболна асоциация Роджърс Бямукама подчерта, че работата ще бъде непрестанна, а стадионите в трите държави трябва да бъдат напълно готови до декември 2025 година, както е по международни изисквания. И ако ви се струва невъзможно да има санкции, само ще спомена че Гвинея, която трябваше да приеме турнира през 2025, се прости с домакинството си, защото от CAF имаха сериозни притеснения около инфраструктурата в страната. Изискванията включват да има два стадиона с капацитет от поне 40 хиляди души (в столицата на Кения – Найроби – националният стадион беше ремонтиран и открит през 2020 с възможност да бъде посетен от 45 000 феновете, така че на пръв поглед по този критерий нещата се движат добре), две съоръжения с капаците от 20 хиляди и още две, които да побират поне 15 хиляди души.

Спортният министър на Кения Абабу Намуамба анонсира през седмицата, че в страната имат желание (а очевидно и ресурс) да построят нов 50-хиляден стадион в Найроби, както и да опитат да предложат прилични стадиони в Елдорет и Касарани (където се проведе световното първенство по лека атлетика за младежи до 20 години през 2021 година). Президентът на Кения Уилям Руто пък подписа по-рано през годината договор на стойност около 60 милиона долара чрез средства от програмата US Foreign Aid Agency за подобряване условията на градския транспорт и пътната мрежа в Найроби.

Нормално е кенийците да опитват всячески да се подготвят, имайки предвид че те два пъти се разделяха с домакинството си в последните си десетилетия – първо през 1996 заради липса на готовност и после през 2018 заради „натрупани закъснения“. За Уганда ситуацията също е притеснителна – по-рано през годината министърът на спорта Питър Огуанг се извини в парламента, че националният отбор по футбол е играл домакински квалификационен двубой в … Египет, като причината е, че в страната няма нито един стадион, който може да приеме мач от подобен ранг.

Така че решението на CAF е най-малкото екстравагантно, отчитайки, че сред другите кандидати бяха Египет и Сенегал. Не споменавам съвместната инициатива на Ботсвана и Замбия, защото и тя звучеше доста опасна. Предстои да видим дали в Африка са си направили добре сметките. В Източна Африка – да бъдем най-точни.

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok