"Кмете, запиши си!": Кои са основните проблеми на Кърджали?

В поредицата "Кмете, запиши си!" на фокус са и проблемите на област Кърджали. В областта, според последното преброяване, живеят 161 000 души. Безработицата е двойно по-висока от средната за страната - малко над 10%.

Средната брутна работна заплата е близо 1400 лева. И в област Кърджали прирастът на населението е отрицателен. Обезлюдяването и изчезващите села са основен проблем в област Кърджали. Причина е липсата на поминък, след като рязко спада отглеждането на тютюн в региона.

В областта не достигат личните лекари, а все повече пациенти не са здравно осигурени. Лошите пътища също са част от проблемите в тази част на страната.

Област Кърджали бавно, но сигурно обезлюдява. По адресна регистрация населението е над 160 хиляди души, но да живеят в областта са останали едва половината. Другите са кой по гурбет, кой намерил дом далеч от родното място. С най-ниска безработица и с най-високи доходи е областният център, но и в община Кърджали има села, които са на изчезване.

"Без път какво е това, в кой век живеем ние. Бая животни си имам аз. Всичко си го карам на гръб. И си плащам данъците. Аз 20 - 25 години не съм ходил на лекар. Въпреки, че си плащам всичко. Осигуровки, всичко си плащам", каза Хабил Мехмед, жител на с. Лисиците, община Кърджали.

Хабил е на 42 години и е най-младият жител на село Лисиците, отглежда 150 овце и 60 крави. Казва, че живее в Лисиците заради спокойствието и въпреки несгодите.

Някога тук са живели над 400 души. Днес са едва 20. До селото път няма, единственият достъп е през най-дългия въжен мост в България, цели 260 метра. Себиле е тръгнала на работа - пеша, през моста.

"За да мина, 20 минути до половин час. Лека - полека, зависи от товара", посочи Себиле, жител на с. Лисиците.

Когато язовир "Студен кладенец" е пълен, до селото може да се стигне и с лодка. Пожарна и линейка тук не могат да дойдат.

"Имаме гробище. Ако нямаме линейки, гробище имаме. Нямаме личен лекар. Болният отива при личния лекар, вместо личния лекар при болния да дойде", каза още Себиле.

Рекордьор с над 18% безработица в областта е община Ардино. Оказва се тук има рекорд и по здравно неосигурени. Селата в общината имат един семеен лекар. Това е д-р Дуньо Дунев. Едва 150 от пациентите му имат здравни осигуровки, но лекува над 1000.

"Ами, колкото се обадят, в чантата ми не пише кой е осигурен, кой не е осигурен. Аз не ги деля на осигурени и неосигурени", коментира д-р Дуньо Дунев, личен лекар в община Ардино.

Общината в Ардино покрива част от разходите за лечението на неосигурените. Д-р Дунев казва, че работи в този район въпреки това, че пациентите му са разпръснати на площ от над 350 квадратни километра.

"Моите пациенти са тук, зад онзи баир, нататък към Китница имам. Ако решим да отидем, това са още 10 километра нататък", каза още медикът.

В този момент телефонът на лекаря звъни и той веднага тръгва към своя възрастна пациентка. Пътят - 10 километра е изпитание за всеки шофьор - тесен и автомобилите се разминават с изчакване. Така пътуването отнема поне 20 минути, а през зимата и двойно повече.

Баба Шефика живее с дъщеря си и лекарства има, но повечето пациенти на д-р Дунев живеят сами и няма кой да ходи до града за лекарства. Той е на 75 години. Намерил млад лекар, който да работи с него, но колегата му се отказал заради пътищата, по които се пътува трудно.

"По селата лекар няма. Няма лекар. Едно е да се каже, вие имате лекар нали, на хартия. А друго е лекар да е там. А пък в махалите, в гетата - никой не знае какво става", каза д-р Дунев.

Общината Ардино се опитва да реши проблема. На 10 студенти по медицина плаща наемите докато учат, с надеждата, че един ден ще работят тук. Тръгваме към най-южната община в България - Кирково. Най-високото село в тази част на Родопите е Кран. Вече 10 години пътят до там е ад за хората.

"Като тръгнеш от село Кран, на първа. Караш лека - полека, като че ли носиш яйца. И се молиш на Господ да не ти се счупи някой амортисьор, каре, рейка и да не ходиш на майстори и да търсиш части да ти го оправят. Уж е републикански път, а никой не го гледа", каза Якуб Мехмед, жител на с. Кран, община Кирково.

"Работя в Кърджали. Аз всеки ден пътувам по тоя път. 50 - 60 километра само в едната посока и връщане още толкова, 100 километра на ден. Просто нямам думи за АПИ, никой не може да командва АПИ", добави Расим Ахмед.

"Иначе данъка си върви, застраховката си върви, винетката си върви, горивото си върви. Всичко си върви, амортизации. Плащаме си и търпим", обясни Мехмед Усков.

"Ей сега ще дойде ученическият автобус. Кой ще носи отговорността, ако стане някоя беля. АПИ ще носи ли отговорност?!? Не, нали", коментира Якуб Мехмед.

От 340 в селото са останали да живеят 170 жители. Имат обаче 17 деца, които всеки ден ходят на училище в Кирково, което е на 30 километра.

"По тоя път така, лекичко, лекичко - бавничко и техниката отива по дяволите", каза Митко Стоянов, шофьор на ученически автобус в община Кирково.

Заради лошия път времето за пътуване на децата до училище се увеличава поне с 40 минути, а през зимата и с повече от час.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok