От първо лице: Човешките съдби зад трагедията на АМ "Струма"

Три големи и няколко по-малки фамилии от Република Северна Македония загубиха близките си в катастрофата на АМ "Струма": бащи, майки, братя и сестри. Цели села край столицата Скопие потънаха в траур. Историите им разказваме в рубриката "След новините".

"Господ да ти даде търпение", казват албанците, когато някой загуби близък човек. Тези думи през последните няколко дни са най-често произнасяните в селата край Скопие.

Семейство Исени от село Студеничани - тези мъже са братята и братовчедите на 38-годишната Фикрие Исени - учителка в местното училище. Фикрие губи живота си в автобуса на АМ "Струма" заедно с дъщеря си Аниса. Отиваме при семейство Исени. Но... разбираемо, не ни приемат. Тъгата им е неописуема.

"Тежко много. Тежко. Роднините ми са вътре. Не можем да ги успокоим. Какво можем да направим... Това е Божията воля", казва Фати Исени.

"Много е тъжно, много е болезнено за нас и за другите семейства също", скърби Озер Исени.

Последната рисунка на Аниса, нарисувана в местното училище "Наим Фрашери", учителката ѝ Семра Идризи я сочи с тъга.

Фамилията Исени загуби Хамди Исени и съпругата му. Деловодител в общината, за Хамди в селото се чуват само добри думи и светли спомени.

"Аз лично го познавах - много добър човек. Човек, който работеше от 20 години тук и в град Скопие. Човек, който допринасяше много за нашето общество", спомня си Муядин Абази, жител на Студеничани.

Хамди Исени е бил почти 60-годишен - пред пенсия. Когато някой тук поспести пари, заминава на екскурзия. В случая - три дни за 75 евро. Хамди и съпругата му заминават за Истанбул, великия град.

"Имаше семейство, имаше два сина. Како што го знам я. Мислам дека са възрастни. И тия са в моментот, како што имам информации, тие отишли тамо в София, за да видат во местото на настанот што се случува", казва Муядин Абази, жител на Студеничани.

В село Студеничани хората, стъписани от трагедията, наричат катастрофата в България "събитието". Цялата фамилия Исени е почитана в селото. С почитта, която хора, живели цял живот заедно, си оказват: тихо и без помпозност.

"- А хората от Студеничани познавахте ли ги? Учителката и дъщеря ѝ?

- Да, да.

- Какво можете да кажете за тях?

- Какво да кажа - голема трагедия, тук живеят, на 100 метра от нас тия. Значи сме ги познавали", казва Нухи Садики, жител на Студеничани.

Фикрие, Аниса, Хамди и съпругата му са четиримата загинали от фамилия Исени.

"Надлежните мора да найдат некой начин, за да ги смирят селяните първо. Защо е най-голямата трагедия, що памтиме ние", добавя Нухи Садики, жител на Студеничани.

Две свои снахи и шест дечица загуби фамилията Яхи от съседното село Морани.

"Много добри хора бяха. Аз лично ги познах. Други думи - не знам какво да кажам за тия ора", казва Муса, жител на Студеничани.

Семейство Яхи имат собствен бизнес тук, в центъра на Студеничани. Останалите живеят в селото и в община Чаир, в Скопие.

"С какво се занимават тези хора? Разбрах, че имат ресторант?

- Да, ресторант имат тук за бързо хранене", разказва Муса.

Две деца от фамилията Мухаджери - внуци на Яхи, също са пътували в автобуса с пълномощни.

"С роднините говорихме. Они вече от ранно утро вече тръгнаха на път и са вече на местото, където се случи несреката.

БНТ: В България?

- Да.

БНТ: За разпознаване на жертвите?

Да, да" - разказва Бурхан Един, секретар на Община Студеничани.

Гледката на изгорелия автобус и следите от него е шокираща за близките. Кметът на Община Студеничани Азем Садику прави тъжна равносметка: загиналите са от Студеничани, Морани и Долно Количани. Три села, населени с граждани от албански произход.

"Първо, фамилиите на загиналите им изразувам дълбоко съчувство. Господ да им даде сабър, да им даде, да издържат на ова болка. Ние тая болка я поделуваме со се нив", казва Азем Садику, кмет на Община Студеничани.

Сабри от село Долно Количани също скърби. Загубил е племенница, внуче и братовчедка. Елмедин на 16. Яшар на 22. Гюлизарка на 45:

"Тие се живи, от фамилията имаме четири живи, а 3 са умрени. На братовчедот керка и на братовчедот сестра и едно внуче. Те ни са трите починати".

Сабри и фамилията чакат живите да се върнат в село Долно Количани.

"За живите кажаа и ние слушаме преко телевизия, каже 24 саати да бидат, па ке се върнат, ако евентуално нещо нема други последици. Защо едниот братовчед ми требва да е на операция, ръцете му како изгорени", споделя Сабри.

Никакви обезщетения на света няма да върнат двете му племенници.

"Болката я чувствувам. Ми дал човекот пари. Що си ми дал бре? Мене ми го вземат що се вика най-милото. Ми дал пари... Фала му на Господ, че са тия четири живи от 45".

Тук, високо в планината над Скопие, цяла фамилия загуби четирима души. Оцелелият - Еби - е син на ето този човек и братовчед на Суат.

"Така изпадна да се да одат, да прошетаат, да видят и со жал - така изпадна. И добиеме жална вест", казва Паездучки Паязитовски, с. Долно Количани, Община Студеничани.

Щом е разбрал за катастрофата, Суат и фамилията отпътували веднага за България.

"Разбраме още вечерта, во 2 вечерта ни се явия, разбраме дека е автобусот опожарен и реагираме бързо, та отидоме одма за Бугария. Не знаеме нищо точно що се случува", казва Суат Атем от с. Долно Количани, Община Студеничани.

В мъката си Суат и фамилията намират утеха - все пак имат оцелели.

"Али от лошо, па има и по-лошо, доле има фамилии, шо са затворени комплетни, затвориха се цели фамилии, фала Богу, кой нас останаа па некои живи, за да може да ги видиме. Има доле и 20 члена. То е страшно", казва Суат Атем, с. Долно Количани, Община Студеничани

Еби Паязитовски е жив. Шуреят му го очаква пред "Пирогов" дни наред.

"Тагата е неизбежна. Не само во нас, но и во секо семейство у Македония. Яз изгубих на жената ми внук, шурата ми е тука, добър е. То е то", казва Алия Селман, шурей на Еби Паязитовски

Алия и роднините от Долно Количани са стъписани при гледката на мястото на катастрофата.

В "Пирогов" сред оцелелите са и годениците Люлюзим и Медина. Именно 26-годишният Люлюзим спасява колкото може пътници. Разказва, че всичко се е случило за секунди.

"Беше късно и всички спяха. Аз също спях. Годеникът ми ме събуди и счупи стъклото. После не виждах. Той слезе долу. Само чувах гласа му", спомня си Медина, която няма глас след огъня.

"Зад гърба ми имаше мъж, който ме настъпи. Опитваше се да се спаси. След това успях да стана. Излязох през прозореца. Аллах ни опази. Автобусът се удари", разказва тя.

Пет от дванайсетте загинали деца в автобуса са от ОУ "Исмаил Кемали" в скопската община Чаир. С шествие до площад "Скендер Бег" съучениците почитат паметта им. Едно дете от второ, от шесто и осмо и две от девето отделение никога повече няма да стъпят в клас. Децата са от едно семейство.

"Тие беа прекрасни деца. Беа от 9-о отделение, от 8-о, от 6-о и от 2-о отделение. Значи тие беа едно семейство. Ги познавах я и лично. Отлични ученици, много отлично поведение. То е то", разказва Бурбуќе Имери, директор на ОУ "Исмаил Кемали", Скопие.

"Беа роднински повързани. Троицата беа от едно семейство заедно с майката. Още дваица беа от истото", допълва той.

Висар Ганиу, кмет на Чаир - най-гъсто населената община в Европа, търси в списъка кои са загиналите от неговата община.

"Сите средства, що ги имахме 1,2 млн. денари, 20 000 евро, планирани за окрасувание на общината за новогодишните празници, тие средства ги алоцирахме на семействата що имат починати во оваа трагедия", казва Висар Ганиу, кмет на Община Чаир, Скопие.

Държавата ще поеме разходите по превоз на телата от София до Скопие.

"И ке видиме що може ние да бидеме, за да помагаме и за постапката за погребот на лугието. Да им дадеме последниот респект", казва Азем Садику, кмет на Община Студеничани.

Бесар все още не може да направи това. Бесар е син на Кадри Мемеди - единият от двамата шофьори на автобуса, запалил се на АМ "Струма". Намираме го пред дома му в Долно Свиларе.

