Културата на един запалянко

Тези от вас, които обичат да посещават спортни събития в България, вероятно са се запознали с по-особената култура на родния запалянко. Най-вече футболен, но и в чести случаи - баскетболен, волейболен, дори привърженик на индивидуални спортове като борбата. Яростни подвиквания, непрестанни ругатни, на моменти - тотална незаинтересованост към дадения спорт, но преливащ от желание да крещи като обезумял балкански субект, амбициозни родители, готови да предизвикат нелицеприятни картинки на детски турнири, заслепени от собствените си представи за правилно и грешно, и какви ли не още примери.

Разбира се, ситуацията не е толкова зле, защото понякога има и доста стойностни идеи като благотворителни кампании или иновативни хореографии по футболни мачове. Но често проявите са по-скоро с негативен оттенък. Както и да е. Нека ви разкажа за културата на посещение на футболен мач в Литва.

Знаете, българският национален отбор гостува там вчера и отново си тръгна разочарован заради резултата. Но това далеч няма да е акцентът сега. Каквото имаше да се казва за играта - каза се и се написа. За литовеца футболът е по-скоро в периферията. В култ е издигнат баскетболът, където и представителният тим, и клубните са много висока топка. Литовците обожават този спорт и навсякъде из Вилнюс и Каунас могат да бъдат забелязани дечица с потници на "Жалгирис" и Литва. Без значение дали има мач или не.

Обикновено в Европа сме свикнали да виждаме фланелки на Меси, Роналдо, Неймар, английските клубове, националните отбори на Бразилия, Аржентина, Франция, Италия, Германия, българските клубове, но не и на баскетболни отбори. В Литва е различно. В тази прибалтийска страна хората отдавна са разбрали в кой спорт им е силата и не се притесняват ни най-малко да са по-различни от по-голямата част на Стария континент. В което, меко казано, няма нищо лошо - даже се крие симпатичен чар. Нямах възможността да опозная баскетболната култура на литовците по време на някоя среща, но, сигурен съм, си я бива.

Да продължим с футбола. Разказах ви по време на прякото предаване на БНТ за историята на стадиона "Дариус и Гиренос" - очарователна, но и доста тъжна случка от миналото, в която двамата опитни летци решават да изминат разстоянието от Ню Йорк до Каунас с едномоторен самолет без да кацат, преодоляват над 7 хиляди километра преди да катастрофират фатално на около 600 км от крайната цел. Та съоръжението, където играхме срещу литовците, е кръстено на тях. Разположено е в един от най-големите паркове на града, където - излишно е да казвам - е доста чисто, спретнато, подредено. Няма ги шумните възгласи, няма ги агитките, няма ги освиркванията. Ще кажете - добре, ама къде е атмосферата, подхождащата на един футболен мач?! И имате право - аз самият предпочитам да има по-голяма врява, да се усеща, че се задава напрегната среща и да виждам как феновете се опитват да прехвърлят енергията си към отбора. Но тук просто е малко по-различно.

Стадионът е с капацитет от малко над 15 хиляди седящи места. Около половин час преди началото на евроквалификацита все още беше пусто по трибуните. Изведнъж започнаха да се пълнят. Да, "Дариус и Гиренос" не се пръскаше по шевовете, но посещаемостта определено беше повече от прилична. Особена като за нация, която никога не е играла на голям футболен форум. Особено като за отбор, който не беше вкарвал гол в последните си 5 мача. Особено за Литва, която имаше само 1 победа в последните си 15 официални мача. Срещу България. Хората дойдоха, погледаха спорт, порадваха се на гола, който тяхната страна вкара, нямаше излишна агресия, нито продължителни освирквания и заяждане със съдиите и противниковите играчи, макар домакините да бяха останали с 10 души на терена още в 17-ата минута.

На всичкото отгоре даже от трибуните звучаха скандирания "Слава на Украйна", които трябваше ясно да покажат и гражданската позиция на някои от привържениците на стадиона. Просто в Каунас всичко е малко по-особено, когато става дума за футбол. Победата далеч не е на всяка цена, просто защото хората осъзнават, че възможностите им са по-скромни. И затова и се радват, когато не загубят. Както беше срещу България. Идват и гледат спорт. Без да мрънкат, че резултатите липсват и надали в скоро време ще се класират за каквото и да било първенство. Но това е в Литва. Не така стоят нещата другаде из Европа...

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok