"Очертанията на войната": Западните танкове и поредните червени линии на Русия

Западни танкове и източни червени линии

Войната в Украйна, ако съдим по събитията от последните дни, явно ще трае дълго. Става въпрос, разбира се, за прословутите американски и германски танкове, които май наистина ще тръгнат към бойното поле. Става въпрос и за опитите на Русия да разшири фронта на своето настъпление и най-вече за периодично идващите сигнали от Москва, че няма намерение да отстъпва от „принципните си позиции“. Оттам непрекъснато обясняват за начертани червени линии, които, ако се пристъпят... Преди такава червена линия бяха газопроводите, после Кримският мост, после системите за противоракетна отбрана. Последната им червена линия бяха настъпателните оръжия и най-вече танковете. Но всички те бяха прекрачвани, а след това нищо не се случваше освен поредната словесна вихрушка от телевизионните екрани и в интернет. И настъпваше нов ден, животът си продължаваше и така ще бъде и утре, и вдругиден. Вече почти никой не се страхува от Русия, никой не се стряска от декларациите на Кремъл и заплахите на пропагандаторите и май именно това е най-големият проблем за Путин, обкръжението му и истеричните Z-патриоти. Те си карат постарому. Старите рефлекси вече не работят, заплахите се изтъркаха, а нормалните хора по света просто се адаптираха към новите реалности, колкото и неприятни да са те. Кой в началото на миналата година би допуснал че съществува живот без руски нефт и газ, без руски туристи и олигарси, че ако в Москва заплашат, че ще завладеят някаква територия за няколко дена това няма как да не се случи. Но ето че неприятно натрапчивото руско енергийно и „културно“ присъствие изчезна като лош сън, а страховитата руска армия яде голям бой по бойните полета на Украйна. Колко странен е животът понякога.

Танкове и червени линии

Голямата въпросителна от миналата седмица – ще получи ли ЗСУ модерни западни танкове – най-после намери своя отговор и той е категорично „да“. В сряда практически едновременно Шолц и Байдън казаха, че страните им ще изпратят, съответно, 14 Леопарда и 31 Ейбръмса и така още едно негласно табу бе нарушено и още една червена линия бе премината. Бе начертана и нова такава – отвъд нея вече се намират ударните хеликоптери, модерните реактивни изтребители и високоточните оръжия с радиус на действие 150 и даже 300 км. Украинците проявяват невероятно упорство, за да се сдобиват с все по-модерни и ефективни оръжия и нищо чудно в близко бъдеще да видим на бойното поле и някои от гореизброените системи.

Сравнение на трите основни модела западни танкове, които ще постъпят на въоръжение на ЗСУ

Преди време писах, че на ЗСУ не им трябват западни танкове, защото са скъпи и ще изискват сериозни усиля за поддържането им. Също така писах, че Украйна обикновено получава от партньорите си това което й е необходимо, но никога не получава това което наистина й трябва. За да не ви обърквам допълнително веднага ще направя някои уточнения. Ако Западът бе положил същите усилия да въоръжи украинците през лятото, каквито полагат сега, то контраофанзивата на ЗСУ през есента, която доведе до освобождаването на Изюм, Лиман и Херсон, щеше да е много по мащабна, пълноценна и резултатна. Тогава руските агресори бяха на края на силите си и щяха да бъдат пометени и с наличните съветски образци танкове, с които войските на генерал Залужни така или иначе разполагаха. Същото се получи и с много други неща. Президентът Зеленски, министрите му и съветниците му отдавна навиваха Запада да им даде системи за ПВО „Пейтриът“ (и други подобни), но ги получиха едва когато Украйна бе на път да остане въобще без електроенергия в резултат на редовните удари по електроцентралите. Същата е сега и ситуацията с танковете. За тях се говори отдавна, но украинците получиха известен брой едва когато стана ясно че руснаците са се окопали толкова надълбоко и са докарали на фронта толкова много резерви, че могат да бъдат изтласкани от позициите си единствено чрез титанични военни усилия. А можеше въобще да не се стига до сегашната патова ситуация. За съжаление, обаче, у някои политици в европейските столици и отвъд океана понякога все още действат старите рефлекси и стереотипи по отношение на Москва и те, сякаш инстинктивно, продължават да се плашат от някаква страховита руска ответна реакция. Имам чувството че в техните очи и умове империята на Путин е чудовищно мощна, приканваща към подчинение, всесилна и непрощаваща, т.е. всичко това която тя от доста време не е в състояние да бъде.

Какви танкове ще получи Украйна? Засега са обявени три западни модела – британските „Челинджър“ (14 машини), американските „Ейбръмс“ (31) немските „Леопард“ (14 от Германия и неизвестен брой от други страни). Всички те имат сходни характеристики и понеже са проектирани по единни натовски стандарти, ще могат без проблем да си взаимодействат на бойното поле. Идеята е да се формират поне два танкови батальона от по три роти всеки (една рота по щат трябва да има 14 танка), т.е. всеки батальон да има около 50 танка. По всичко личи, че единият от батальоните ще бъде със смесен състав (британски „Челинджъри“ и американски „Ейбръмси“), а другият ще бъде изцяло екипиран с немски „Леопарди“. Голямата въпросителна в момента остава колко Леопарда ще се откъснат от сърцата на другите страни, които ги имат в арсеналите си. Засега Испания декларира готовност да даде 53, а около петдесетина машини се очакват от Швеция, която ги произвежда по лиценз. Ако това стане факт, броят на танковите батальони ще достигне поне четири. При това добрите новини за генерал Залужни не свършват дотук. В четвъртък полският премиер Моравецки заяви, че в допълнение към обещаните вече 14 Леопарда, страната му ще даде допълнително и 60 танка ПТ-91, което се явява силно модернизирана версия на класическия съветски танк Т-72. Както вече споменах в предишния материал, танкове съветско/руско производство се очакват и от Чехия, и от Мароко, като на неотдавна състоялия се в Давос световен икономически форум последната се е съгласила да увеличи предварително обещаните бройки (срещу съответните облаги, разбира се).

Украйна ще получи 14 британски танка „Челънджър“ до края на март

Кога ще ги видим на фронта? Подготовката на екипажите за британските „Челинджъри“ и немските „Леопард“ започва тези дни и ще трае около два месеца, което значи, че първите батальони ще могат да встъпят в бой към началото на април. „Ейбръмсите“, обаче, най-вероятно ще направят своя дебют по-късно, защото американците искат да изградят в близост до Украйна солидна база за логистика и поддръжка за да са сигурни, че усилията им няма да отидат на вятъра. Усвояването на новите машини няма да е лека работа и аз съм убеден, че ЗСУ са изпратили в съответните страни най-добрите екипажи. Освен стрелба, движение, маневриране и елементарна поддръжка, танкистите ще трябва да усвоят и боравенето с голям брой електронни устройства, които контролират практически всеки един процес, от управлението и прицелването, до охлаждането и комуникациите.

Какви предимства ще дадат западните танкове на ЗСУ и с какви проблеми ще се сблъска украинската страна при ползването им?

Във всяко едно отношение въпросните немски, британски и американски машини са цяла класа над съветските/руските опоненти. Това включва не само въоръжението и бронирането, но и комуникацията, работата на двигателя и ходовата част, да не говорим за комфорта на екипажа. Освен това те са създадени по натовски стандарти, което означава унифицирани средства за връзка и най-вече въоръжение. Това от своя страна обещава безпроблемно снабдяване със 120-мм снаряди, които се намират в практически неограничени количества в цял свят. Дебелината и качеството на бронята, пък, гарантира че ако се случи най-лошото загубите сред екипажа ще са доста по-малки отколкото понастоящем.

Германските бронетранспортьори „Мардер“ са разработени, за да превозват пехота, която да взаимодейства с танковете „Леопард“ по време на бой

Новите танкове ще доведат и до коренна промяна в тактиката на ЗСУ на бойното поле. Тъй като те са доста по-тежки от съветско-руските си еквиваленти (60 - 70 тона срещу 45), генерал Залужни не бива да разчита повече на стремителни бързи пробиви в стил „блицкриг“, а ще трябва да заложи на прецизно взаимодействие на всички родове войски. Казано по-просто, по време на боя танкове, пехота, артилерия и наблюдатели ще трябва да действат в синхрон, подобен на този на най-добрите отбори по художествена гимнастика. В никакъв случай не бива да се допускат безразсъдни атаки без предварително разузнаване по открита местност, защото модерните западни машини ще станат лесна плячка на руските противотанкови екипи. Поради същата причина те не бива да бъдат използвани авантюристично и в улични боеве, където ще загубят практически всичките си предимства. Като се има в предвид, че украинското главно командване няма някакъв особен опит в управлението на големи механизирани формации, на мен ми се струва, че най-вероятно на първо време Леопардите, Ейбръмсите и пр. ще бъдат използвани в сравнително малки групи и винаги ще бъдат придружавани от съответния брой добре въоръжени верижни бронетранспортьори, които ще превозват пехотата. Именно от това доколко добре ще бъде усвоено взаимодействието между танковете и пехотинците ще зависи кога първите ще оправдаят канските усилия положени от толкова много хора за изпращането им на фронта.

Недостатъците. Те не са малко, но в повечето случаи са отстраними. Да започна с това, че няма неунищожим танк и рано или късно, за голям кеф на руската пропаганда, от бойните полета ще се появят кадри на взривени и горящи машини, произведени на запад. Въпросът е преди всичко в баланса – каква щета те ще успеят да нанесат на нашествениците преди да излязат от строя за дълго или завинаги. Ако са им причинили тежки загуби, то значи усилията са били оправдани, въпреки всичко.

Натовските танкове залагат преди всичко на качеството, а не както при руснаците - на количеството. Това означава най-вече отлично подготвени екипажи, които по време на бой, освен че трябва да работят в синхрон, трябва да следят и голям брой показатели на машината, както и непрекъснато да се ориентират в ситуацията навън. Едно неправилно движение може да доведе до затъване на 70-тонната машина, както и до неоправдан разход на гориво и смазочни материали. Страховитият стоманен звяр може да излезе от строя и заради някоя дефектна платка, проблемно кабелче или някаква тръбичка. Всичко това изисква изключително безпроблемно боравене с всички уреди.

Скъпите танкове изискват съответно им техническото обслужване да бъде на най-високо ниво. затова се съмнявам, че за момента екипите на ЗСУ ще бъдат в състояние да поемат обслужването им и най-вероятно за дълго към тях ще бъдат командировани специалисти от съответните фирми-производители. Няма съмнение, че в съседни на Украйна страни-членки на НАТО ще бъдат изградени съответните сервизни центрове, още повече че такива вече съществуват за да поддържат западните артилерийски системи. Това значително ще облекчи работата на украинските технически екипи, които не само че не притежават необходимия опит в логистиката, но вече са станали направо разногледи от непрекъснато нарастващото разнообразие от западна техника, която постъпва при тях и за чиято изправност те носят отговорност.

Ситуацията даже е още по-комплицирана отколкото я описах, защото освен танковете на фронта ще пристигнат и съответните специални машини, които са неотменна съставка от всяка бронирана част. Така например, заедно с 31-те американски танка „Ейбръмс“ трябва да дойдат и 8 ремонтно-евакуационни трактора М88, които отдалеч изглеждат досущ като танкове, с тази разлика че вместо купол с оръдие имат кран за изтегляне на повредени танкове. С други думи, на всеки четири Ейбръмса се пада по един трактор да ги тегли на буксир когато са неизправни. Предполагам, че при Леопардите съотношението танкове/трактори ще бъде подобно. И това не е всичко – в случай, че се наложи танковете да прекосяват някой канал или неголяма река, в действие влизат мостостроителни машини. И те изглеждат на пръв поглед като бойните си събратя, но вместо оръдеен купол отгоре им е монтиран автоматично разгъващ се мост.

Обявените доставки на западно въоръжение, засилва очакванията за голяма победа на ЗСУ през тази година. Това си личи от завоалираните и даже директните изказвания на западни политици, така и от някой коментари в популярни медии. Сякаш всички казват на генерал Залужни „Ето, получаваш си танковете. Хайде да видим какво ще направиш с тях след като толкова настояваше да ги имаш.“ Подхвърлят се и различни идеи как би било най-разумно командването в Киев да постъпи – дали да предприеме изненадваща мощна офанзива или да изчака първо руснаците да атакуват и след това да им нанесе съкрушителен контраудар. Пределно ясно е, че надеждите за окончателна победа на ЗСУ през последните дни нараснаха неимоверно и затова в тази ситуация е изключително важно генерал Залужни да запази хладнокръвие и да не взима прибързани решения заради външен натиск. Ако следващият му голям ход се окаже успешен, то това най-вероятно ще доведе и до преодоляването на поредната червена линия. А тя би трябвало да е доста дебела, защото отвъд нея май се намират наистина страховити оръжия – ударни хеликоптери и реактивни изтребители.

Американските изтребители Ф-16 се очертават като поредната червена линия, която украинците не би трябвало да пресичат.

Фронтът се разширява

На фронта от началото на седмицата настъпиха някои промени, които ясно показват, че генерал Герасимов, новият руски главнокомандващ се опитва постепенно да вдига оборотите. Неговата идея не е много трудна за разгадаване – чрез интензивни атаки на нов участък и без да спира настъплението в Донбас, да прикове повече украински сили и така да принуди Киев да хвърля в боя резервите си, за да мо осуети подготовката за евентуално контранастъпление. Тъй като и генерал Залужни, главнокомандващият на ЗСУ (украинските въоръжени сили) очевидно следва подобна стратегия, то аз съм убеден, че до настъпването на пролетта ще станем свидетели на една жестока битка на изтощение, която, за съжаление, ще отнесе още много човешки животи. На картата на бойните действия едва ли ще настъпят сериозни промени, но, въпреки това, е твърде вероятно да станем свидетели на някоя друга високоволтова драма като тази в Соледар.