"Тежко ми беше много, сам съм яз, немам ни брат, нито нищо. И той беше сам. Това е", казва Бесар Мемеди, син на Кадри Мемеди.

Бесар видял баща си дни, преди Кадри да замине за Истанбул.

БНТ: Кога замина за Турция?

Во четвъртък.

БНТ: И оттогава нямате контакт с него?

Ние имахме контакт, до понеделник... осем и половина.

БНТ: После търсихте ли го по телефона?

По телефон ми пратил една снимка, разказва Бесар Мемеди

Последната снимка на баща си от автобуса сега Бесар гледа минута по минута. На 54 години, Кадри бил шофьор с огромен опит.

БНТ: А технически автобусът?

Много добър. Много добро. Аз го знам татко ми, той возеше. Директно от Турция се вратили тука. Секоя неделя идеше автоубсот во пералня, го миеше, оттамо го вземат, ги сервисират, от сервиз иде и го провери автобусот - все како що е, се е во ред и после тръгва, спомня си Бесар.

В Турция "Беса транс" имат сервиз. Автобусът бил проверен там в петък, твърди Бесар.

БНТ: Но документите на фирмата не били изрядни, нямали разрешително за превоз?

Тая работа я не знам како иде тамо. Фирмите не ги знам що треба, како треба, ама щом поминавале секоя неделя, значи е у ред. Се е во ред. Може една недела ке поминава, секоя неделя значи се е во ред", убеден е Бесар.

Кадри Мемеди не качвал пътници, ако носят опасен товар. Абсурд, казва, е да качи някого с гориво или с пиротехнически изделия, разказва още Бесар.

"Татко ми беше доле, се отмаряше, спиеше, тамо го найдале. Само не знам баш сигурно све. Да не би да звучи сигурни моабети. Чекаме уще да кажуват како шо е".

Баща му се редувал зад волана с другия шофьор на автобуса. Работел нон-стоп, за да помага на Бесар и семейството му. В селото всички знаят Кадри.

БНТ: Сега ще отидете ли до България, някой вика ли Ви, търсят ли Ви?

Некой рече дека е жив. Иди у Бугария, жив е шофьорът. Аз бехтамо, гледах в листата, дали е жив, он не беше у листа, разказва Бесар. - "Све що довадя - от Бог. Това е. Друго не знам що да ти кажем. - А той самият често ли пътуваше до Турция? - Да, Турция, Германия, све. Много добър шофер беше, го знаете теренот, све".

Докато близките скърбят, пред дома на собственика на "Беса транс" Беким Хаджиу в с. Рашче има полиция. Вече получава заплахи след инцидента.

Нашият екип пое по следите му към къщата, в която живее и гаражите, в които се обслужват автобусите. Хората от селото разказват, че фирмата и братята са се опитали да се разширят на пазара.

"Оттук са, ама сега не са тук. У Бугария е Беким, тамо има работа за овай инцидентот, що се случил, и со тие погребници треба да се донесе нещо. - А брат му Бедри? - Не знам, не съм го гледал овие денови", казва Мевлян Исмани, с. Рашче

Фирмата, според транспортното министерство, има 4 автобуса. За тях съселяните им казват, че са добри хора. А шофьорът - Кадри, опитен водач.

"Он беше добър шофер. Возеше у градскиот. - Градскиот транспорт? - Транспорт, да. Моментот на секой шофьор доагя. Он сакал да се спаси, ама джамот... Моментот е краток".

Животът си на АМ "Струма" изгубиха младите годеници Газменд Укали на 27 и приятелката му Албина Белули. Газмен завел приятелката си в Истанбул, за да отпразнуват рождения му ден.

"Ако има жив ангел на земята, това беше Газменд Укали", написа кметът на Кичево.

Луан и Албан Ахмети - близнаци на 4 години, са най-младите жертви на трагедията. Те са открити в ръцете на майка им. Цялото семейство празнували в Истанбул.

В Студеничани, Долно Количани, Морани, Чаир, Кичево, Тетово ще изпратят най-свидните си по своя обичай.

Репортери: Александър Марков, Айше Сали

Оператори: Ивайло Стоянов, Владимир Богдански

ПОВЕЧЕ ЗА ТРАГЕДИЯТА НА АМ "СТРУМА" ЧЕТЕТЕ ТУК