Очертанията на войната: Битката за Херсон е решаваща за Украйна

автор Камен Невенкин

Войната в Украйна навлиза в трета фаза. По всичко личи, че има прегрупиране на силите и следващата битка ще е тази за Херсон. Наричат я още „Войната на мостовете“. Но за да успеете да разчетете, кое е важното и как да се ориентиране най-добре в предстоящия информационен потоп, е нужно да изчистим излишния шум, който пречи на реалната преценка. Затова ви предлагам своеобразно обобщение и изводи от хода на войната до момента.

Информацията

Първият въпрос, който винаги си задавам, когато трябва да пристъпя към анализ на дадено историческо (военно или политическо) събитие, е с каква информация разполагам. Ние вече знаем почти всичко за такива глобални конфликти като Първата и Втората световни войни, защото през последните десетилетия от архивите изплуваха огромен брой първични документи. За войната в Украйна обаче, въпреки тоталното медийно покритие, ние реално не знаем почти нищо. Какви са били първоначалните планове на руснаците и с каква предварителна разузнавателна информация са разполагали? Какви са реалните сили на двете страни, действителните им загуби към момента, производствените им ресурси подпомагащи армиите им, какъв е обемът на военни материали, който получават отвън? Всичко това (и много други неща) постепенно ще научаваме през идните години, а дотогава трябва да се научим да се доверяваме на причинно-следствените връзки, логическите разсъждения и не на последно място – на собствените си инстинкти.

Ресурси

Много важна роля за развитието и изхода на всеки военен конфликт играят ресурсите, с които разполагат двете страни, както и начина, по който те се използват. Твърде вероятно е да не се съгласите с мен, но смятам, че в момента наблюдаваме сблъсък на европейските версии на Мексико и Перу. Вие бихте ми възразили, че Русия разполага с ядрен арсенал и доставя газ и петрол практически във всяка точка на земното кълбо, но аз веднага ще ви отговоря, че цифрите никога не лъжат. През 2020 г. (по данни на Световната банка) БВП на Русия е 1.483 трил. щ.д. при население от около 144 млн. души; при Мексико тези данни съответно са 1.073 трил. щ.д. и 129 млн. души. През 2021 година общият обем на икономическата продукция на Украйна е около 200 млрд. щатски долара при население от 44 млн. души, а Перу (33 мил. души) е отчело 223 млрд. щ.д. Реално погледнато, към момента Русия не е дори в десетката на водещите световни икономики, още повече че заради санкциите е в ход е нейното икономическо „удушаване“. Това силно ограничава възможностите на Путин да води продължителна война и прави практически невъзможно откриването на някакъв втори фронт, да речем срещу Молдова или срещу все още неприетата официално в НАТО Финландия. Постоянните намеци на официалните руски пропагандисти за някакви военни акции срещу държави-членки на алианса (най-често заплашвани са Полша и Балтийските страни) са нищо повече от обичайното дрънкане на оръжие. От всякаква гледна точка, сегашната дължина на фронта (от Херсон до Харков) е максималното, което руската икономика може да си позволи. Това на практика изключва нанасянето на повторен удар откъм Беларус, да не говорим за нещо по-сериозно.

Украинската съпротива

Самото съществуване на Украйна към този момент изцяло зависи от два фактора: волята на украинците да се съпротивляват на агресора и помощта която получават от т.нар. свободен свят. Те са взаимно свързани – когато едно изчезне, другото ще отпадне от само себе си. Към днешна дата не се вижда някакъв спад в колективния боен дух на украинския народ, което ме кара да прогнозирам един продължителен конфликт.

