Обзор 2020: Какво се случи през януари и февруари в българския спорт

В края на всяка година е време за равносметка. Определено 2020-та беше трудна за всички нас, но въпреки COVID-19 българският спорт продължи да ни държи в напрежение за случващото се около него. Понякога нашите спортисти ни караха да се гордеем с тях, но в други случаи ни оставяха разочаровани.

В следващите няколко дни ще се оптаме да ви припомним всички по-важни акценти от българския спорт през 2020 година. Както добрите, така и лошите.

Започваме естествено с началото на годината и основните акценти от месеците януари и февруари!

Януари:

В началото на 2020 година всички българи бяха вперили поглед към Австралия и Германия. На „Зеления континент“ предстоеше първото издание на ATP Cup с участието на България, водена от капитана си Григор Димитров, докато в Берлин родните ни волейболисти влизаха в решителна битка за класиране на Олимпиадата в Токио.

В далечна Австралия нашите сънародници се готвеха усилено за едно достойно представяне в най-новия тенис турнир. Началото беше на 3 януари, а първият съперник, Великобритания. Макар и без Анди Мъри, британците бяха фаворити в срещата и поведоха в резултата след успех на Камерън Нори, който се справи с Димитър Кузманов.

За радост капитанът Григор Димитров изравни резултата, за да се стигне до трети решителен мач, който хвърли в сълзи от радост всички фенове на спорта у нас. Григор в тандем с Алекс Лазаров шокираха бившия номер 1 в ранглистата на двойки и седемкратен носител на титли от Големия Шлем, Джейми Мъри и Джо Солсбъри в мача на двойки, за да поднесат първата по-голяма сензация на ATP Cup. Победата дойде по особено драматичен начин, след като по пътя към нея българите отразиха и два мачбола.

След двубоя всички момчета трудно сдържаха сълзите си, а самият Лазаров се превърна в тема номер 1 сред специалистите, които се чудеха как този играч е извън първите 500.

Само два дни по-късно нашите продължиха на висока скорост и записаха втори пореден успех, този път над аутсайдера в групата, Молдова. Мико Кузманов спечели първия си двубой на ниво ATP срещу Александър Козбинов, а малко по-късно Григор Димитров се справи с Раду Албот, давайки на България непреодолим аванс от 2-0 победи. Въпреки това, в срещата на двойки отново заложихме на тандема Димитров/Лазаров, които обаче отстъпиха на Козбинов/Албот. Както се оказа после, точно тази загуба ни спря по пътя към ¼ финалите.

В последната среща от групата, ни предстоеше сблъсък с Белгия, като при победа щяхме да си осигурим и 1-то място в групата. Стартът бе повече от перфектен, след като Кузманов надигра ветерана Стив Дарси, който преди години изненада не кой да е, а Рафаел Надал в първия кръг на Уимбълдън. Впечатляващото в случая беше, че Мико спечели първия сет на нула, нещо което и най-големият оптимист едва ли е вярвал, че може да се случи.

Така пред Григор Димитров остана задачата да победи Давид Гoфен и да ни прати сред най-добрите осем в света. Хасковлията имаше само едно поражение до момента от своя добър приятел Гофен и се беше устремил към поредния си успех, взимайки първия сет. Белгиецът обаче излезе преобразен и осъществи пълен обрат, за да доведе сблъсъка до решителен мач на двойки.

Ситуацията беше всичко или нищо и за двата отбора, а България отново излезе в състав, Димитров/Лазаров. Двамата спечелиха първия сет, но след това допуснаха обрата от състава Флийген/Жил, които са сред утвърдените играчи на двойки.

Така приключи българската приказка на ATP Cup, която въпреки горчивия си край, донесе неописуема радост на всички българи по света.

В същото време в Германия предстоеше решителната европейска квалификация за класирането на Олимпийските игри в Токио за нашите волейболисти. Момчетата на Силвано Пранди бяха изпуснали златен шанс във Варна през лятото на миналата година и сега им предстоеше далеч по-трудната задача в това мини-европейско първенство.

Въпреки това стартът беше повече от чудесен, победа с 3-2 след обрат над фаворита в надпреварата Франция и една страхотна игра от страна на „лъвовете“. Тя беше повторена и във втория им двубой, когато те буквално отнесоха тима на Нидерландия и с две победи бяха едноличен лидер в групата.

Така в третия ни двубой предстоеше решителен мач срещу съседите от Сърбия, които пристигнаха в Берлин като действащия европейски шампион. Отново обаче борбеният дъх на родните национали даде резултат и те спечелиха драматично с 3:2 гейма, макар да се нуждаеха само от две части, за да се класират за ½ финалите.

Там обаче ги очакваше една вдъхновена Германия, която изигра може би един от най-силните си мачове в последните години и за огромно съжаление спечели с 3:1 гейма, с което прекърши надеждите ни за Токио.

Тази загуба също така сложи край на кариерата в националния отбор за две от неговите емблеми, капитанът Виктор Йосифов и сърцатият Теодор Салпаров. Двамата бяха неизменно част от „лъвовете“ през последните 11 години и участваха в някои от най-силните ни представяния, включително и при спечелването на бронзовите медали от европейското първенство в Турция през 2009-та година, както и домашните Европейско и Световно първенства, организирани съвместно с Италия.

През същия месец януари в светлината на прожекторите попадна и Алберт Попов, който направи няколко страхотни карания в състезания за Световната Купа, записвайки четири последователни влизания в точките.

Не на последно място в първия месец от 2020-та бе официално потвърден и сблъсъка между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа за световната титла в тежка категория. Срещата бе насрочена за май, а за домакин на събитието бе определен Истанбул. Както всички знаем обаче поредица от събития обърка много тези първоначални сметки, но за това в някоя от следващите части.

Към средата на месеца обаче дойде и началото на мъките за състава на Левски-тема, която остана на дневен ред през цялата година. Всичко започна с решението за промени в закона за хазарта, което на практика спря дейностите на Васил Божков, собственик на „сините“ по онова време. Към него бяха повдигнати няколко обвинения, след които той емигрира в ОАЕ и остави Левски на произвола на съдбата.

Февруари:

Отправяме поглед към февруари, когато радостта за българския спорт дойде от Рим, където родните борци ни зарадваха с общо 6 медала от шампионата на Стария континент.

Именно във Вечния град изгря звездата на Едмонд Назарян, който грабна златото в категория до 55 кг още при първото си излизане на тепиха. 18-годишният борец току-що бе започнал да се състезава при мъжете, но това не му попречи да отвее конкуренцията. Неговият ефектен стил, наподобяващ този на баща му, Армен Назарян, очарова всички, а руснаците дори определиха Еди за „откритието на шампионата“.

Само на 18 години Едмонд вече даде заявка за страхотна кариера, а всички ще очакват с нетърпение, предстоящите му схватки.

В класическия стил имахме още поводи за радост покрай Даниел Александров, който се класира за първи голям финал в кариерата си. Малко не достигна на Даниел също да се окичи със златото, след като отстъпи във финала на Рафиг Хюсейнов (Азербайджан).

При дамите завоювахме два златни медала, като Миглена Селишка и Мими Христова спечелиха съответно в категории до 50 кг и 65 кг. Биляна Дудова също достигна до финалната схватка в категория до 59 кг, но остана само със сребро. Двукратната ни европейска шампионка пък Тайбе Юсеин не успя да грабне трето поредно злата, оставайки „само“ с бронзовото отличие.

Равносметката показа, че българските представители са на второ място по най-много спечелени титли- общо три. Пред нас остана само отборът на Русия, който си тръгна с цели 9 златни отличия.

През февруари също така Милена Тодорова ни върна спомените за златните години в женския биатлон с отличните си изяви по време на световните първенства за жени и младежи. Първо на първенството на планетата до 23 години тя спечели медал във всяка една индивидуална дисциплина – сребро в индивидуалното, както и бронз в спринта и преследването.

Само няколко дни по-късно Милена пренесе добрата си форма и на шампионата за жени, където силните и резултати я класираха за масовия старт, където по традиция участват най-добрите в биатлона.

Тези представяния неминуемо са заявка за една много силна кариера, като самата Тодорова заяви, че мечтае един ден да спечели отличие от Олимпиада.

През същия този месец февруари националите ни по баскетбол започнаха пътя си към Евро 2021. Стартът бе труден, загуба от Гърция, но вторият двубой се превърна в истинско зрелище. „Лъвовете“ измъкнаха инфарктен успех над Латвия със 110-104 след две продължения.

В същото време дойде и моментът на Лудогорец да се изправи срещу Интер в 1/16 финалите на Лига Европа. Българският първенец игра достойно и в двете срещи, но това се оказа крайно недостатъчно срещу бъдещия финалист в турнира. Мачът реванш бе изигран пред празни трибуни на стадион „Джузепе Меаца“ в Милано, тъй като COVID-19 вече бе засегнал сериозно Италия.

Това беше първата сериозна индикация, че коронавирус инфекцията вече с пълна сила е засегнала и Европа, а скоро след това започна и масовата отмяна на най-различни спортни събития.