Над 220 000 българи живеят без документи за самоличност

Над 220 000 български граждани живеят без документи за самоличност е установило проучване, извършено в рамките на Национална застъпническа кампания „Невидимите, които виждаме“. Тези хора са лишени от достъп до здравни и социални осигуровки и на практика ги оставя без гражданска идентичност.

Експерти споделиха в Пазарджик какви решения могат да се вземат, така че броят на българските граждани без лични документи да стане по-малък.

Една част от тези хора никога не са имали документ за самоличност, а други не могат да си подновят изтеклите лични карти.

"Групите са доста големи, около 100 000 и още 123 000, нали съответно, което беше изненада за повечето хора, включително и за нас", каза Снежана Костадинова, автор на проучването.

Броят на хората без лични документи рязко се увеличава след промяна в Закона за гражданска регистрация преди 10 години.

"Да си извадиш документ се иска адресна регистрация, за да имаш адресна регистрация трябва съответно или да имаш документ за собственост на жилище или този човек, който ти е дал подслон, да попълни декларация, да
се съгласи и да заяви желание, съгласието си за това, че ти може да се регистрираш там", каза Костадинова.

Най-много са случаите на липса на документи за собственост или трудно установяване на собствениците в ромската общност.

"Които нямат лични карти децата, искат ни скици, откъде да вземем тия скици, да си направят лични карти, това искат", казва жена.

Без лична карта тези хора загубват своята гражданска идентичност, престават да съществуват в правния мир, стават невидими, невидими стават и техните деца.

"Вие знаете, личният документ е и право, и задължение. Ако нямаш личен документ, не можеш да сключиш трудов договор, съответно не могат да се плащат данъците, същевременно не можеш да отидеш, нямаш достъп до здравни услуги, не можеш да си запишеш, може да имаш проблеми да си запишеш детето на личен лекар", каза координаторът Люба Батенбергска.

За да се намали броят на хората без лични документи, експертите предлагат две основни решения.

"Като цяло трябва промяна в закона за гражданската регистрация и промяна в наредбата за функциониране на единната гражданска регистрация", казва Люба Батенбергска.

"Или фактически да се осигури вече на общинско ниво някакъв служебен адрес, който да обслужва нали за тези цели нали гражданите, които не могат да си осигурят. Но в същото време по закона за гражданска регистрация този адрес служи за някакви услуги за гражданите, следователно не може общината просто да даде адрес", казва Снежана Костадинова.

Застъпническата кампания в рамките на "Невидимите, които виждаме" е част от проект за подобряване на майчиното и детско здраве "С грижа от 0 до 3". Водеща организация по проекта е пазарджишкият фонд ИГА, който си партнира с неправителствени организации от София и Нови пазар.

Репортер: Величка Ачева

Гледайте още теми от "България в 60 минути"