Колко знаем за Англия на Томас Тухел?

4 мача за 325 дни. Не звучи особено много, за да може човек да направи някакви генерални изводи за случващото се в един отбор, та бил той и национален. Точни преди толкова дни Томас Тухел беше назначен за селекционер на Англия в ироничен опит германец да донесе първия голям трофей за „Трите лъва“ на международното футболно поле при мъжете от митичната 1966 година насам.

На Острова все още всичко е една огромна мистерия. Загадка, чието решение все още витае някъде в пространството. На всичкото отгоре всички изиграни мачове под ръководството на Тухел бяха срещу доста скромни опоненти, дори Уейн Руни определи като „глупост“ някои от срещите.

В Англия обожават сравненията и вече започват да ги правят и по отношение и на германския си специалист. От 2000 година насам нито един друг наставник не е имал на разположение толкова малко мачове в първите си 325 дни на поста. Вече покойният Свен Йоран Ериксон и Стив Макларън изиграха по 8 мача. Точно толкова имаше да покаже стила и идеите си за първите си 325 дни Гарет Саутгейт. Фабио Капело изигра 9 мача за този период, а Рой Ходжсън – забележете – 14. С 10 повече от мачовете, които до момента Англия е изиграла при Тухел. Някои веднага обвиниха германеца, че няма право да се оплаква, а да се сърди само на самия себе си, защото сам е пожелал да поеме тима на 1 януари тази година, като е пропуснал удобния шанс да усети обстановката в края на миналата есен с два двубоя в Лигата на Нациите – срещу Гърция и Република Ирландия.

Притесненията са свързани с това, че до световното първенство не остава чак толкова много време, а квалификациите отново едва ли ще убедят публиката в методологията и последователността на германския специалист. Вероятно докато четете тези редове, Англия вече ще е вкарала някой друг гол на Андора, но едва ли бихте заложили много пари, че догодина по американските терени титуляри за „Трите лъва“ в рамките на една среща от първата минута ще бъдат Дан Бърн, Майлс Люис-Скели, Елиът Андерсън, Нони Мадуеке, Еберечи Еезе, та дори и Маркъс Рашфорд. Та последните трима дори смениха клубната си принадлежност и вече са част от Арсенал и Барселона, където тепърва трябва да се борят за титулярни позиции, какво остава да са бетонирани в представителния тим. Джед Спенс и Джарел Куонса също очакват дебютните си появи за Англия и вероятно ще ги получат – било то срещу Андора или срещу Сърбия след няколко дни. По принцип дебютантите не са чак толкова много при Тухел, защото почти не е водил мачове. И все пак изборът на състезатели продължава да е странен на моменти и тезата, че ще виждаме все повече нови лица трудно може да издържи дълго – 35-годишният Джордан Хендерсън получава повиквателни, а Айвън Тони беше накаран да дойде от Саудитска Арабия, за да запише 2 минути срещу Сенегал. От друга страна Тухел понякога показва и зъби, като отказва да повика доказани имена в селекцията си. И не говоря за Коул Палмър, който в момента е контузен, а за Трент Александър-Арнолд, който не е в сметките за септемврийските световни квалификации, въпреки че направи зрелищно преминаване от „Анфийлд“ на „Сантиаго Бернабеу“.

На Острова отчитат, че германецът залага и се доверява на играчи, които са част от Висшата лига – като Джаред Боуен, Марк Гехи или дори Езри Конса. По отношение на тактиката Тухел обича отборът да започва при 4-4-1-1, а когато притежава топката това да се видоизменя моментално до 3-2-5 с дейното участие на бековете. Единият от двамата вътрешни полузащитници притиска много настоятелно съперника, като тази функция често отиваше досега при Морган Роджърс или Къртис Джоунс. Централният нападател все така се връща доста назад, дори до собствената си половина, но и тази роля отдавна вече е позната на Хари Кейн, особено когато става дума за националния отбор.

Статистиката също е противоречива – ако направим с квалификациите за предишния Мондиал през 2022, дотук Англия вкарва почти два пъти по-малко голове, но обнадеждаващото е, че създава повече положения и показателят xG сега е по-добър, отколкото при Саутгейт. И нещо много важни и показателно – подобрява се процентът на точни пасове, повишава се процентът на притежание на топката и може би най-същественото – в онези квалификации докосванията на топката в противниковото наказателно поле са били 35.7 средно на мач, а сега – 52.

Отборът на Тухел все още е енигматичен, но определено има какво да предложи. Мондиалът идва!