Новият участък, където сраженията се възобновиха с висока степен на интензивност, е ивицата плоска земя на север от Азовско море, чиято дължина е около 170 км. Непосредствени цели на руската атака са три неголеми града, всеки с довоенно население от около 15 000 души, които ЗСУ отдавна са превърнали в крепости – Орихив, Хуляйполе и Вухледар. За момента агресорите са постигнали единствено малък прогрес в района на най-източния от трите градчета, Вухледар, където достигнаха до южните предградия. Но при атаките на другите два, те претърпяха такива ужасни загуби, че се наложи да ги прекратят.

В много отношения новоразразилата се битка на север от Азовско море не се различава от тази, която в момента продължава в Донбас. ЗСУ имаха месеци, за да изградят позициите си в района, включително да минират подстъпите към тях. А и трите споменати ключови града са изградени върху възвишения и както подобава на солидни крепости, контролират равнините около тях. Подобно на Донбас руснаците атакуват предимно с малки пехотни щурмови групи (10 - 15 души), които се опитват незабелязано да се доближат до украинските окопи, но много често биват разкривани и безжалостно унищожавани.

Руски източници съобщават за тежки собствени загуби не само в Донбас, но и по на север, в района на Сватове

Има, разбира се, и някои разлики. Основната е може би тази, че в този район няма и помен от „вагнеровците“ на Пригожин, а руската групировка се състои от почти равни съотношения редовни войски и „опълченци“ от т.нар. Донецка Народна Република (ДНР). Първите са предимно наскоро мобилизирани резервисти с почти никакъв боен опит, а вторите традиционно са недобре екипирани и неособенно ефективни. Именно това обяснява „чудовищните“ (според украински военни кореспонденти) загуби претърпени от руснаците по време на безуспешните им атаки срещу Орихив и Хуляйполе. Дроновете на ЗСУ бързо разкрива придвижването им по откритите пространства, след което моментално следва мощен, артилерийски, преграден огън, а за капак на всичко попадат и на минни полета.

Ситуацията на фронта между Вухледар и Соледар

Доста по-различна е ситуацията в района на Вухледар, където, както споменах по-горе, руснаците успяха да стигнат до южните му предградия. Тук в боя са хвърлени елитни руски части – тихоокеанска бригада морска пехота и въздушно-десантни войски (ВДВ) – които се сражават с доста по-голямо настървение от събраните от кол и въже “частично“ мобилизирани резервисти и „опълченци“. Освен това в хода на боя демонстрират висок професионализъм и умения, десантчиците получават значителна артилерийска подкрепа, подсигурена с грамадни количества амуниции. Това е доста неприятна новина и за защитниците на „крепостта“, и за тези от местните, които все още не са напуснали района, защото означава, че руснаците за пореден път ще приложат любимата си „тактика“ – да сринат всяка сграда попаднала пред погледа им, за да попречат на ЗСУ да я отбраняват. Така се получи и в Мариупол, и в Северодонецк, и в Соледар, и къде ли още не. Колкото и да ми е трудно да го напиша, но най-вероятно идва ред и Вухледар да бъде сринат до основи от дулата на нашествениците.

Вухледар играе ключова роля в стратегическите планове и на двете страни. В Москва, в щаба на генерал Герасимов се надяват, че превземането на града ще им помогне по-бързо да завладеят Донбас, да изтласкат фронтовата линия на север и допълнително да обезопасят сухопътният коридор, свързващ Крим с Русия. В Киев пък генерал Залужни и офицерите му имат сериозни основания да смятат, че Вухледар ще се окаже поредната гробница за руски елитни части, които дори и да успеят да го овладеят ще са платили изключително висока цена. Още повече, че през есента същата тази тихоокеанска бригада вече опита един щурм, но той пропадна, след като при овладяването на едно от селата на югозапад от градчето загуби около 300 души. Засега ЗСУ успяват да задържат основната част на Вухледар, като в четвъртък, след изненадваща контраатака, подкрепена от танкове, успяха да изтласкат руските десантчици от някои от ключовите им позиции в покрайнините.

