Обзор 2020: Какво се случи през ноември в българския спорт: Треньорски рокади в Левски и ЦСКА. Петото издание на "Sofia Open"

Месец ноември беше време за кардинални промени в ЦСКА-София и Левски, които привлякоха нови старши-треньори. Докато за Левски, повторното пристигане на Славиша Стоянович беше до голяма степен очаквано, то идването на Бруно Акрапович на стадион "Българска Армия" определено беше изненада.

През същия месец националният отбор на България най-после вкуси от успеха през 2020-та, но все пак изпадна в Лига "С" на турнира "Лига на Нациите".

У нас обаче в центъра на вниманието беше турнирът "Sofia Open", който за пета поредна година зарадва феновете на българския тенис у нас.

Няма да пропуснем и силното представяне на Ивайло Иванов, който грабна сребро от Европейското първенство по джудо, както и страхотното плуване на Калоян Левтеров, което му осигури и място на Олимписйките Игри в Токио.

Ноември:

Заради пандемията от COVID-19, мачовете от групите на Лига Европа продължиха с пълна сила и през ноември, в чиято първа седмица се изигра третия кръг. За съжаление и ЦСКА и Лудогорец допуснаха тежки поражения, макар и срещу наистина сериозни съперници.

„Армейците“ изиграха най-слабото си полувреме в турнира при гостуването си на Йънг Бойс, в което инкасираха цели три гола, а след почивката нямаха сили да се върнат в срещата. В Разград пък пристигна Тотнъм, който както не бе идвал никога в България, сега имаше две визити на родна земя в рамките само на два месеца. Уви и втората завърши като първата, с успех на „шпорите“. Този път бе надигран шампиона, Лудогорец с 3:1, като притеснително беше поведението на разградчани, които сякаш нямаха идея как да затруднят англичаните.

Последва двуседмична пауза в евротурнирите, по време на която обаче гръмна и голямата новина в българския футбол – ЦСКА привлече Бруно Акрапович. Босненецът, който изведе Локомотив (Пд) до два трофея за Купата на България и една Суперкупа прие предизвикателството да застане начело на отбора от стадион „Българска Армия“. Още при представянето си той заяви, че идва с ясното намерение да направи „червените“ шампиони.

Междувременно в Левски също чакаха нов треньор след оставката на Георги Тодоров. В край на сметка най-дискутираното име в пространството, Славиша Стоянович бе обявен за нов наставник на „сините“ и за втори път застана начело на отбора от „Герена“. Собственикът Наско Сираков обяви, че това е една малка стъпка към цялостното стабилизиране на клуба и допълни, че Стоянович има недовършена работа в Левски.

Любопитното е, че повторният дебют на словенецът начело на „сините“ се очертаваше да бъде във дебюта на Бруно Акрапович във Вечното дерби. Точно тогава обаче в Левски се разболяха няколко футболисти с COVID-19, което наложи и отлагането на двубоя за месец декември.

Колкото до ЦСКА, Акрапович направи силен старт, печелейки с 0:5 в турнира за Купата на България срещу Ботев (Ихтиман). Няколко дни по-късно дойде и неговия дебют като наставник в Лига Европа, домакинството на Йънг Бойс. „Армейците“ изиграха силен мач в непрогледната мъгла на стадион „Васил Левски“, но груба грешка на Густаво Бусато донесе трите точки за швейцарския първенец. В същото време Лудогрец продължаваше със слабите си игри в Европа, допускайки тежка загуба с 0:4 при гостуването си на Тотнъм. Така, след четири изиграни мача вече беше ясно, че България няма да има представител в Европа напролет, а за ЦСКА и Лудогорец оставаха по два мача за престиж.

За да завършим темата за българския клубен футбол, ще отбележим, че се изиграха срещите от 1/16 финалите за Купата на България. Мачовете преминаха без изненади, макар че два от елитните състава, Локомотив (Пд) и Берое минаха през иглени уши срещу съответно Загорец (Нова Загора) и Пирин (Благоевград). Защитаващият купата си Локомотив спечели с 4:3 като гост след продължения, докато Берое грабна победата след същия резултат, въпреки че изоставаше с 3:1 десет минути преди края.

Прехвърляме се към родните национали, които след пропуснатия шанс за класиране трябваше да се съсредоточат върху „Лигата на Нациите“. Тревожното за „лъвовете“ беше, че в последните 19 мача те имаха една единствена победа. Надеждата за промяна на тази негативна тенденция се казваше Гибралтар. Футболното джудже пристигаше у нас за контрола преди решителните двубои в „Лигата на Нациите“. В тази приятелска среща нашите не срещнаха трудности и спечелиха с 3:1.

Лошите новини за наставника Георги Дерменджиев бяха, че той не можеше да разчита на доста футболисти, които дадоха положителни проби за COVID-19. На 15 ноември приехме Финландия у дома с надежда за по-позитивно представяне. Отново обаче несигурните действия в отбрана си казахме думата и те доведоха до пасив от два гола на почивката. След нея „лъвовете“ показаха по-добро лице и получиха страхотен шанс да се върнат мача, когато получиха право да изпълнят дузпа. Галин Иванов обаче пропусна от бялата точка. Само няколко минути по-късно, българите получиха втори 11-метров наказателен удар и този път Димитър Илиев беше точен, намалявайки на 1:2. За повече обаче нямахме сили и така инкасирахме четвърта поредна загуба в надпреварата.

Всичко се свеждаше до последния мач в групата срещу Ирландия в Дъблин. България се нуждаеше от задължителен успех, ако искаше да запази мястото си в Лига В и в следващото издание на Лигата на Нациите. За пореден път обаче се видя липса на идея как да се стигне до гола и след нулево реми, „лъвовете“ изпаднаха в Лига "С".

Лъчът светлина беше националният отбор за младежи, който в последния кръг на квалификациите за Евро 2021 имаше всички шансове да се класира за форума. Негативното за момчетата на Александър Димитров беше, че след като пропуснаха да победят като гост Полша месец по-рано, не всичко зависеше от тях в последния кръг. „Лъвчетата“ си свършиха работата и спечелиха категорично с 3:0 на стадион „Славия“, но Дружина Полска също взе своето срещу Латвия и все пак запази второто място в групата. Заради по-лошите си показатели обаче, и поляците не стигнаха до Евро 2021.

Месец ноември също така донесе и дългоочакваното пето издание на турнира "Sofia Open". Във времена, когато втората вълна на COVID-19 се отприщи с пълна сила в България, това бе единственото спортно събитие, на което бяха допуснати зрители, при спазване на всички противоепидемични мерки. По първоначални данни това трябваше да бъде най-силното издание на турнира, поради простата причина, че заявки за участие бяха подали някои от най-добрите в света.

В последния момент обаче мнозина от тях се оттеглиха от надпреварата, след като станаха ясни участниците за финалите на АТР в Лондон. Въпреки това, списъкът с тенисистите беше много силен, макар и за поредна година в него да не фигурираше името на Григор Димитров. Първата ни ракета обяви, че няма да се включи в домашния турнир заради контузия в глезена.

Въпреки това българско участие в надпреварата нямаше да липсва, като общо шестима наши сънародници трябваше да се включат в турнира. В последния момент обаче отпадна Александър Лазаров, който даде положителната проба за COVID-19. Така българските представители останаха Габриел Донев, Александър Донски, Адриан Андреев, Димитър Кузманов и Васил Младенов, като всички участваха с уайлд-кард.

Донев и Донски се включиха още в първия ден в мачовете от първия кръг на квалификациите. Държавният шампион в зала от 2019-та година, Донев изнесе силен мач срещу италианеца Фабрицио Орнаго, който влезе на пожар след отказа на няколко тенисисти. Българинът дори спечели втория сет, но в край на сметка отстъпи при второто си участие в турнира. Малко по-късно същия ден, Донски излезе срещу руснакът Аслан Карацев. Роденият в Канада, българин започна трудно и в първия сет не оказа никаква съпротива, но във втория показа на какво е способен, въпреки че загуби и него.

В срещите от основната схема се включи и Адриан Андреев, който изтегли труден съперник в лицето на Джон Милман. Българският талант игра равностойно някъде до средата на първия сет, след което австралиецът наложи волята си и записа чист успех. За българинът обаче най-доброто през ноември тепърва предстоеше. В края на месеца той достигна два финала на турнири от ITF в Ираклион, Гърция, като при втория от тях извоюва и първата си титла при мъжете.

Последният български участник на сингъл беше втората ракета на България, Димитър Кузманов. Мико изигра най-добрият си мач на турнира в София, както той го описа, в който имаше драма до последно срещу Салваторе Карузо. Пловдивчанинът спечели първия сет и мъжки се бореше в останалите два, но в край на сметка допусна пълен обрата. Същият този Карузо пък ден по-късно изхвърли от турнира номер 2 в схемата, Феликс Ожие-Алиасим.

При двойките, нашите представители също останаха с празни ръце. Алекс Донски и Васко Младенов дадоха всичко от себе си, но отстъпиха на британското дуо Джони О‘Мара/Кен Скъпски. Другата двойка, участваща с уайлд-кард, беше Мико Кузманов/Виктор Троцки, като българо-сръбският дует отпадна от поставените под номер 1, Юрген Мелцер и Едуар Роже-Васлен.

Така турнирът продължи без българско участие, но въпреки това предложи много качествен тенис, който за щастие бе подплатен и от автентичните ръкопляскания на феновете в залата. В край на сметка до финала достигнаха двама тенисисти, които към онзи момент нямаха спечелени титли от АТР, Вашек Поспишил и Яник Синер. Двамата предложиха игра, достойна за финал, който завърши и с тайбрек в третия сет. Все пак младият италиански талант Синер запази хладнокръвие в по-важните моменти, за да вдигне първата титла в кариерата си.

Отново през ноември, нашата страна беше домакин и на още едно голямо спортно събитие, Европейското първенство по колоездене на писта, проведено в зала „Колодрума“ в Пловдив. В града под тепетата най-много златни медали извоюваха състезателите на Великобритания, които грабнаха общо 6 златни отличия. Най-много медали обаче спечелиха италианците, 14, от които три златни. Между тези два отбора се нареди състава на Русия, като „Сборная“ си тръгна с 13 медала, пет от които златни. Българските представители за съжаление останаха далеч от отличията.

Не така стояха нещата обаче по време на шампионата на Стария континент по джудо в Прага. Въпреки че нашите се прибраха само с един медал, имахме няколко представители и при мъжете и при жените, които останаха на косъм от бронзовите отличия. Най-силното представяне дойде от Ивайло Иванов в категория до 81 кг., който още при заминаването си обяви, че целта пред него е златото. Той почти я изпълни, но уви остана със среброто, след като загуби финала от грузинеца, Тато Григалашвили.

При мъжете, на крачка от бронзовите медали останаха Янислав Герчев в категория до 60 кг и Борис Георгиев в категория до 100 кг. При дамите много близо до отличие беше Ивелина Илиева в категория до 57 кг.

Завършваме обзора на ноември с две страхотни новини. Калоян Левтеров покри норматив „А“ в плуването за Олимпийските игри в Токио догодина в дисциплината 200 метра гръб. Левтеров го стори по време на международния турнир „Гран При Бургас“, при това с нов национален рекорд, 1:56:57 минути. Предишното върхово постижение, 1:59:48 минути, бе отново на Калоян, като той го постави през август в София.

Също олимпийска квота, но за зимната Олимпиада в Пекин, си заслужи и ски-скачачът Владимир Зографски. Това дойде благодарение на силното му представяне на лятната верига във Висла. Самоковецът заяви, че е доволен от спечелената квота, но допълни, че заради пандемията от COVID-19, са възможни леки промени в регламента, които могат да променят определянето на квотите.