Минималната работна заплата скара синдикатите и работодателите на среща в МС

Синдикати и работодатели се изпокараха на спешна среща при вицепремиера и социален министър Гълъб Донев в Министерския съвет. Причината: искането на синдикатите за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари догодина до 764 лв. На срещата, която приключи доста по-рано от очакваното, социалните партньори се разминаха по мерките за компенсиране на работещите и бизнеса заради кризата.

По-малко от час след началото на срещата работодателите напуснаха срещата.

"Имаше поведение от страна на синдикатите, което не може да го окачествим като диалог и търсене на решение. И понеже никой не е дошъл тук да бъде овикван, работодателите си тръгнаха. Нямаше конструктивен разговор. Ние се борим за по-висока средна работна заплата, ние искаме да има ръст в икономиката, искаме бюджетните политики да способстват за това", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Минималната работна заплата трябва да се договаря между работодатели и синдикати и трябва да е различна за различните икономически дейности, допълни Велев. По думите му спорът е възникнал за това, че без да има средносрочна бюджетна прогноза не може да се вземат правилните решения.

"Естествено, че исканията на синдикатите са максималистични, които не отговарят на икономическата реалност и биха довели до отрицателни последици, включително за синдикалните членове, но тези диаметрално противоположни позиции трябва да се сближават в един спокоен, аргументиран, конструктивен разговор, а не с крясъци и писъци", допълни още Велев.

Работодателите се борят за по-висока средна работна заплата, ръст в икономиката и бюджетни политики.

"КНСБ изложи тяхната позиция, всички търпеливо изслушахме, макар в нея да има много положения, които не са верни и с които ние принципно не сме съгласни", каза Велев.

Синдикатите настояват минималната работна заплата да се увеличи до 764 лв. от 1 януари 2022 г., или ръст с около 17% в сравнение със сегашния размер от 650 лв. Работодателите са против с аргумента, че размерът на минималната работна заплата трябва да се договаря между бизнеса и синдикатите по икономически дейности. Смятат още, че предлаганият размер ще е по-висок от средния размер на заплатата в 10 икономически дейности или сектори, и на практика предприятията от тези сектори трябва да плащат минимална заплата от печалбата си, каквато нямат заради кризата.

От своя страна лидерът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че ако от януари догодина не бъде увеличена минималната работна заплата от 650 на 764 лв., ще призове всички 500 000 работещи на тази заплата на безсрочни стачни действия. По думите му увеличението на заплатата е наложително, защото няма вече кой да работи за 650 лв., съответно ако бизнесът не увеличи възнагражденията, няма да има откъде да намери работещи.

"Тия приказки са приказки за наивници.Няма вече хора и тия 500 000 души които са на минимална работна заплата го казват ясно -няма да работят на тези пари.Няма да има такива просто и бизнеса не ще се оплаква повече ми не знам какво ще прави повече", заяви Пламен Димитров.

Минималната работна заплата беше капката на раздора, заявиха от КТ "Подкрепа:

"Васил Велев спомена, че при сегашното производство тази минимална работна заплата е висока, което е недопустимо като разговор и оттам-нататък тонът започна да става много горещ", заяви Александър Загоров, КТ "Подкрепа".

До края на годината се очаква инфлацията да достигне до около 5 %.