Накъде ще поеме Беларус?

Протестите в Беларус след президентските избори продължават почти два месеца. Държавният глава Лукашенко официално встъпи в длъжност, ЕС наложи санкции на Минск. Какво се случва в момента в страната, задава ли се край на политическата криза?

Краткият отговор на този въпрос е "Не". Другият голям въпрос е ще си тръгне ли Александър Лукашенко? И още - какви ще бъдат ходовете на опозицията, след като на практика тя остана без лице? И властта, и противниците й искат политически реформи.

Двете страни обаче са на различно мнение как те да се случат. И още защо IT секторът се оказа ключов за протестите, кои са киберпартизаните и къде в тази картина е международната общност - отговорите в "След новините".

Бурни протести, хиляди арестувани, президент, встъпил в длъжност тържествено, но прибързано, опозиционен лидер в доброволно изгнание, добре приет в Европа, санкции. Това са последните два месеца от живота на Беларус.

След победата старият нов президент встъпи в длъжност. За разлика от предишните церемонии, тази беше скромна, предизвика смут и сякаш подхрани протестната вълна.

Олга Карач, директор на НПО "Наш дом": Получи се така, че беларуският народ не прие това встъпване в длъжност. Въпросът е в това, че то нищо не промени. Протестите леко промениха формата си. Защото, разбираемо, хората се измориха от всичко това, което се случва. И преди всичко се измориха от изключително крайно жестокото насилие."

А до протестите се стигна заради съмнения, че вотът е фалшифициран. Заради начина, по който удобно бяха елиминирани противниците на Александър Лукашенко още преди изборите. И до голямата игра бяха допуснати три дами, начело със Светлана Тихановская. Протести след избори в Беларус е имало и преди, но в много по-малки мащаби. Сега Европа сякаш най-сетне забеляза Беларус, а Русия се опитва да тушира напрежението и мисли варианти за дистанцирането си.

Лукашенко отрече да е пазил в тайна встъпването си в длъжност и изрази недоумение от реакцията на опозицията и на държавите, които не признаха церемонията и така поставиха под въпрос легитимността му. А за бурните демонстрации и потушаването им - официалната власт продължава да твърди, че тези митинги и шествия не са разрешени, и тя е в правото си да въдворява ред. Пък било то и с помощта на водни оръдия, в които има химикал, който попаднал върху кожата остава с дни. Така участниците в нерегламентираните протести стават „по-видими". Лукашенко явно бързаше, смята опозицията - мандатът му изтича в началото на ноември. Причината -

Олга Карач, директор на НПО "Наш дом": На първо място това е страх не само от протестиращите, но и от собствените си сили за сигурност. Защото те днес много напомнят въоръжени банди, командвани от неясно кого... Лукашенко е наясно, че е отворил кутията на Пандора.

Причините за протестите са се променили от 9 август досега. И Карач, и експертът от правозащитния център "Вясна" Валентин Стефанович смятат, че ако през лятото хората са протестирали заради фалшифицирането на вота, то сега е заради жестоката разправа с протестиращите.

Олга Карач, директор на НПО "Наш дом": Лукашенко, разбира се, очакваше протестите. И очакваше, че именно тази жестокост на потушаването им, ще спре хората. Но се получи обратният ефект.

Валентин Стефанович - център за защита човешки права "Вясна": Хората излизат, защото са възмутени от жестоките действия, от изтезанията, от начина, по който властта се отнася към арестуваните. Това са истинските причини, заради които хората са на улицата. А не защото някой нещо им е наредил.

Това е и в отговор на критиките, че протестите са организирани и направлявани отвън, че на хората им се плаща. Според професора от Московския държавен институт по международни отношения Елена Понамарьова, сега ситуацията е по-спокойна, но това не означава край на кризата.

Проф. Елена Понамарьова, МГИМО: Към днешния момент - значителна част от обществото - и това се вижда от стихването на протестите, подкрепя политическата власт. Но има едни много съвременни, много млади, незадължително екстремистки настроени, субекти, които не са доволни от настоящата ситуация. Най-мобилните, креативните и модерни хора се концентрираха в различни социални слоеве. И властта не успя да види това. Нещо повече - в някакъв момент тя сама създаде условия за възникването на този слой. При това много добри условия. И преди всичко става дума за IT сектора.

Според професор Понамарьова сега тези млади хора не искат „бащината грижа", която Лукашенко им е предлагал. Мнението на опозиционно мислещите.

Олга Карач, директор на НПО "Наш дом": Лукашенко много лошо се отнесе с IT сектора и програмистите. И те се организираха в отряди на т.нар. киберпартизани. И чупят, хакват всички държавни сайтове в Беларус.

От началото на протестите от Беларус в Украйна са се преместили повече от 2000 програмисти и служители от IT сектора.

Насилието и отказът на властта да чуе сектора, както и ограничаването на интернета - особено през последните месеци, са част от причините за масовото изнасяне от Беларус. Каква всъщност е легитимността на Александър Лукашенко?

Валентин Стефанович - център за защита човешки права "Вясна": Въпросът обаче е, че легитимността на Лукашенко е изгубена не толкова в чужбина, колкото в очите на мнозинството беларуси. И това е най-сериозният проблем за властта. И това е нова реалност за Лукашенко. Той фактически управлява държава, чиито граждани не са го избрали за президент.

Олга Карач, директор на НПО "Наш дом": Въпросът с нелегитимността повлече след себе си определени последствия. Тук нито една институция не работи нормално - има някаква имитация. Окончателно е ясно, че нямаме съд, нямаме прокуратура, няма парламент, училищата работят по някакъв странен начин и т.н. Освен това и най-важното - заради нелегитимността на Лукашенко, от Беларус масово си тръгва бизнесът. Има огромен отлив на капитал от страната. Хората закриват всичко и си заминават.

Проф. Елена Понамарьова, МГИМО: Докато младежта се разхожда по беларуските улици, държавата продължава да се развива и да живее. Да изпълнява набелязаните цели, да се бори с коронавируса, да разкрива нови медицински учреждения, да модернизира икономиката си и т.н.

Лидерът на опозицията Светлана Тихановская продължава дипломатическите си совалки в опит да привлече все повече значими играчи на шахматната дъска на голямата политика. Но само с обръщения от чужбина, разговори и обещания за съдействие едва ли Беларус ще се превърне в така желаната „Страна за живеене" - каквото беше мотото на дамското трио, начело с Тихановская, което предизвика Лукашенко на изборите. На практика опозицията остана без лице в самата Беларус - всички членове на Президиум на Координационния съвет, чиято задача беше да осигури мирното предаване на властта, вече са извън страната.

Проф. Елена Понамарьова, МГИМО: Можем да кажем, че властта спечели битката за своето бъдеще, за страната. Това е свързано и с практическото разпадане на Координационния съвет. И още един момент, заради който властта не може да седне на една маса за преговори с Координационния съвет, е, защото той призовава за намесата на външни врагове, контраагенти, т.е. апелира към онези хора, които не признават беларуската власт.

Преговори със силовите структури, с чиновниците - така опозиционно мислещите виждат вариантите за изход от кризата. Пред нас стои много сериозно задача - структуриране на опозиционните сили и цялото демократично движение, казва още Олга Карач.

Страна-картина, така наричат Беларус. На която днес искат да рисуват както Русия - с нейните представи за демокрация, така и Западът с неговите въжделения за свободи и ценности.

Олга Карач, директор на НПО "Наш дом": Западът разбира, че ако много открито помага на Беларус ще се срещне с големия брат, който стои на прага с усмивката на Мона Лиза, и наблюдава този процес. Русия започва да се старае да се дистанцира от Лукашенко. Това не може да се случи бързо, защото тази връзка е на 26 години, защото ние сме част от едно обединение, защото има едни 133 млрд. долара, по оценки на различни експерти, инвестирани от Русия в Лукашенко т.е. той е едно такова златно момче. Ясно е, че Русия ще влияе. Да, те ще имат някакви сценарии - но лошата новина за Лукашенко е, че тези сценарии ще бъдат за оттеглянето на Лукашенко, а не сценарии за оставането му.

Опозицията в Минск, разбира се иска много по-твърд тон от страна на Брюксел спрямо режима на Лукашенко. Налагането на санкции на 40 души, отговорни за нарушаването на правата на човека, сред които обаче не е държавният глава, вероятно ще бъде разчетено като победа. Минск не остана длъжен и обяви ответни рестрикции за граждани на ЕС. Като в становището на Министерството на външните работи се посочва, че „продекомратичният тоталитаризъм" се оказва по-напорист от комунистическия - всяка мисъл, различна от идеологически правилната, бива отхвърляна. Икономическа и военна помощ, обща външна политика и по-тесен военно политически съюз - това предлага Русия на Беларус.

Проф. Елена Понамарьова, МГИМО: Задачата на Руската федерация е да се запази стратегическото партньорство с Беларус, както и най-тесни хуманитарни, духовни и лични връзки, които ние имаме с тази страна. Какво иска Западът - той иска точно обратното - иска по-тесни икономически връзки с Беларус, но при условия, изгодни за Запада, за ЕС. Ако Беларус се насочи по европейския вектор, защо да изключваме възможността в близко време там да се появят бази на НАТО. Това е нещо, което нас - имам предвид Руската Федерация, много ни вълнува. И от геополитическа гледна точка - или поне ние така го разглеждаме, както и повечето беларуси между другото, то е недопустимо.

В обозримо бъдеще - властта предлага политически реформи, нова Конституция и избори, съобразно нея. Опозицията - освобождаване на политическите затворници, нови избори и едва тогава нов основен закон. Пресечна точка на този етап изглежда невъзможна. А дотогава - протестиращите ще пълнят площади и булеварди.

А властта ще пази обществения ред и ще санкционира нерегламентираните събития.

Снимки: БГНЕС