Надя Надим – от ужаса на Афганистан до триумфа във футбола

Надя Надим е на 33 години. Тя е футболист. Играе за Дания, но не е типичният спортист. Историята ѝ е изпълнена с трагедии и триумфи, като тези две думи са изпълнени с истинския смисъл на своето съдържание.

За Надя Надим се заговори усилено през последните седмици, след като ситуацията в Афганистан се промени до толкова, че мирните граждани да не желаят да живеят в този край на света, а чуждестранните вече напуснаха страната.

Надя Надим е родена на 2 януари 1988 година в Херат, Афганистан.

Животът ѝ започва с тежък удар още докато е на 11 години. Талибаните убиват баща ѝ, който е генерал в местната армия. Заедно с майка си и четирите си сестри бягат в Пакистан с фалшиви паспорти. След това се отправят към Европа.

Майката продава всичките си ценности, за да се опита да спаси петте си дъщери. Плаща на контрабандист, който да ги отведе във Великобритания.

„Планирахме да избягаме в Лондон, където имахме роднини. С фалшивите паспорти минахме през Пакистан, а след това към Италия. Заедно със семейство ми се качихме в камион, мислейки, че отиваме в Лондон. След няколко дни в превозното средство, онова, което видяхме, беше само дървета, а не Биг Бен. Попитахме един минувач и се оказа, че са ни оставили в Дания“, разказва Надя Надим.

Докато са заключени в камиона разполагат само с малко храна и вода. Всичко останало е страх и огромната сила на майката.

Животът на 11-годишното момиче се променя изцяло, когато започва да учи най-универсалния език – футболния.

„Когато започнах да играя футбол в бежанския лагер се влюбих в играта, дори не знаех, че жените футболисти могат да достигнат до такова ниво", споделя самата тя.

Лелята на Надим е афганистанската суперзвезда Ариана Сайед. Певицата си позволява да провокира с музикалните си клипове, гледани от милиони фенове. Избира текстове със силни послания, пее за правата на жените в Афганистан, пее за любов, за мир, за който жадува.

Ариана Сайерд също преминава през Пакистан, когато е на 8 години, а след това получава образование в Швейцария и Великобритания. Връща се в Кабул преди около 10 години, където прекарва по-голяма част от времето си. Ариана Сайед избяга от родината си в момента на настъпването на талибаните, заедно със своя годеник Хасиб.

Жените в страната вече нямат право да работят, да се образоват, нито да излизат по улиците сами, без роднина от мъжки пол.

Футболиската Надя Надим е далеч от този живот, въпреки че все още таи спомените в себе си. Преди да бъде убит бащата на момичето я научава да бъде малък войник. Главата на семейството си позволява да удари по-голямата от сестрите, когато Надим се осмелява да плаче.

Състезателния характер наследява именно от него. Животът в крайна бедност в бежанския лагер в Дания също засилва желанието ѝ за успех.

„Това, което преживях като дете, ме направи човека, който съм днес. Наистина се наслаждавам на победите и искам да успея, независимо от всичко, защото не желая да се връщам там, където бях като дете, като бях бедна“, разказва още Надя Надим.

Медиите във Франция я обожават. Примерът ѝ заразява, особено след като спечели титлата през миналия сезон с Пари Сен Жермен. На 4 юни тя помогна на отбора си да стане шампион на Франция за първи път. Започва кариерата си в В52 Олборг. През 2009 година прави дебюта си за националния отбор на Дания, а днес има репутацията на непоколебим голмайстор. През 2019 година с удоволствие облича екипа на ПСЖ. Сбъдва мечтата си да носи фланелка като Златан Ибрахимович и Килиан Мбапе.

Надя Надим не носи хиджаб, но за нея е важно, че е мюсюлманка.

„Знам, че когато ме погледнете и знаете, че играя футбол, си казвате, че няма начин да съм мюсюлманка. Но това е толкова погрешно схващане, както и какво е ислямът и религията. В крайна сметка мисля, че най-важното е да си добър човек“, казва тя.

Като жена Надя Надим си дава сметка, че за да се радва на добър живот има нужда от сигурност, която би ѝ осигурила втора кариера. Затова започва да учи медицина със специалност хирургия, но ще завърши квалификацията си, след като приключи с футбола.

"Am I going to die? Or am I going to suffer even worse than that?"

This is the story of Denmark striker Nadia Nadim, and her experiences fleeing Afghanistan as a child refugee.

— BBC Sport (@BBCSport) August 25, 2021

CNN също разказва историята ѝ, като отбелязва, че голяма част от времето на Надим се преминава в благотворителна дейност, посланическа работа за ООН и изучаване на езици - в момента тя говори девет свободно.

„Ако някога сте били в бежански лагер, знаете колко сурова е действителността и колко трудно може да бъде. Знам това, изпитах го върху себе си“, разказва Надим.

Една от последните каузи, на които се отдава, е създаването на организация, която да подпомага изграждането на спортни клубове в бежански лагери по целия свят. Това е близо до сърцето ѝ. Нещото, което е я спасило.

„Единственото нещо, за което мислех, беше да остана жива, да оцелея до следващия ден. Мислех само как да оцелея до следващата сутрин. Това е за момент, а след това се опитваш да направиш най-доброто, на което си способен, за да се опиташ да останеш жив и се надяваш следващия ден да е по-добър“, разказва още Надя.

Последвайте нашата общност "Спорт по БНТ" във Viber!

Снимки: БГНЕС