Очертанията на войната - смъртта в цифри

Войната и загубите

Анализ на Камен Невенкин

Неотдавна украинският генералният щаб обяви приблизителните загуби, претърпени от техните въоръжени сили до този момент във войната – около 9000 убити.

Това, разбира се, не е единствената информация от този род, която официално се появява от началото на руската агресия. Тези от вас, които следят конфликта по-отблизо безспорно са обръщали внимание на ежедневните сводки разпространявани от медиите на двете страни за ситуацията на бойното поле. Те са изготвяни от съответните военни ръководства и съдържат информация за това кои населени пунктове за завзети и отстъпени, а също и дълги списъци от това какви загуби са нанесени на противника - колко негови войници са убити и каква точно техника е унищожена. Убеден съм, че поне веднъж сте се запитвали доколко тези данни са достоверни и дали не са манипулирани. Напълно е възможно някои от вас вече да са участвали в ожесточени спорове лице в лице или в интернет за това кой лъже и не е ли всичко това някаква пропагандна игра. Позволете ми да споделя с вас моя опит, придобит в резултат на изследване на много хиляди страници оригинални документи. Нищо чудно, след като прочетете този текст, да се почувствате много по-объркани отколкото в този момент, но това в крайна сметка е добре, защото ще имате доста информация за размисъл.

Украинските загуби

Да започнем с въпросните 9000 убити украински военнослужещи. Доколко реалистично е това число? Да, убеден съм, че е реално, но същевременно е непълно. Това най-вероятно са загубите само на ЗСУ, но не включват загиналите от полицията, жандармерията, граничната охрана и чуждестранните легионери. Почти е сигурно, че в тази бройка не влизат и загиналите от разните неформални и полуофициални отряди от цивилни, включително т.нар. партизани. Още по-важно е, че отсъстват данни за ранените, както и за взетите в плен, дезертьорите и болните. А тези цифри, както моята практика показва, по правило не са никак малки.

От изключителна важност е информацията за ранените, защото, по неписано правило, те надхвърлят от три до пет пъти количеството на убитите. Освен това трябва да се уточни какво значи „ранен“ на езика на военните – това не някой одраскан от случаен куршум, който набързо е бинтован и след това отново се хвърля в боя.

Снимки: БГНЕС

За „ранен“, всъщност, се счита този, който трябва да бъде евакуиран в тила за да получи специализирана медицинска помощ в болнично заведение. За пълното му възстановяване ще бъде нужна седмица или месец, но този процес може да се проточи и година. Той може и сравнително бързо да се върне строя, а може да се окаже че никога повече няма да бъде годен за бойна служба, защото на тялото му са нанесени трайни увреждания.

За да не бъда голословен, ще ви дам следния, чисто хипотетичен пример. Командир на военна част, която цял ден е участвала в изключително тежки сражения, около полунощ докладва загубите за деня: 13 убити, 35 ранени в процес на евакуация, 2 със счупени крайници след падане от покрив, 1 със симптоми на дизентерия, 1 със сериозно психическо разстройство, 3 безследно изчезнали и 2, за които със сигурност се знае, че са попаднали в плен. Т.е. той не докладва 13 души загуби, а 57. По този начин началниците му ще знаят, че за да се върне боеспособността на неговата част на нивото от сутринта преди боя те ще трябва да му осигурят примерно 57 души попълнение. И така ден след ден, вишестоящите щабове методично обработват рапортите, които те получават от подчинените им части, сумират ги и ги обобщават, за да могат периодично да правят някакви по сериозни изводи.

По подобен начин стоят нещата и с материалните загуби. Ежедневно нагоре по веригата тече най-разнообразна информация колко танка са загубени и подлежат ли някои от тях на ремонт, колко самолета не са се върнали от поредната бойна задача, колко оръдия са извадени от строя, колко камиона са получили повреди и т.н. Събира се методично и информация за изразходваното гориво, изстреляните муниции и изядената храна, а също и какви материални запаси евентуално са попаднали в ръцете на врага или са били унищожени. Цялото това „колекциониране“ на данни всъщност е една монотонна къртовска работа, в която денонощно са ангажирани голям брой хора. Но това е и единственият начин да се придобие реална представа какво се случва на фронта, да се взимат обосновани решения и да не се изпуска ситуацията от контрол.