В самия Донбас кървавата жътва продължава със страшна сила. Руснаците не спират с опитите си да обкръжат Бахмут, като съчетават усилията си да го обходят от север и от юг с директни атаки от изток. Опитите на нашествениците да напреднат от север засега завършват без успех, но за сметка на това от юг всеки ден напредват по-малко дори това да е с цената на невиждани загуби. Заради този прогрес, те вече държат под обстрел единия от двата главни снабдителни пътища на града и така принуждават ЗСУ да използват по-малките (т.нар. селски) пътища. Но да се говори за предстоящо падане на изстрадалия Бахмут в руски ръце е твърде рано. Още повече, че преди дни от украинския Генерален щаб заявиха, че дори и врагът да успее с артилерия да разруши всички сгради, защитниците на града, ако трябва, ще заемат позиции в мазетата и ще продължат да се съпротивляват оттам.

Директният щурм на Бахмут продължава да бъде „бизнес“ на ЧВК „Вагнер“. Наемниците на Пригожин вече успяха да проникнат в източната му периферия, но дори и да напреднат по-навътре, реално няма да стигнат много далеч, защото през града тече река. И именно тя най-вероятно ще се окаже поредната сериозна преграда на пътя на руснаците. Иначе в чисто тактически план „доброволците“ от ЧВК-то не показват някакво особено подобрение спрямо действията им по време на щурма на Соледар. Отново напред вървят тези с най-малко боен опит и с най-ниско ниво на подготовка (т.е. предимно помилвани затворници). Те, по правило, нямат почти никакви шансове за оцеляване и на тях се разчита най-вече да завземат някоя друга позиция. Зад тях и по-фланговете обаче действат елитните професионалисти на Пригожин и именно те създават най-много главоболия на ЗСУ.

Тази седмица официално приключи битката за Соледар, след като от Генералния щаб в Киев заявиха, че окончателно са се изтеглили извън чертите на града. Това не е някаква особена новина, тъй като беше станало факт още преди около половин месец. Тъжното в случая е какво се е случило с малкото миньорско градче. В резултат на сраженията то е сринато до основи и на практика вече не съществува като населено място.

Отново за ракетите и електроенергията

И тази седмица на украинците не бе спестена и поредната „порция“ ракети и дронове. Рано в четвъртък, 26 януари, руснаците изстреляха 24 ирански дрона, всичките от които бяха свалени. Няколко часа след това, към различни градове в Украйна полетяха крилати ракети изстреляни от самолети и кораби в Черно море. Украинското ПВО свали 47 от 55, т.е. успеваемостта му от 90% е на път да постави нов рекорд. За съжаление, и този път няколко ракети достигнаха целите си и отново бяха извадени от строя електростанции. Загинаха и няколко души. Пряк свидетел на ударите по един от градовете – Одеса, стана френският външен министър Катрин Колона, която бе на посещение там заедно със своя украински колега Дмитрий Кулеба. Едва ли преживяването е било особено приятно... При това се оказва, че май руснаците за пореден път са сменили тактиката – те не разчитат повече на дроновете като средство за нанасяне на директни удари, а се надяват с тях най-вече да объркват украинското ПВО.

С голям интерес очаквам да видя ефекта от увеличаването на броя на системите на украинското ПВО и най-вече как ще се представят прословутите американски батареи „Пейтриът“, за които се вдигна толкова много шум напоследък. Дали успеваемостта на противоракетчиците на ЗСУ ще се вдигне още повече? Засега не се вижда някаква тенденция за устойчиво увеличаване на броя на руски ракети, напротив, наблюдава се една дразнеща цикличност приблизително на всеки две седмици, агресорите да изстрелват някъде около 60 - 70. Явно те нямат възможност да произвеждат някакви сериозни обеми, при това се наблюдава известна тенденция към пестеливост, защото периодично сменят моделите, включително и някои доста стари образци.

И за да завърша темата с ракетните удари, е редно за пореден път да отбележа, че западните партньори на Киев прилагат сериозни усилия не само по отношение на въоръжаването на ЗСУ със значителен брой модерни противоракетни системи и радари, но и по отношение на бързото възстановяване на украинската енергосистема. Те вече осигуриха генератори, експертни ремонтни звена и резервни агрегати, а тази седмица бяха предприети още стъпки в това направление. Турция, например, ще предостави плаващи електроцентрали (кораби), които ще бъдат в състояние да осигурят ток за около един милион домакинства.

За да не попадат под ударите на руските нашественици, те ще бъдат закотвени в пристанища на Молдова и Румъния, като за целта вече се водят съответните преговори. Пак поради същата причина – недосегаемост за руските удари – в Полша ще бъде изграден енергиен хъб (реално – склад), където ще се поддържат наличности от порядъка на хиляда генератора.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube