Нови сортове зеленчуци разработват в два научни института в Пловдив

Нови сортове зеленчуци, адаптирани към променящите се климатични условия разработват представители на два научни института в Пловдив. Целта е учените да помогнат за запазване на конкурентността на българското земеделие. Разработките им вече са удостоени с награди за иновации и научни постижения.

Чрез съвместната дейност на Института по зеленчукови култури "Марица" и Центъра по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив са създадени нови сортове домати и пипер с подобрени качества, базирани на класическа селекция и съвременни биотехнологични методи.

проф. Даниела Ганева, директор на Институт по зеленчукови култури "Марица": "Изключително е важно за земеделците да произвеждат както качествена продукция, така да бъде и високодобивна, да не се влияе от климатичните условия, да бъдат устойчиви на икономически важните болести и неприятели."

Разработените сортове чери домати са с висок добив и с два пъти по-високо съдържание на витамин Ц в сравнение с останалите домати, обясняват от института.

проф. Даниела Ганева, директор на Институт по зеленчукови култури "Марица": "Тези черита пък са толкова лесни за отглеждане и достъпни и всеки един както в личните си дворове, така и като производители могат да ги отглеждат, те са най-слабо чувствителни, както на климатичните промени, така и на болести."

Сортовете пипер, разработени от двете научни организации също вече са част от богатия генофонд на Института по зеленчукови култури "Марица".

доц. д-р Величка Тодорова, Институт по зеленчукови култури "Марица": "Ние работим в най-разнообразни направления – от сортотип широки, от сортотип дългоплодни, какъвто е първият сорт Руевит, люти, сладки, капия, която е основният сортотип за България и за Балканския полуостров, идеята е да се задоволят изискванията и желанията на потребителите."

Устойчивостта на пипера на различни вирусни болести е част от направленията, по които се работи.

доц. д-р Величка Тодорова, Институт по зеленчукови култури "Марица": "Болестите бяха много голям проблем и все още са такъв, те продължават и неприятелите да се увеличават, но засушаването сега в последните години оказа страшно негативен ефект върху производството и ето затова започваме да правим такива изследвания."

Така в Центъра по растителна системна биология и биотехнология проучват ефекта от прилагане на биостимуланти от кафяви водорасли в условия на засушаване върху стотици сортове домати и пипер.

д-р Емил Вътов, Център по растителна системна биология и биотехнология: "Биостимулантите като цяло действат върху естествените механизми на растенията, като има един механизъм – молекулярен прайминг се нарича, който на прост език активира механизмите на растенията за защита без необходимостта да има стрес и така, когато стресът дойде, растенията са вече подготвени."

Изследванията се извършват в контролирана среда, като сортовете зеленчуци се подлагат на воден дефицит и се третират с биостимуланти.

"Чушката я слагаме в течен азот, за да се замрази, по този начин и метаболитите вътре се запазват такива, каквито са в самата чушка по време на растеж, ние искаме те да не се променят, за да може след това да ги изследваме, тъй като има различни метаболити, които помагат на чушката да издържа в условия на засушаване, като например пролин, в комбинация с високи концентрации на калий позволяват на чушката да задържа вода в самия плод и съответно растения, които могат да концентрират повече калий и пролин в плода имат по-голяма възможност да издържат на условия на засушаване."

Проследява се и ефектът от приложението на биостимулантите върху развитието, добива и качеството на изследваната продукция.

Синтия Анева, Център по растителна системна биология и биотехнология: "До момента установихме, че различните сортове имат различен отговор към засушаване и към третирането с биостимулант, като ние се опитваме да разберем механизма на действие на този биостимулант, като за тази цел стесняваме кръга на използваните сортове."

снимки: БНТ

Разработките на двата института целят и намаляване на използването на химически торове в земеделските практики и внедряване на адаптивни технологии за растителна защита, които да са щадящи към околната среда.