"Бившите научно-производствени зони (НПЗ) - терени с отпаднала необходимост, но с обезпечена инфраструктура - са истински потенциал в града". Думите са на бившия главен архитект на София Здравко Здравков, който преди 5 години вижда в тях възможност за урегулиране на масовото презастрояване в до скоро считаните за най-атрактивни райони на столицата. Тезата на Здравков се подкрепя и от Националната асоциация на строителните предприемачи, според която общината следва да облагороди и стимулира жилищното строителство в НПЗ като места, в които неминуемо ще се насочат инвестициите в развиващия се град.
В рамките на София пустеят поне 684 хектара (1,4% от територията ѝ), които имат потенциал да бъдат превърнати в привлекателни градски пространства. От тях 444 хектара са в бивши индустриални зони (НПЗ), а други 240 хектара са площи около жп линии и гари. Образно казано, в сегашните граници на София има свободни места с обща големина колкото жк "Люлин" (с всичките му части той заема 786 хектара). А "белите петна" са мащабни - между 15 и 123 хектара.
Основните плюсове на НПЗ са поне два:
Какво е НПЗ?
Така наречените научно-производствени зони са наследени от социализма терени в столицата, предвидени за изграждане на фабрики и заводи, в които е трябвало да се трудят живущите в близките панелни комплекси граждани на София. Към днешна дата НПЗ най-често са пустеещи терени, притежаващи необходимата свързващата инфраструктура, изключително атрактивни както за строителните предприемачи, така и за обикновения човек, желаещ да закупи жилище за лични нужди или с цел инвестиция. Нещо повече - прави впечатление близостта им с центъра на столицата и изключително добрата транспортна свързаност и материална обезпеченост що се касае до всички необходими условия за благоустройство и градска среда.
По всичко личи, че НПЗ (предимно в северните райони) ще са отговорът в каква посока ще се развива града като алтернатива на изключително пренатоварените и свръхнаселените считани за престижни южни райони, чиито цени вече уверено гонят нивата, на които се търгуват имотите в големите европейски столици. Развитието на Научно-производствените зони се очертава да бъде главен фундамент и основен елемент в урбанистичната визия за развитие на София. И то не за период от един или два мандата, а за поколения напред. Особено с оглед все по-честите сигнали за задъхване, презастрояване и пренаселване на вече крайно експлоатирани други части от столицата, които до скоро предприемачи, инвеститори, строители и клиенти приемаха за хит на пазара.
Използването на НПЗ за изграждане на съвременни и модерни жилищни комплекси не е родно изобретение. Няма да открием топлата вода, ако кажем, че става дума за изключително успешна практика, приложена и реализирана в страните от развития запад. Те отдавна са намерили решенията, свързани с осигуряване на атрактивна среда на живот за градската средна класа в големите европейски мегаполиси. А тя, знаем добре, е основен гръбнак на европейската икономика и единния пазар, от които сме част и ние.
Конкретен пример за такава Научно-производствена зона е тази в столичния квартал "Хаджи Димитър" като част от общата визия на градската управа в София за развитие в посока северните райони.
През последните години пазарът на недвижими имоти в София претърпя сериозни промени. Докато доскоро южните квартали бяха основният двигател на растежа, днес вниманието се насочва към северните части на града. Един от районите, който набира все по-голяма популярност, е НПЗ "Хаджи Димитър" - някогашна индустриална зона, която се трансформира в модерен жилищен и бизнес център. Исторически северните райони на столицата са средище на различни производства, но с икономическите промени в страната зоната губи първоначалното си предназначение. През последните десетилетия индустриалните пространства постепенно изчезват, а на тяхно място започват да се появяват модерни жилищни комплекси и обществени зони, съчетавайки историята и традицията с новата динамика на столичния живот. Една от причините, поради които инвеститорите насочват вниманието си към инвестиция в недвижими имоти в София, е възможността за значителен ръст в стойността на активите.
Трансформацията на НПЗ "Хаджи Димитър" напомня на процесите, които преди десетилетие се наблюдаваха в южните части на София. Подобно на "Хладилника" и части от "Изгрев", които преминаха от индустриална към жилищна зона, северните квартали сега поемат водещата роля в разширяването на столицата. До скоро огромен инвеститорски интерес бе насочен към "Хладилника". Добра медиация и контакти с инвеститорите постигна съотношение на обществени спрямо жилищни сгради, при което нито един от двата типа не надвишава с 60% другия. Но и тук свободните терени вече почти са на изчерпване. Добрият пример обаче е налице. И бъдещето е в неговото надграждане.
Анализаторите вече отбелязват стабилно нарастване на цените на имотите в северните райони, които ги правят изключително подходящ за покупка на имот както за собствено ползване, така и за инвестиция. Дали този растеж наистина ще се реализира - предстои да разберем през следващите години. А научно-производствените зони (НПЗ) несъмнено представляват жокерът пред местните власти на всички нива, опитващи се да решат сложните уравнения, свързани с развитието на столицата, нейното благоустрояване и осигуряване на адекватна градска среда за активното население.
Северните райони на столицата бяха основна тема в дебатите между кандидатите за кметове и общински съветници преди само две години. Всички претенденти за участие в местната власт бяха единодушни – на юг вече няма място, бъдещето е на север. По всичко личи, че развитието на модерния град в тази посока ще е основен приоритет и предизвикателство както на столичната администрация от една страна, така и на бизнеса от друга. Особено в контекста на очаквания ръст в сектора на недвижимите имоти след очакваното влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Голямото пътуване за празниците: Засилен полицейски контрол по основните пътища и магистрали
Трагичният инцидент във Варна: Експертизи ще установят с каква скорост се е движил шофьорът
Чуй новините
Подкаст