Помощта на Запада

Помощта, която Западна Европа и САЩ изпращат в зоната на военните действия постоянно се увеличава и вече е доста по-голяма от това, което пристигаше там в първите седмици на инвазията. От друга страна, тя е далеч от обемите, от които Зеленски и хората му действително се нуждаят и крайно недостатъчна, за да обърне хода на войната. Списъкът на модерни тежки оръжия, върху които е наложено табу за износ в Украйна е наистина дълъг. Това поражда в мен съмнения, че Западът се опитва да постигне едновременно две взаимно изключващи се цели: да не допусне падането на Украйна и да предотврати унизително поражение на Русия. Тук трябва винаги да се отчитат два важни момента. Първо, решенията в т.нар. „свободен свят“, не се взимат еднолично, а са в резултат на напасване на интересите на немалък брой лобита и политически групировки; нужно е време за да се стигне до компромисен вариант при който „и вълкът да е сит, и агнето да е цяло“. Второ, за разлика от Първата и Втората световна война, икономиките на западните страни не са поставени „на военна нога“, т.е. функционират в цивилен режим и звучи невероятно отново да се появят производствени феномени като завода на Форд „Уиллоу Рън“ в Мичиган, където през 1944 г. е сглобяван един четиримоторен бомбардировач „Либерейтър“ на всеки кръгъл час. В момента производствените капацитети на компанията Локхийд са такива, че тя е в състояние да сглобява около четири изтребителя месечно. Подобна е ситуацията с Дженерал Дайнамикс (доставчик на танковете М1 Ейбръмс), която не може да гарантира повече от десет машини на месец. Затова не бива да се учудваме, че България най-вероятно ще получи своите две ескадрили F-16 едва към края на настоящото десетилетие, а поляците своите новички М1 – не по-рано от 2025 г. Украинците, разбира се, няма да бъдат забравени, но никоя от големите държави няма да тръгне да се жертва специално за тях, обръщайки икономките си с главата надолу само и само да увеличи количествата на произведените оръжия и други важни военни материали. С други думи, Украйна ще бъде поддържана жива, но дали някога ще успее да натрупа достатъчна мощ, за да възстанови статуквото отпреди 24 февруари е много трудно да се прогнозира.

Преговори за мир

Двете страни вече неколкократно декларираха, че ще преследват безкомпромисно целите, които са си поставили. Това означава, че истински преговори вероятно ще има едва тогава, когато една от противоборстващите държави няма бъде в състояние да продължава да воюва. Украинците изключително много би трябвало да внимават с възможно прекратяване на огъня за постоянно или за по-продължителен период. В момента това което действително се нуждае Русия е време. Всяка пауза е добре дошла за Путин, защото би му позволила да възстанови и прегрупира силите си, да изработи нови планове и най-вече да преосмисли грешките си на спокойствие. След това той отново ще атакува, защото историята ни учи, че на уверенията на диктаторите никога бива да се вярва, нито пък те се спират на половината път.

Ракетни удари

В момента Русия се опитва да използва ракетния си арсенал практически по същия начин, по който през Втората световна война англичани и американци действаха с въздушните си бомбардировки срещу Германия и нейните съюзници, т.е. удрят едновременно военни и граждански обекти с цел да се създаде усещане за безпомощност и страх. Разликите между тогава и сега, обаче, са очевидни – Русия не разполага с достатъчен брой мощни тактически ракети, с които да постигне същите степени на разрушение, а също така няма ресурсите да ги произвежда в значителни обеми, за да може да подлага Украйна на масиран денонощен обстрел за продължителен период от време. Както винаги всичко е въпрос на пари – цената на най-евтината руска ракета с ограничен обсег като „Точка-У“ е поне 300 000 щатски долара и може да достигне умопомрачителните 3 милиона (за “Искандер“) и даже 6.5 милиона (за „Калибър“). Ако превърнем тези кодови наименования в по-разпознаваеми за обикновения човек предмети, то на практика излиза, че всеки път когато в пункта за управление на руска ракетна част някой натиска копчето за изстрелване, във въздуха полита я поръчков Мерцедес, я някой Ролс-Ройс или пък Бугати. Украинците, от своя страна, СЪЩО използват скромните си запаси от съветски тип тактически ракети изключително пестеливо, в общи линии поради гореизброените причини. При тях обаче от два месеца действат все още малък брой американски ракетни комплекси „Хаймарс“, които имат изключително висока ефективност и нанасят болезнени удари на руската логистична система. Бъдещето ще покаже как (и до каква степен) това ще промени ситуацията на бойното поле.

Тактика, логистика и муниции

След като тотално се провалиха в опита си да превземат Украйна чрез мълниеносни удари, в началото на април руснаците смениха подхода и заложиха на друг характерен за тях способ за водене на бойни действия – концентрирани удари със значителни сили на не повече от два участъка на фронтовата линия. По правило, тези техни усилия се поддържаха от мощна артилерия и ракетни системи за залпов огън. Украинците бяха подготвени за такъв сценарии и за броени дни войната от маневрена стана статична. Вече четвърти месец наблюдаваме нещо като танго – два километра напред, после един назад, атака от едната страна, последвана от контраатака на другата. Този тип военни действия не е нещо ново. По този начин се е воювало на различни места и през Първата, и през Втората световна война. Това е типична битка на изтощение, която предизвиква асоциации с боксов мач, в който двама гроги боксьори, потни, с размазани вежди и ноздри, са се хванали в клинч и машинално си нанасят удари. Най-характерното за този тип сражения е многократно увеличената консумация на амуниции, от патроните за „Калашников“ до снарядите за тежките гаубици. Това е и тест за готовността на двете страни да водят продължителна война. От решаващо значение за изхода на сраженията ще се окаже способността на украинците да внасят и разпределят навреме значителни по обем количества амуниции от съветски тип, каквото е по-голямата част от сегашното им въоръжение, както и на руснаците да опазват това, което са докарали от тила. Украйна практически няма собствено производство на амуниции, а след появата на системите „Хаймарс“ на бойното поле, последните се използват почти изключително срещу руските складове за снаряди и патрони. В тактически план не се забелязва нищо ново – руснаците използват концепции тествани още през Втората световна война и доразработени през Студената. Докато при украинците се очертава някакъв хибриден начин на водене на битка – стари съветски виждания, върху които са насложени инструкциите на НАТО, а напоследък се забелязват и наченки на т.нар. AirLand Battle. Но това е тема за отделен, по-подробен анализ.

Руските опции

В чисто военен план възможностите на Русия за категорична победа в конфликта са сведени до минимум. Най-печелившо за тях към този момент би се оказала офанзива от Донбас на запад към Днепър, което да доведе до трайно овладяване на района на Кривой рог (Кривий Рих) с последващо настъпление по посока на Одеса, Харков и дори Киев. Това би довело фактическо разполовяване на Украйна и трайна заплаха за самото й оцеляване като независима държава. Моментното състояние на руските въоръжени сили и качествата показани от тях до тук в хода на войната, обаче, правят този сценарии по-скоро пожелателен отколкото реално осъществим. Във външно политически план опциите на Путин са силно ограничени, защото малцина лидери в света биха дръзнали открито да афишират връзки с него. За сметка на това, със сигурност ще продължаваме да чуваме за полуофициални и неофициални контакти като лични телефонни разговори, воаяжи на емисари, посещения на посредници и т.н. Международната изолация на Русия ще продължи на всякакви нива, като постоянно затягаща се „прегръдка“ на невидима гигантска боа. На това Путин ще продължава да опитва да се противопоставя чрез своите агентурни мрежи търпеливо изграждани през годините в почти всички точки на света. Със сигурност ще станем свидетели на нови опити за сваляне на неудобни правителства, икономически натиск (най-вече чрез природния газ). Възможно е да бъде разиграна и „бежанската карта“, т.е. създаване на атмосфера на нетърпимост към украинците в определени държави с неособено висока гражданска култура. Във вътрешен план, в Русия ситуацията ще продължи да бъде здраво контролирана чрез типичната за тоталитарните режими смесица от репресии и пропаганда. Личното ми впечатление (от редовните ми контакти с руснаци живеещи там) е, че обикновените хора са поставяни на ръба на оцеляването не толкова в икономически, колкото в психологически план. Почти е изключено в близките месеци да станем свидетели на някакви масови антивоенни движения. Както се изрази един мой познат руснак, „ние сме превърнати просто в едно голямо стадо“.

Украинските опции

В момента Украйна в много отношения прилича на малко бебе изцяло обгрижвано от майка си (т.е. от колективния „Запад“). „Западът“ буквално я храни, повива, утешава, закриля, успокоява и насърчава. Каквото и да говорим тук за перспективи и опции пред Зеленски и сънародниците му, те ще са неосъществими без тази „майчина любов“. Иначе, в чисто военен аспект от решаващо значение за Украйна ще бъде битката за Херсон, както и недопускането на голям руски пробив на другите участъци на фронта. Херсон е перфектен плацдарм за евентуално ново руско настъпление към Одеса и ако руснаците успеят да задържат града, те със сигурност ще опитат нов удар от там. Ако украинците, пък, успеят да си възвърнат контрола над града, това ще им даде онзи толкова необходим в момента стимул да продължат борбата докрай, а в краткосрочен план – да организират настъпление към Мелитопол и по този начин да изолират Крим. Ако има лъч надежда за Украйна, то това безспорно е изключителното единство демонстрирано от народа й от самото начало на руската агресия.