Посочената по-горе цифра 9000 убити не са единствените данни оповестени от украинското ръководство от началото на войната. Така например още на 3 юни бе съобщено, че през първите сто дена на конфликта Украйна е загубила около 10 000 убити, 30 000 ранени и 7200 безследно изчезнали (от които около 5600 са попаднали в плен).

Това действително дава малко по-пълна картина. От допълнителна полза за интересуващите се от ситуацията на фронта са неколкократно подхвърляните през лятото реплики от президента Зеленски, че въоръжените сили на страната му губят средно на ден между 50 - 100 убити и около 200 или повече ранени. Това хвърля допълнителна светлина на проблема с анализирането на загубите претърпени от ЗСУ и позволява да се направят някои калкулации.

Това, което засега не е известно обаче е структурата на украинските загуби. За момента Украйна е мобилизирала около един милион души, но от тях се счита, че само около 230 000 души са първо качество, т.е. екипирани и донякъде подготвени по стандартите на НАТО, както и такива с боен опит от дългогодишната война в Донбас. (Типичен пример за първокласни части са различните подразделения на „Азов“). За останалата част, т.е. основната маса от украинските войски, се счита че по-скоро представляват класическа армия от съветски тип или има още доста какво да се желае по отношение на тяхната подготовка и екипировка. За най-ниско качество се приемат резервистите от „Териториална отбрана“, някои от които направо са въоръжени с музейни експонати.

От гореизложеното се налага извода, че за да може Украйна да губи колкото се може по-малко от най-добрите си войски и същевременно да даде възможност на тези, които са с по-ниско качество да вдигнат нивото си (най-вече чрез по-продължителна подготовка и модерна екипировка) то тя трябва сравнително бързо да получи тежко въоръжение в по-големи обеми. Само така войските на Зеленски ще могат да неутрализират огневото превъзходство на руснаците което е и основна причина за техните загуби дотук във войната.

Руските загуби

По стара съветска „традиция“ руската страна до момента не е обявила почти нищо. На втория ден на „специалната военна операция“ официалният говорител на министерство на отбрана заяви на брифинг в Москва, че „загуби няма“.

Въпреки че независимите медии по света и социалните медии вече бяха пълни с кадри на разбита и горяща техника на агресорите, както и на трупове на „зелените човечета“. Напълно логично фразата „потерь нет“ стана повод за мемове, скечове и всякакви подигравки от страна на знайни и незнайни люде.

В края на първата седмица се оказа, че все пак загуби има – и бе съобщено за 498 убити и 1597 ранени.

Минаха още три седмици и на 25 март Конашенков заяви, че за един месец боеве руската армия е загубила 1351 военнослужещи, а други 3825 са ранени.

Това беше и последният път, когато информация от този род излезе от неговата уста. До ден днешен нищо повече по тази тема официално не е коментирано от Москва. Предполагам, на всеки от вас е ясно защо.

Какви са проблемите с изнесените до момента от руснаците официални данни, колкото и неактуални да са вече те, и как точно да ги тълкуваме? Първо, не е ясно към кой точно ден се отнасят те, т.е. коя дата е крайната точка на отчитане. Второ, те явно са непълни, защото не включват споменатите по-горе „небойни“ загуби (болните, безследно изчезналите, пленените). Трето, явно се отнасят само да загубите претърпени от войските подопечни на министерството на отбраната, но не и на въоръжените формации на други институции като МВР (Росгвардия, ОМОН), ФСБ, частните военни компании, а вероятно и флота. Със сигурност те не включват и жертвите дадени към този момент от „опълченията“ на сепаратиските Луганска и Донецка „народни“ република, зашото в Русия официално ги считат за самостоятелни държави. Като цяло моето мнение е, че към тези моменти това реално са били руските загуби в Украйна, но те със сигурност са били непълни поради току-що изброените причини.

От двете „републики“ до момента само ДНР официално е обявила своите загуби за първите шест месеца и те явно въобще не са малки: 2831 убити и 11 926 ранени към 25 август.

Плюс неизвестен брой безследно изчезнали, пленени и болни. Само можем да гадаем каква е ситуацията в ЛНР, но вероятно показателите са подобни. Неслучайно двете републики шеговито вече ги наричат ЖНР (женски народни републики), но това е по-скоро тъжно.

