"Мама срещу машината": Различната Сърбия, в която вече нищо не е същото

"Всичко е същото в моя край. Само мен ме няма вече" - така се пее в песента "Цъфти череша", написана от писателя Душан Ковачевич.

Протестиращите сръбски студенти я изпяха в Нови Сад на 1 ноември. Цяла година мина, откакто тази козирка рухна и уби 16 души. Да, тях ги няма вече. Само че в техния край, в Сърбия, нищо вече не е същото.

В този народ се пробуди съзнанието къде сме и къде трябва да бъдем. Това ще промени всичко.

Студентите събраха тук цяла Сърбия. Носят любов, единство, мир. И да стигнем до истината - кой е виновен за падането на козирката? Нося този плакат вече цяла година – за студентите. Те са моите деца!

Надяваме се на промени. Някой да отговаря за смъртта на 16 души! Даже и аз се разминах на минути от падането на козирката.

• Гладната стачка на Диана Хърка: Загиналите ни деца под козирката в Нови Сад са нашите ангели

16 минути мълчание са много, а за Дияна са непоносими. Тук, под тази козирка, тя загуби сина си Стефан.

Сега децата излязоха да бранят нас. Да уредят тази страна. Ние не можахме. Това е срамота. И това ме засегна. Благодаря на тези златни деца. Те могат да водят държавата.

Повечето роднини на загинали се свиват в своята болка. Дияна обаче решава да заговори. Тази козирка не е паднала сама, казва тя. Почва тормоз. Плашат я. За малко напуска страната, но се връща. Сега я пазят ветерани, които подкрепят протестите. Човекът с брадата е командирът Ненад Станич, показвали сме ви го и преди.

Само обединението решава нещата. Без корупция всичко може. Тръгнахме вече. На средата сме. Ще разчистим - и всичко свършва.

Но колко остава? Студентите протестират вече осми месец. В Нови Сад те отново събраха десетки хиляди. Но властта нито изпълнява исканията им, нито приема да падне сама. Протест, добре! Но какво следва после?

Катарина Йованович: Не знам! Най-трудният въпрос. Но тъй като не съм част от студентския, а от гражданския и преподавателския протест, мога само да се надявам, че следва обединение на всички опозиционни политически актьори - студенти, граждански и професионални сдружения. Пълен всенароден отпор на този режим!

Танасие Маринкович: Събирането в Нови Сад показа, че след като известно време нямаше митинги, духът на съпротивата в Сърбия все още е жив. И гражданите продължават своята борба за правда и истина.

И този път студентите показаха организация и воля. Вървяха пеша до Нови Сад, някои 16 дни. Но от няколко месеца има нещо ново. Преди те бягаха от политиката. Днес вече подготвят свои изборни листи.

Вукашин Джинович: В нашата листа няма да има политици нито от властта, нито от опозицията. Ще има широк фронт от обществени групи, които ни подкрепяха: лекари, просветни работници, селски стопани, много от нашите преподаватели. Листите се избират внимателно. Там са хора, на които наистина имаме доверие.

- А Вашата листа за Русия ли ще бъде, за Запада, за САЩ, за Китай, за кого? Защото Александър Вучич доста внимателно балансира между всички опции. Коя обаче е Вашата?

Външната политика не е ключов темел на нашата борба. Борим се да владее правото и изборите да минат честно. Медиите да бъдат свободни. А чак след като се установят фундаменталните ценности на демокрацията, ще отворим писта за всички политически играчи: да се състезават. И чак тогава гражданите ще решат за външната политика.

• Протести и напрежение в Белград - в търсене на справедливост за трагедията в Нови Сад

Студентите правят нещата бавно, но сигурно. Така симпатизантите на протеста обясняват защо политизацията на движението се забави толкова. Според тях студенти и граждани се обединяват и това вече дава резултат.

Катарина Йованович: Нали уж очаквахме, че през лятото протестът ще пропадне заради горещините? Но видяхте как тогава гражданските сдружения бяха ключови за вдигането на политическото съзнание.

Иначе тя е оперна звезда. Ръководила белградската опера и преподава. Но сега протестира. Твърди, че този режим приватизирал Сърбия.

В Сърбия политиката е мръсна работа. Съгласна съм, важи и за съседните страни. Ама защо е така? Това питам! Защото позволихме на морално мръсни хора да се занимават с политика.

Преди новосадския митинг президентът Александър Вучич опита да се извини на студентите, но те не приеха. Не всички сърби обаче ги подкрепят.

Лиляна Смайлович: Опозицията казва: "Искаме избори". А хората, които не са твърди опозиционери, си викат: Чакай, какво ще ми дадат изборите, ако те пак ще оспорват резултата - така, както оспорват разследването за козирката? Не знаят какво искат. И не мисля, че ще успеят да накарат властта да разпише предсрочни избори.

Вучич обещава и това. Но всеки срок за избори, посочен от него, е предпоследен. Според журналистката Смайлович това не е случайно.

Лиляна Смайлович: С отслабването на протестите, той отмества и датата на изборите. По-рано говореше "май до края на годината", после "пролетта догодина". Сега вече говори за декември догодина. А вчера рече "преди май 27-а". Като вижда, че протестът спихва, нищо чудно съвсем да се откаже.

След като не е постигнал предсрочни избори, митингът в Нови Сад не е успял, смята Лиляна. Тя обаче не вижда изход и това е най-важното.

Лиляна Смайлович: Дори извинението на президента, който каза: "Много неща изговорих и прекали" - и то не е изход.

Катарина Йованович: Господинът от президентството е лош актьор. Аз съм професионалист от сцената и веднага разбирам къде е асото. Това извинение беше перверзно политическо слово в негов стил. Само го сравнете с това, което направи: спря влаковете и автобусите за Нови Сад и даже спря водата. Ама за какво извинение говорим? Минете от думи на дела, президенте! Направете това, което искат от Вас! Първото студентско искане е: "Дайте ни цялата документация за козирката"!

Лиляна Смайлович: Сега властта си мисли, че събитията работят в нейна полза. И се съмнявам, че е готова на съществени отстъпки. Не съм била толкова деморализирана политически от гражданските войни насам. Не виждам светлина в тунела.

Затова Дияна Хърка потърси развръзка. Майката на загиналия Стефан дойде пред сръбския парламент със снимката му и започна гладна стачка.

Дияна Хърка: Вижте! Ето за това си струва да се умре! Това не се цапа, не се продава. Вижте какво пише на фланелката – "мама срещу машината". Те са машината, аз съм мама.

Какви са Вашите искания?

Да се разследват всички за падането на козирката! Всички да отговарят, начело с президента Вучич и Додик, разбира се, който прави козирката. Да се изпълнят студентските искания; всички деца да бъдат пуснати на свобода. И, разбира се, Вучич да обяви избори. Е, той е страхливец и няма да го направи, но това е.

Парламентът е фокусът на сръбското разделение. Отпред са разпънати палатките на Чациленд. Чаци са контрапротестиращите, които подкрепят Вучич. Името идва от правописна грешка и даже президентът го използва.

Дияна: Ами те работят за пари. Те са платени. А ние правим всичко от любов. Разликата е голяма.

Палатковият лагер, затворил цял площад и пазен денонощно от полицията, предизвиква гражданите и дава повод за непрекъснати провокации. Всяка нощ от неделя насам плътни полицейски редици разделят едната Сърбия от другата. Бомбички, бутилки и обиди прехвърлят кордона. Конрапротестът пуска силна музика с народни песни. Протестът отговаря с химна.

Татяна Богданович: Това са последните мигове на диктатурата - не на президента Александър Вучич. Не мога да го нарека президент. Не мога да го нарека с друго име, освен автократ, крадец и убиец.

Лиляна Смайлович: Не виждам изход от тази омраза. Виждаш, че омразата е импотентна и не води до нищо, защото ти и твоите кръгове не понасят властта - и дори това не те води до компромис и разговор.

Поредното шествие с подкрепа към гладуващата Дияна. Този път са ученици. След малко ще дойдат от Нови Сад, от Крагуевац, от Ниш. През това време автобуси карат подкрепа за другите. Митинг срещу митинг, палатка срещу палатка.

Видяхме ви с мегафона. Вие ли сте вече лидерът на това протестно движение?

Дияна: Е така ще излезе. Макар че не исках, ама хората пожелаха да ме послушат.

За първи път я срещнахме на друг голям митинг през март. Сега 47-годишната майка, работила в ресторант, отсича: "Ще издържа докрай!". Казва, че нейният Стефан я гледа отгоре.

И всички загинали под козирката - също са горди с нас. Защото ние правим всичко това заедно! Те са нашите ангели, които ни пазят. И няма да позволят да ни се случи нещо лошо.