Криза с педиатрите: Подготвят ли се достатъчно специалисти за Националната детска болница?

Освен с медицинските сестри, оказва се, че има криза и с педиатрите у нас, която ще се задълбочава все повече, ако не се вземат мерки навреме. Интересът към специалността в университетите у нас е различен, но определено педиатрията е една от малко търсените специалности. Кадровата липса е един от основните проблеми при изграждането на бъдещата национална детска болница.

Екатерина Лалева е бъдещ педиатър. Насочила се е към специалност, пряко свързана с интензивните грижи при децата. Така попада в скромната статистика на тези, които избират в бъдеще да лекуват най-малките в България.

"Детският свят е нещо различно от медицината за възрастните хора. Много малко се срещаме с детската патология, което лично за мен е доста по-интересно", споделя тя.

И може да прозвучи странно, но за нея заплащането не е на първо място.

"Най-много ме мотивира това да има среда, в която можем да се развиваме и да трупаме опит всеки ден", казва Екатерина Лалева.

В университета в Бургас, където учи и Екатерина, 1/3 от анкетираните студенти в четвърти и пети курс, искат да специализират педиатрия.

"Почти всички желаят да останат в Бургас и да работят в детската болница „Света Анастасия“, която вече се строи. Общината в момента строи жилищни сгради, в които тези, които ще работят в педиатричната болница, ще бъдат настанени. Освен това има отделен фонд към Общината, който стимулира тяхната научна активност", казва проф. д-р Христо Бозов, ректор на Университет "Проф. д-р Асен Златаров"- Бургас.

За разлика от Бургас, в последния випуск от 90 студенти, завършили "Медицина" в Софийския университет, само 1 засега се е ориентирал към педиатрията. А за последните 5 години броят им е едва 7.

"Днес казваме "имаме проблеми с педиатрите". Днес, казвайки го това, след 10-12 години ще имаме резултат от това, ако работим активно в посока създаване на кадри, тяхното стимулиране и стимулиране на интереса към тази специалност. - Значи вече сме закъснели за бъдещата детска болница? - Изключително много. Изключително много", смята Любомир Спасов, декан на Медицинския факултет в СУ "Св. Климент Охридски".

"Интерес общо към педиатрията има. Това, което липсва е интерес към по-тежките, по-критичните педиатрични специалности. А в същото време те са приравнени на по-леки специалности", отбелязва проф. д-р Мария Спасова от Катедра по педиатрия към МУ-Пловдив, специалист по детска клинична хематология и онкология.

"В България ние казваме: "Имаме много специалисти подготвени, но когато се стигне до материалната база в областта на педиатрията, за съжаление там нещата куцат", допълва Любомир Спасов, декан на Медицинския факултет в СУ "Св. Климент Охридски".

"Сградата е хубаво нещо, но много по-важно нещо са хората", категорична е проф. д-р Мария Спасова, Катедра по педиатрия към МУ-Пловдив, специалист по детска клинична хематология и онкология.

И тук идва ролята на здравното министерство. До 2028-а година то ще подпомогне 170 специализанти. По данни на министерството недостиг и сега, и в бъдеще се очертава именно в детските специалности.

"Първата кампания за набор на кандидати, финансирани по проекта, ще стартира точно със специализанти по тези специалности - в областта на детската ревматология, детската гастроентерология, детската клинична химия и онкология и останалите детски специалности", посочва Светлана Гълева, ръководител на проекта в Министерството на здравеопазването.

Дали обаче тази стъпка ще бъде достатъчна, за да произведем достатъчно педиатри за бъдещата детска болница?

По темата работиха: Цанка Николова, Златка Далчева, Давид Сукнаров