Кървавият четвъртък: 80 години от най-масовите смъртни присъди в българската история

На днешната дата преди 80 години са изпълнени най-масовите смъртни присъди в българската история. От края на декември 1944 до началото на април 1945 г. новата власт арестува официално над 28 000 души и ги изправя пред т. нар. Народен съд. Близо 11 000 от тях се сдобиват с обвинения. Осъдени са над 9100 души, а смъртни присъди получават 2730 български граждани. За сравнение в Нюрнбергския процес срещу Националсоциалистическата партия в Германия само 12 души са осъдени на смърт.

У нас вместо възмездие за въвличането ни във войната на страната на нацистка Германия, съдът се превръща в начин за разчистване на политически и лични сметки.

Наричат го Кървавият четвъртък. Денят, в който новата власт на практика започва масовата разправа с елита на Стара България - аристократи, политици, висши военни, интелектуалци.

"Всъщност, това е екзекуцията на стария политически елит на Царство България", обясни доц. Михаил Груев - директор на ДА “Архиви”.

Около 130 души са убити само в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Сред тях са тримата регенти - княз Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, повечето царски съветници, министри и десетки депутати. Присъдите им издават Първи и Втори централен състав на Народния съд, които заседават в Съдебната палата и в аулата на Софийския университет. Решението за разстрела им обаче е взето месеци по-рано.

"Това е инструкцията, която Георги Димитров дава от Москва на Трайчо Костов … никаква милост. Проявете цялата строгост, която новата власт може да прояви", каза доц. Груев.

Процесите са отлично режисирани - пропагандната машина работи безотказно.

"Самите заседания на централните състави на Народния съд се превръщат в своеобразен спектакъл. Те са предавани по радиото. Пред Съдебната палата в Пловдив по същия начин се провежда така нареченият митинг на черните забрадки. Идеята е, докато текат заседанията на централните състави, всъщност пред съдилищата да демонстрират майките, сестрите, съпругите на жертвите на съпротивата. Затова се нарича митинг на черните забрадки, които скандират “смърт”", обясни директорът на ДА "Архиви".

13 състава заседават в столицата, други 68 в страната. В повечето от тях има само по един юрист. Презумпцията за невинност е забравена, а самото съществуването на Народния съд е в пряко противоречие с все още действащата Търновска конституция.

"Може би най-големият парадокс е, че това, че един човек е мъртъв, не е достатъчно основание да не бъде изправен пред Народния съд", заяви доц. Михаил Груев - директор на ДА “Архиви”.

Абсурдите не свършват до тук. На смърт са осъдени и хора, починали от естествена смърт години преди 9 септември. Такъв е някогашният министър на просвещението Стоян Омарчевски, получил смъртна присъда 3 години след като е починал. Защо се е правело това?

"Идеята е, че почти всички присъди задължително включват и конфискация на имуществото. Т.е. идеята е тези хора не просто да бъдат убити и осъдени, а да бъде заграбено тяхното имущество", обясни доц. Груев.

Първите смъртни присъди са огласени по радиото. Във вестниците излизат часове, след като са вече изпълнени.

"Ако се доверим на спомените на царица Йоана, всъщност те са разстреляни и погребани в яма от авиационна бомба в края на Софийските гробища, като последен е разстрелян професор Александър Станишев, министър в кабинета на Багрянов, който е трябвало да констатира смъртта на своите колеги, да подпише смъртните им актове, след което е бил разстрелян. Кой е подписал неговия акт, това е една загадка", посочи директорът на ДА "Архиви".

Палачите дори ограбили своите жертви. Казват, че един от тях събул ботушите на княз Кирил и обикалял с тях центъра на София.

"Това се говори за Лев Главинчев. Твърди се за палтото на княза, което се озовава на плещите на вътрешния министър Югов. Сега - къде свършва истината и къде започва народното творчество, тук е много трудно да се прецени", отбеляза доц. Груев.

След падането на комунистическия режим - в началото на 90-те години, телата на жертвите са открити. Част от тях са идентифицирани и препогребани от своите близки. За останалите остава утехата, че днес събитията от преди 80 години вече са част от националната ни памет. И надеждата - трагедията от онези дни никога повече да не се повтори.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News