Още по-тъжен е начинът по който „гражданите“ на ДНР и ЛНР попадат на фронта. Понеже за разлика от Руската федерация, двете „независими“ държави реално са в състояние на война с Украйна, то мъжкото им население подлежи на мобилизация. Разпространяват се всевъзможни истории за това как хората биват принуждавани да постъпят в „дороволческите“ части и даже как ги ловят направо на улицата или в университетските аудитории. Съответно, трудно може да се говори за някаква сериозна бойна подготовка, модерна екипировка и най-вече мотивацията на „опълченците“. По всичко личи, че хунтите, управляващи ДНР и ЛНР, са приготвили тези хора направо за умиране в името на маниите на Путин.

Отделна тема представляват т.нар. частни военни компании, най-често споменаваната от които е „Вагнер“. Те спокойно могат да бъдат определени като „безотчетни средства“, защото реално не се водят към никое от силовите министерства. Това позволява да набират в редиците си всякакви хора, които иначе не биха могли да облекат униформа с пагони, като например осъждани. По принцип постъпването на „работа“ в някое от ЧВК-та би трябвало да е доброволен акт, но на практика много от съгласилите се да отидат да воюват правят това заради сериозни финансови и битови проблеми. Т.е. налице са своеобразни елементи на принуда. Още по-любопитен е начинът по който са употребявани „частниците“ на бойното поле. Според информация споделена от бивши „служители“ на ЧВК „Вагнер“, в Украйна наемниците биват използвани на най-сложните участъци, т.е. на тях им е отредена ролята на пушечно месо, което логично води до сериозни загуби. Какви точно са те – вероятно никога няма да можем да разберем.

Ситуацията с ЧВК-та и „опълченците“ от двете „републики“ много ми напомня за т.нар. щурмови батальони създадени от Сталин през 1943 г., както всякакви там „наказателни“ части, станали известни като „штрафники“. Както се казва, всяка прилика с отминали събития е напълно случайна...

Структурен анализ на руските загуби

Като цяло, въпреки отсъствието на първични документи, има достатъчно доказателства, че руските загуби за последните шест месеца са доста тежки. Един такъв показател са загубите на офицери. Чешки частен изследовател, например, е изчислил, че към 31 август поне 1067 офицери от войските на агресора са загубили живота си в Украйна.

Той ежедневно обновява тази информация, използвайки достъпни данни от медиите и социалните мрежи.

В дългосрочен план тези загуби ще имат изключително негативен ефект върху руската военна машина, защото офицер не се става за ден-два, а са нужни години. Още по-критично ще се отрази перманентното отсъствие на младши офицери, защото именно те играят ключова роля при изграждането и тренирането на новосформираните части.

Изключително зле на руските силови структури и армия ще се отрази и излизането от строя на голям брой елитни специалисти като пилоти, разузнавачи, морски пехотинци, експерти по специални операции и десантчици, за подготовката на всеки от които са били нужни години и са изхарчени милиони долари. Тези дни руската служба на Би Би Си излезе със становище, че поне 900 такива специалисти са сред жертвите, дадени от въоръжените сили на Путин в Украйна.

Със сигурност може да се каже, че ранените, някои от които никога няма да се върнат повече в строя, са в пъти повече.

Когато се обсъжда даден военен конфликт хората обикновено се фокусират само върху бойното поле и забравят за тиловата зона, а в крайна сметка успехът на една битка зависи не само от уменията на бойците на фронта, но и от тези, които неуморно работят, за да може навреме да снабдяват военните части с всичко необходимо. В тази връзка бих желал да обърна внимание на един факт, който безспорно е вече добре известен на някои от вас. От началото на лятото, когато Украйна се сдоби с около две дузини от прословутите системи за залпов огън Хаймарс, които позволяват нанасянето на прецизни удари по конкретни цели, тя води методична кампания срещу руските командни центрове, бази и снабдителни канали при фронтовата полоса. Особено предпочитана цел са складовете за муниции и към момента Киев е заявил за унищожаването на десетки от тях. На всички е ясно как това в дългосрочен план ще се отрази на огневата мощ на агресора, но едва ли някой от вас се е замислял, че с избухването на всеки склад най-вероятно загива или поне излиза от строя специалист (или специалисти) по логистика, експерти по горива, амуниции, ремонт и т.н. А това също са сериозни загуби, които няма как да бъдат попълнени веднага.

