От архивите: Какви мерки са взимани срещу епидемиите преди век?

В Държавния архив в Търговище пазят документи от началото на миналия век за разпространението на различни видове заразни болести. В документите са описани епидемии от петнист тиф, холера, скарлатина, коремен тиф и други такива.

От пожълтелите архивни страници се разбира, още тогава единият от начините за предпазване от болестите е била социалната изолация. Били са забранени излизанията, а контролните органи са следели за изпълнението на заповедите.

"От запазените протоколи на управата на градска община Попово от 1909 г. научаваме за появата на скарлатина в града, както и за предприетите мерки за нейното ограничаване. Едно от решенията на управата е назначаването на санитарни стражари, които да охраняват семействата, които са болни и да не позволяват тяхното излизане по улиците на града, както и посещението на чужди лица", разказа началникът на Държавния архив в Търговище Дияна Петрова.

Един интересен протокол от 1912 г. например, разказва за надвисналата опасност от холера над Царство България и мерките, които са взети за ограничаването ѝ. Дори е образуван комитет, подобен на сегашните щабове, за борба с различните вируси и болести, който да следи за разпространението им. Случайно или не, но всичко това става година-две преди началото на Първата световна война, когато до края ѝ освен жертвите от войната, няколко милиона стават жертва и на вирусната пандемия, наречена по-късно "испански грип".

В заповед на кмета на Търговище от януари 1915 г. подробно са описани мерките, които жителите на града и на общината трябвало да спазват за неразпространението на заразните болести. В нея са описани случаи на холера и петнист тиф в съседни на Царство България държави. А най-голямо внимание трябвало да се отделя на собствената чистота и на обществената безопасност - като въвеждане на задължителни дейности в сферата на услугите, голяма чистота по дворове и къщи, в обществените заведения.

"Изредени са мерките, които трябва да вземат всички съдържатели на месарници, бозаджийници, в кафенетата, хотели и гостилници", допълва Петрова.

На тези, които не са спазвали разпорежданията на властта, са били налагани глоби, а за постигане на по-голяма ефективност в борбата срещу заразите, са били отпускани допълнителни средства. Освен в официалните документи в общините, борбата срещу заразите са описани и съхранени в архивни фондове на училища и църковни настоятелства в региона, като например в храм "Света Троица" в с.Кардам от 1919 г.

"В който се споменава за върлуваща епидемия в селото и необходимостта от затваряне на църквата, за да не се разпространява епидемията сред населението. В архивните фондове на училищата от Търговищка област от 1922 до 1962 г. периодично се срещат решения на педагогическия състав и описания в летописните книги, в които се вижда отново за навременната реакция на ръководството за овладяване и ограничаване от морбили, скарлатина, коремен тиф", разказа още началникът на Държавния архив.

От съхраняваните архивни документи става ясно, че в далечното или по-близко минало, както и понастоящем, мерките срещу различните заразни болести са били почти едни и същи като днешните. Разликата е в това, че за радост повечето от тях вече ги няма и лечението им е на съвсем друго ниво.