Камарата на общините във Великобритания прие закон, който противоречи на договорките с ЕС

Камарата на общините на британския парламент прие оспорван закон, който беше гласуван въпреки критиките и призивите на редица бивши британски премиери. Законът поставя под въпрос имиджа на кралството като надежден партньор, защото противоречи на част от договорките с Евросъюза за Бекзит.

В опит да се хвърли светлина върху предлагания Закон за вътрешния пазар трябва да се върнем малко назад в историята. При учредяването на съюза между Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия тогавашният вътрешен пазар дава гаранции за отворена и безпроблемна търговия между четирите нации на Обединеното кралство. Когато Великобритания се присъедини към ЕС през 1973 година, който тогава се наричаше Европейска икономическа общност, повечето от британските търговски закони бяха заменени с европейски закони. Даването на частична автономия на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия през 90-те години бе в контекста на членството в ЕС, така че те имат правомощия в известни сфери, като земеделието например, но това не може да бъде в резрес със законите на ЕС, с общия пазар и митнически съюз. Сега с напускането на ЕС Великобритания трябва да напусне и общия пазар.

Така че според вижданията на "Даунинг стрийт" предложеният проектозакон е нещо като заместител на досегашните норми, който да гарантира, че всички четири части на Обединеното кралство не се ограничават от регулациите, установени от автономните правителства. Тъй като тези четири нации няма повече да бъдат обединявани и ограничавани от европейските закони, законопроектът цели създаване на общи правила в самото Обединеното кралство, които заменят Общия пазар.

Проблемът обаче е Северна Ирландия с особения си статут. Борис Джонсън твърди, че ако тя остане обвързана с митата на ЕС, това ще разруши Обединеното кралство. Протоколът за Северна Ирландия цели избягване на твърда граница на остров Ирландия. Съгласно новия закон стоките, идващи от останалата част на кралството към Северна Ирландия, няма да са обект на тарифи, както това е залегнало в подписания Протокол за Северна Ирландия. Така че новият закон може да доведе до фактическо падане на условната граница в Ирландско море, но увеличаване на проверките по границата с Република Ирландия, която вече ще е външна граница на ЕС - нещо, което искаха да избягнат и двете страни, подписвайки Протокола за Северна Ирландия. А евентуалното възникване на твърда граница представлява заплаха и за крехкия мирен процес на остров Ирландия.

Но видяхме, че въпреки заплахата със съд от Брюксел, заради опит да се променя подписани международни документи, снощи британското правителство внесе законопроекта в Камарата на общините и спечели първото гласуване с 77 гласа мнозинство.

Борис Джонсън: „Това, което не можем да си позволим сега, е да толерираме ситуация, в която нашите партньори от ЕС сериозно смятат, че имат право да разцепят страната ни. Опасявам се, че те са в дълбока грешка, ако искат да постигнат това. Тази илюзия трябва да бъде разбита, ето защо в законопроекта са залегнали правомощия за промени".

Бунт назрява обаче в редиците на торите. Плеяда от бивши премиери, партийни лидери и правни съветници, депутати порицаха Борис Джонсън, че руши имиджа на страната като надежден партньор на международната сцена.

Ед Милибанд, бивш лидер на лейбъристите: Участвал съм в много разправии в парламента, но никога не съм си помислял, че докато съм жив зачитането на международните закони ще бъде предмет на спор. Никога не съм си представял, че премиерът ще каже, че ще узаконим нарушаването на международните норми по споразумение, което е подписано преди по-малко от година, но точно това се случва.

Пътят, който има да извърви проектозаконът, докато стане закон, е дълъг. От днес той е в парламентарните комисии за детайлно разглеждане. Очаква се да бъдат правени предложения за промени в него, за да стане приемлив и за бунтарите. Макар и по-трудно мярката вероятно ще бъде гласувана и на трето четене в Камарата на общините, но истинското предизвикателство ще бъде прокарването му в Камарата на лордовете, където консерваторите нямат мнозинство. Само при одобрение и в Камарата на лордовете кралицата може да даде благословията си той да се превърне в закон.

Автор: Веселин Паунов, кореспондент на БНР в Лондон