Аз ще спра дотук с числата, но няма да излизам с конкретно становище за това, какви точно са загубите на Русия във войната до момента, защото не разполагам с документални доказателства за тях. Няма да се позовавам и на данните оповестявани ежедневно от украинска страна за убитите вражески войници, защото те определено не са точни. Но ако съдя по различни косвени признаци със сигурност мога да заявя, че цената платена от Русия за решението на нейния ръководител да нападне суверенна страна е доста висока. Това са и всевъзможни данни от т.нар. открити източници, така и очевидно отчаяните опити на руското ръководство да привлече всякакви хора в армията, независимо дали те реално са годни за военна служба или не. Особено това си пролича в широко рекламираната кампания за създаване из цяла Русия на т.нар. „доброволчески“ батальони. Друг екстрена мярка определено е подписаният на 25 август от Путин указ за увеличаване на щатната численост на армията с около 140 хил. души. Налице е, на практика, скрита мобилизация. Срочнослужещите, разбира се, съгласно действащите към момента закони, все още няма как да бъдат изпратени на война, затова или те постепенно ще бъдат агитирани/принуждавани да подписват договори или ще бъдат използвани да заместят военнослужещи с вече действащи такива в различни райони на необятната Руска Федерация.

И накрая няколко думи за заблуждението и самозаблуждението. През 1993 г. в Русия колектив от историци към Генералния Щаб под ръководството на Г. Кривошиев публикува труд за човешките загуби на въоръжените сили на СССР във всички военни конфликти през периода 1917-1989 гг. Веднага след излизането му той предизвика фурор сред всички, които дълбоко се интересуват от история както в Русия така и по света. Причината е, че за пръв път се появиха данни за реалните бойни загуби на СССР в конкретни операции и сражения. Четири години по-късно книгата бе преведена на английски, а след това бе неколкократно допълвана, преработвана и преиздавана в Русия. Въпреки, че тя несъмнено представлява ценен източник на информация, още при самото й написване в нея е заложен един силно противоречив и най-вече манипулативен елемент – Кривошиев дели загубите на „безвъзвратни“ и „санитарни“. Съответно безвъзвратни са тези загинали в боя, а санитарни – тези които са били живи към момента на евакуацията им в тила (най-вече ранени, болни и др.). Т.е. по презумпция се счита, че който е бил ранен в даден момент ще оздравее и ще се върне на фронта или по живо по здраво ще се прибере в къщи. Тази изначално погрешна теза се оказа доста удобна „опорка“. Първо за руските историци, а после и за военните и те масово започнаха да делят загубите на „безвъзвратни“ и „санитарни“. Това позволява изкуствено и умишлено да се минимизират човешките загуби и по този начин те да изглеждат многократно по-малки от колкото са в действителност, защото се внушава, че „санитарните“ рано или късно ще се възстановят. Кажете ми, обаче, какво „санитарно“ има в това някой да е загубил зрение или крайник, да е обезобразен до неузнаваемост, да е получил психическо разстройство или да е починал в болничното си легло след ден, седмица или месец агония? В армиите на „нормалните“ страни никой не се заблуждава/самозаблуждава с подобни глупости. Освен това през Втората световна война дори и съветските офицери не са си губили времето да докладват някакви „безвъзвратни“ и „възвратни“ загуби, ами чинно са си рапортували всичко, включително болните и дезертиралите. От самозаблуждаването няма никаква полза и за това в началото на днешната ми статия аз отделих толкова внимание за това как същност се класифицират човешките загуби по време на война. Ето защо ако чуете или прочетете как някой от руска или украинска страна разтяга локуми за някакви „безвъзвратни“ и „санитарни“ жертви бъдете сигурни, че ви водят за носа. А това не бива да се случва и трябва в тези трудни времена да останем здраво стъпили на земята и способни да разсъждаваме трезво и критично.

ОЩЕ АНАЛИЗИ НА КАМЕН НЕВЕНКИН ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube