Отбелязваме 120 години от Илинденско-Преображенското въстание

Отбелязваме 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Въстанието избухва на 2 август 1903 г., а целта му е освобождаване на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало в пределите на Османската империя след Берлинския договор.

През януари 1903 г. на конгрес в Солун част от членовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация взимат решение за въстание в Македония и Одринско. Те искат присъединяване на териториите към България или, ако това не е възможно, пълна политическа автономия от Османската империя.

"Въстанието е за свобода, за свобода и човешки правдини на онази част от българската нация, която по силата на Берлинския договор остава под управлението на Османската империя", каза доц. Георги Георгиев от Института за исторически изследвания към БАН.

Гоце Делчев и Даме Груев не присъстват на конгреса. Те са против прибързани военни действия, но в крайна сметка се подчиняват на решението. В наверието на въстанието Гоце Делчев е убит при село Баница.

"Гоце умира, както е известно, той е убит на 4 май 1903 година, но останалите негови съмишленици и сподвижници започват активно да работят за реализацията на тази идея", обясни доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".

На 2 август по нов стил, на Илинден, избухва въстанието в Битолския революционен окръг. Центърът е село Смилево, а въстанието се ръководи от Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Обявена е Крушевската република. На Преображение започват боевете в Одринска Тракия. Обявена е Страджанската република. Начело са Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Въстанието в Серския революцонен окръг започва на Кръстовден.

"Трябва да кажем, че по своите мащаби, по броя на участващите и на засегнатите хора във въстанието, то е най-голямото въстание на българите в европейските провинции на Османската империя след Руско-турската война", посочи доц. Груев.

Османската империя хвърля 350-хилядна войска срещу въстаниците. Те са около 26 000. Силите им се изчерпват, а България няма как да помогне.

Доц. Георги Георгиев Първо е млада държава, преживяла е скоро дълбока финансова криза, военните ѝ разходи са съкратени много, така че България в този момент не е готова.

Доц. Михаел Груев Тя все още няма ресурса да се изправи самостоятелно срещу Османската империя.

Въстанието е потушено. Около 1000 са загиналите въстаници. 70 000 цивилни остават без дом, 30 000 бягат в България. Въстанието постига целта си - написани са много статии в чужбина, започват контролирани от европейските държави реформи. И за да не остане някакво съмнение - във всички документи се говори за "българите" в Македония и Одринско.

"За българско население, български въстаници, българите се вдигнаха и така нататък, и така нататък", отбеляза доц. Георгиев.

Освен реформите, които в крайна сметка са неуспешни, въстанието има още едно пряко и много важно следствие.

"Това е стъпка към реализацията на тази идея за голяма военна кампания на българите срещу Османската империя, която се реализира девет години по-късно", казва доц. Груев.

Девет години по-късно България започва да се готви за война - Балканската, която води до освобождаването на тези български земи. А въстанието е генералната репетиция за нея.

Вижте още в репортажа

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube