Мюсюлмани в Берлин посещават църква, защото джамиите са затворени

Още един положителен ефект от пандемията - християни и мюсюлмани посещават един храм в германската столица Берлин. Заради коронавируса са въведени строги хигиенни правила и джамиите не успяват да съберат всички вярващи. А мюсюлманите честват свещения за тях месец Рамазан.

Имамът Мохамед Сабри изнася проповедта си в доста необичайна обстановка - част от инвентара е покрит, но не и стъклописите. Причината службата се води не в джамия, а в църква. Заради пандемията действат строги правила и храмът, в който традиционно служи имамът може да събере само 50 души. А вярващите са значително повече. Ето защо, местната лутеранска църква решава, че може да отстъпи помещението на братята си по вяра.

Пастор Моника Матиас: Сега - когато всичко е подчинено на коронавируса, решихме да направим нещо заедно. И аз се мисля, че добро. Това беше общо, съвместно решение, то ни сближи. Дали това партньорство ще продължи предстои да разберем. Но възможността да се опознаем по-добре, това, което изпитваме заедно в момента, ни прави силни да посрещнем всичко, което предстои.

Пастор Моника Матиас участва в богослужението - молитвите се четат на немски и арабски. В Германия църкви и джамии бяха отворени в началото на май, но при строги условия. Червените тухли и сградата в стил неоренесанс, са съвършено различни от зданията с минарета. Въпреки това имамът казва, че се чувства добре дошъл.

Имам Мохамед Таха Сабри: Чувствам се като в дома на Господ. Усещам, че съм добре дошъл в тази стая - двете религии имат общ произход - просто всеки се обръща към своя Бог. . . Разбира се, има крайни мнения - от двете страни - едните не искат да се молят в църква, другите не приемат мюсюлмани в храма си. Но те са все по-малко. Тази пандемия ни направи общност. Кризата обединява хората.

И обикновените вярващи признават, че особено в началото им е било странно, но само за кратко.

Самер Хамдун: Когато имамът заговори - забравяш всички разлики и дребни детайли. Ние всички сме хора, молим се на един Господ, така че просто забравяш дали е църква или джамия.

Оказва се, че колкото и да са големи разликите - сграда, ритуали, молитви - вярата е обща, и именно тя обединява хората.