Флот

Украйна реално не е военноморска сила, а т.нар. руски Черноморски флот е един от най-драстичните примери за перманентен провал, който може да откриете в историята на човечеството. Последната победа на руска ескадра над реален противник датира от далечната 1853 г., когато и за последно са използвани ветроходни кораби. Струва ми се, че този факт е достатъчно показателен. В момента Русия не разполага с нужните сили средства, за да проведе голям (самостоятелен) морски десант в района на Одеса (или където и да е другаде), а малък такъв би бил възможен само в случай, че руските танкове достигнат покрайнините на града.

Пропаганда

Противно на някои общоприети схващания, аз съм твърдо убеден, че в момента Украйна категорично надделява на пропагандния фронт. От началото на войната Русия не предложи нищо ново в тази област, като съсредоточи своите усилия най-вече в телевизията, т.е. втвърди това ядро от привърженици/обожатели на Путин, които така или иначе винаги безапелационно са го поддържали – по-необразованите хора на средна възраст, повечето пенсионери, носталгиците по СССР, ура-патриотите и пр. Паралелно с това още в самото начало бяха ликвидирани всички възможни независими медии и към инакомислещите бяха приложени невиждани от времената на Брежнев репресии. За да се придаде допълнителна легитимност на режима и разпалената от него война, значителен брой руски популярни лица (актьори, музиканти, певци, спортисти, тв звезди и инфлуенсъри) бяха привлечени за „каузата“. За мен е загадка поради каква причина тези „знаменитости“ са се съгласили да се поставят в услуга на Кремъл, дали по убеждение или заради някакви облаги. Но едно е вече сигурно – с техните международни кариери е приключено и техните таланти (ако въобще някога са ги имали) ще си останат само за домашно ползване. Украинците, от своя страна, максимално капитализират симпатиите на целия свят и това им позволява да намират поддръжка (и най-вече материални ресурси) на всички нива за тяхната кауза. Особено умело бяха използвани безумните кланета извършени от руснаците в Буча и на други места. Освен това украинските власти направиха (и правят) всичко възможно да дискредитират армията на Путин чрез разпространяване на подслушани разговори на руски войници, видеозаписи на разпити на военнопленници, както и допускане на световните медии до всички критични точки на фронта. В чисто медийно отношения украинците се оказаха невероятно гъвкави, като още от първия ден на конфликта почти всичките им медии или дублираха информацията си на руски или преминаха основно на този език. Това им даде възможност значително да разширят аудиторията си и да „атакуват“ тези граждани на Русия, които се колебаят в отношението си към войната или открито й се противопоставят. Също по този начин на страната на Украйна бяха привлечени по-голямата част от т.нар. бивши съюзни републики, където хората все още масово говорят и разбират руски.

Ядрени удари

В момента привеждането в действие на сценарий, който включва ядрени гъби на хоризонта ми изглежда абсолютно нереалистичен и затова не смятам въобще да го дискутирам. Той е запазена територия за пропагандисти, пишман политици, обикновени дърдорковци и прочее специалисти по края на света. Ако темата за възможен удар на Русия срещу добрата стара Англия с ракети „Сармат“ не напуска съзнанието ви, то, моля ви, обърнете се към гореизброените „експерти“. Или пък към хабилитирано лице със съответния профил (психолог, психиатър и т.н.). За последното съм напълно сериозен и го пиша без капчица ирония. На мен лично ми е втръснало да слушам хора, които разпалено обясняват как ще се изселят на другия край на света, за да са „далеч от радиацията“, или такива, които са похарчили безумни средства за пълен комплект защитни средства за себе си и за семействата си. Но за всичко това са виновни не тези клети объркани души, а търговците на страх, които за малко медийна слава или нещо друго ще ви пробутат ту ядрен холокост, ту гладна и студена зима, в която вие ще спите под мост и ще преживявате ровейки в кофите за боклук. Затова нека да го даваме по-спокойно. И да си припомним какво е написал Дъглас Адамс в своя безсмъртен „Пътеводител на галактическия стопаджия“ - Don’t panic (Без паника)…

ОЩЕ АНАЛИЗИ НА КАМЕН НЕВЕНКИН ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube