Пари няма, действайте: Ще катастрофира ли Украйна без парите на Запада?

Мине не мине ден и отнякъде се промъква информация, че парите за Украйна свършват, че едва ли не повече няма да има финансиране за Киев и въобще, че войната се е запътила към логичния (в представите не само на т.нар. русофили, но и на тези които се самоопределят като „трезвомислещи“) край. Подобни спекулации допълнително се подхранват от безкрайната сага, наречена „Нов пакет военна помощ за Украйна“, излъчваща се вече в продължение на няколко месеца с голям успех в САЩ, както и абсолютният световен хит „Вето за 50 милиарда“ на всепризнатия унгарски майстор на интригата Виктор Орбан. И все пак всичко ли е толкова контрастно черно-бяло, както изглежда на пръв поглед? И как в Киев биха се справили ако въпросните милиарди продължават да не идват? И всичко ли е наред в Русия в това отношение?

• Да катастрофирам не означава катастрофа

В развитите англоезични държави, където от доста време се наблюдава бум на всичко, свързано с менталното здраве, набира популярност изразът „катастрофирам“ (catastrophize), чийто буквален превод драстично се различава от популярното му българско възприятие, рисуващо най-вече картини на ужасни пътни инциденти.

Ако се поровите в мрежата, без много усилия ще откриете, че катастрофирането всъщност означава “да си представим възможно най-лошия изход от действие или събитие: да мислим за ситуация или събитие, като за катастрофа, или имащи потенциално катастрофален изход”. Иначе казано, да правим от мухата - слон.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че репортажите на водещи западни телевизии буквално от окопите на фронта, в които украински бойци се оплакват, че им се налага да икономисват снарядите, не отговарят на истината. Също така, нямам никакво намерение да опровергавам информациите, постъпващи от авторитетни медии, че противовъздушната отбрана на Украйна се задъхва от недостиг на ракети при всяко масирано руско въздушно нападение.

В никакъв случай няма и да минимизирам ефекта от непостъпилите към момента огромни европейски средства, както и да твърдя, че значителните обеми модерно американско въоръжение, изброени в някоя от папките, които само Байдън отваря, няма да изиграят своята роля във войната. Напротив, всичко това е точно така и оказва своето въздействие върху конфликта. И все пак нищо от изброеното не е повод за черногледство, колкото и да им се иска на някои хора у нас и по света това да е началото на края за Украйна като независима държава.

Първото, което ми вдъхва оптимизъм, че Украйна ще устои и дори ще надделее в смъртната схватка с вечно ламтящият за чужди земи огромен източен съсед, е безпрецедентното единство и воля за борба, демонстрирана от украинското общество. Несломимият боен дух, който украинците показват вече две години може би най-добре бе обобщен от външния министър Дмитрий Кулеба, който неотдавна в интервю за ABC News заяви, че „дори да ни свършат оръжията, ще се бием с лопати..., защото залогът за Украйна, е съществуването на нацията“.

В подобен дух преди време се изказа и един от най-популярните полеви командири на ЗСУ (украинските въоръжени сили) Роберт „Мадяр“ Бровди. Той гарантира, че ако руснаците успеят да окупират страната, борбата ще продължи под формата на масови партизански действия. И, разбира се, не бива да са забравя и изключителната поддръжка, която ръководството на Киев получава от народа си, и която намира отражение в почти всички популярни анкети и допитвания.

Снимки: БТА

Изводите от тях са, че това се дължи на три основни фактора:

• Изключително успешните действия на ЗСУ;
• Действията и личността на Зеленски превърнал се в символ на борбата за национална независимост;
• Заплахата за украинската идентичност в случай на руска окупация.

Второто нещо, което подклажда моя оптимизъм, е прословутата украинска практичност. В предишния си анализ вече писах как на бойното поле ЗСУ разчитат изключително много на популярни „цивилни“ средства и приложения за комуникация и как реално печелят от това. Писал съм нееднократно и за това, че украинската армия е водеща сила в момента в света по ефективно използване на комерсиални дронове в бойни условия.

А замисляли ли сте се върху въпроса, как недостигът на артилерийски снаряди може да се компенсира и даже да доведе до промяна в тактиката в една съвременна широкомащабна война? Отново с дронове, разбира се. Украинската артилерия сега може и да стреля по-рядко, отколкото през последното лято, но статистиката показва че руските загуби даже нарастват. Защо? Защото изстрелите на гаубиците, реактивните системи и минохвъргачките се комбинират вече доста умело с редовни удари с дронове, т.е. намаляването на едното е компенсирано от другото, при това с нарастваща гарантирана точност. И като заговорихме за точност, буквално вчера бяха разпространени кадри от страна на ЗСУ как за пръв път в нощни условия успешно е използван камикадзе-дрон с прикрепен топловизор за нощно виждане. Резултатът беше поредния унищожен руски танк, но този път по тъмна доба.

Украинската практичност принуждава и самите руснаци да променят тактиката си на фронта. Тъй като напоследък агресорите претърпяха изключително тежки загуби в бронирана техника поради простичкия факт, че при придвижването си към фронта танковете и бронетранспортьорите им неизбежно биват забелязвани и съответно унищожавани от дроновете на ЗСУ, от известно време насам, те просто докарват пехотата до линията на съприкосновение и веднага след това се стремят да се изтеглят на безопасно разстояние, за да не бъдат поразени. Това, което обикновенно следва, е поредната „касапска“ атака („мясной штурм“ на руски), завършваща с тежки жертви сред руската пехота. И затова въобще не е чудно, че от есента насам дневните загуби на армията на Путин почти неизменно се заковават около числото 1000, без видима тенденция това да се промени в обозримо бъдеще, а количеството на свежите гробове в градовете, градчетата и селата из цяла Русия нараства със страшна сила.

Третият факт, който ми дава основания да бъда оптимист, че Украйна ще успее да устои, е нарастващата международна солидарност сред демократичните страни и общества по света. Не се случи това, на което Путин разчиташе толкова много, че т.нар. Запад е мек, разглезен и нерешителен, че хората, живеещи там, ще се уплашат и най-вече ще се уморят от войната. Напротив, повечето хора, във всички тези държави, постепенно осъзнаха каква заплаха представлява Русия в днешния си вид за съществуващия модел на световно устройство и, колкото и странно да звучи, най-вече свикнаха с войната до такава степен, че тя започна да се възприема като неотменна част от нашето ежедневие. Още по-важно е, че политиците на ръководни постове в повечето държави все по-ясно разбират какво ще се случи в Европа, а и не само там, ако Путин успее да осъществи пъклените си планове.

• Кой колко дава?

Статистиката е неумолима – миналата година САЩ са били най-големият поддръжник на Киев във финансово отншение давайки около 40 милиарда долара. В топ десет следват ЕС (15 милиарда), Великобритания (10 милиарда), Канада (8 милиарда), Япония (3 милиарда) Германия (2.5 милиарда), Франция (2.2 милиарда), Италия (2 милиарда), Полша (1.8 милиарда) и Нидерландия (1.5 милиарда). Напълно очевидно е, че настоящите политически дрязги и неразбирателства случващи се отвъд океана имат изключително негативен ефект върху ситуацията в Украйна защото в немалка степен лимитират военния й потенциал. Ако добавим към това и блокараният от доста време насам от Орбан заем в размер на 50 милиарда евро от ЕС, то картината става двойно по-неприятна. И все пак, има ли светлина в края на тунела?

Нека да започна с това за какво са им нужни на Киев пари. Мнозина остават с погрешното впечатление, че парите за Украйна отиват изключително и само за оръжие. Това изобщо не е така. С малко повече усилие, например, може да се установи, че над 27-те милиарда помощ отпуснати от различни европейски страни на украинската държава от началото на агресията насам са били изразходвани по три основни направления:

• Военна помощ: оръжие, амуниции, оборудване с военно предназначение;
• Цивилна помощ: храна, вода, жилища, лекарства и други необходими стоки и услуги;
• Помощ за възстановяване: финансиране на възстановяването на инфраструктурата и икономиката.

В началото на тази година от Киев в прав текст заявиха, че ако редовните финансови потоци секнат, страната ще бъде принудена да пристъпи към масово печатане на пари, за да може да плаща заплати и пенсии, както и да покрива най-неотложните нужди, а от там до хаоса на неизбежната хиперинфлация е само една крачка. Също така, не бива да забравяме, че оръжието пристигащо в Украйна, не е само под формата на дарения и заеми, много често ръководството на страната само си закупува техника и муниции от различни точки на света.

Положението е определено неприятно и най-вече трудно за Зеленски и екипа му, но не бива да се вторачваме прекалено в този факт. Преди всичко, малцина от вас осъзнават, че забавянето вече с няколко месеца на два огромни финансови пакета за Украйна не означава, че страната е престанала да получава всякаква външна помощ или че такава не се предвижда въобще. Напротив, всеки ден отнякъде идва по нещо, но ние просто не забелязваме малките ручейчета, вливащи се в голямата река. Или може би просто трябва да си припомним поговорката за капката и вира. Най-важното е, че в абсолютни стойности помощта която пристига от страни различни от САЩ, и най-вече от Европа, се увеличава и това постепенно ще намали дефицита очертаващ се в подпомагането на Украйна заради продължаващите препирни във Вашингтон.

Ако започнем да обръщаме повече внимание на мъничките и незначителни късчета информацияq промъкващи се в медиите от тук - от там, то ще научим, че Германия ще увеличи неколкократно военната си помощ за Украйна и тази година тя вече ще се изчислява приблизително на 7 милирада евро. Първият пакет бе вече обявен в края на настоящата седмица и той ще включва ПВО системи "IRIS-T", зенитни танкове "Гепард", допълнителни артилерийски системи с около 230 хиляди амуниции, повече от 80 танка "Леопард 1", неизвестен брой бронетранспортьори, инженерни и мостостроителни машини, 450 бронирани автомобила, системи за разминиране, дронове, радиолокационни и разунавателни системи. Освен това Бундесверът обещава да подгови 10 хиляди украински военнослужещи.

Франция също продължава активно да подпомага ЗСУ. Само от началото на годината до днес беше съобщено, че ще бъдат доставени 78 колесни самоходни гаубици "Цезар" с калибър 155-мм, както и 40 управляеми мощни крилати ракети SCALP, подобни на тези, с които беше поразен щабът на руския Черноморски флот в Севастопол. Освен това Париж обеща да осигурява на украинската бойна авиация до 50 планиращи бомби с голяма мощност на месец. Едва ли ще обърнете внимание и на абсолютно незначителния на пръв поглед факт, че пак оттам са обещали да дадат на ЗСУ и две верижни системи "Хаймарс", но ако случайно попаднете на подобна „безинтересна“ информация си спомнете за поговорката за капката и вира.

Не искам да превръщам настоящия ми анализ в безкраен списък на оръжейни системи и техните бройки затова ще спра дотук. И все пак не бива да забравяте, че много от въоръжението, което пристига в Украйна, не се обявява предварително и вероятно даже в настоящия момент, докато четете тези редове, някъде се товарят или разтоварват контейнери, вагони, камиони и дори кораби с „неизвестна“ дестинация и получател.

И за да приключа темата с амунициите и въоръжението, не мога да подмина и факта, че именно ЕС стана инициатор през миналата година на идеята „един милион снаряда за Украйна“, които трябваше да бъдат осигурени до края на 2023 г. Е, не се получи – в срок бяха доставени само около 480 хиляди бройки, но тенденцията е за устойчиво нарастване на производството и аз нямам съмнение, че тази година ЗСУ ще получи от Европа обещаният милион.

Някой би ме репликирал: „Чудо голямо! Русия ще получи със сигурност поне един милион снаряда само от Северна Корея през тази година.“ На репликиращите бих желал да поясня, че един милион севернокорейски снаряда и един милион 155-мм снаряда, произведени по натовски стандарт в САЩ, Великобритания, Франция, Германия или Италия са две абсолютно диаметрални понятия.

Западните изделия не експлодират в цевитите на оръдията, но експолодират винаги където трябва, за разлика от „подаръците“ на другаря Ким. Казва си думата, както заводският контрол, така и качеството на барута, и най-вече постоянството в производството и изборът на надеждни изходни материали и суровини. Да си го кажем направо, западните 155-мм милиметрови снаряди са по капиталистически ефективни. При експлодирането си натовският изважда от строя много повече хора, отколкото руският /белоруският /севернокорейският му аналог, колкото и кощунствено това да звучи от чисто човешка гледна точка.

• Когато Европа е с теб

Ако Украйна има късмет в нещо, то това безспорно е броят на съюзниците, и въобще броят на страните, които са на нейна страна, било то като преки помагачи, било то просто като съчувстващи и симпатизиращи. А всеизвестна е максимата, че много глави, разсъждаващи върху решаването на един проблем, мислят доста по-добре отколкото една или две. Когато се прилага т.нар. брейнсторминг, винаги се раждат оригинални работещи идеи, като например - как да се заобиколи закона без той да бъде нарушен.

Нека поясня. Обединена Европа от край време се стреми да си изгради имидж на оазис на законността и върховенството на правовия ред. Съответно, когато избухна войната в Украйна се оказа, че много от съществуващите закони в отделните страни и даже ЕС като цяло, не позволяват предприемането на някои по-драстични мерки срещу агресора или пък оказването на директна военна помощ под една или друга форма. Затова, тихо и кротко, започнаха да се търсят вратички, които хем да не нарушават лъскавия законосъобразен имидж, хем да помогнат на страдащата заради агресия Украйна.

Типичен пример за такъв двойнствен подход е вечно неутралната Швейцария. Законите там забраняват директна продажба на оръжие произведено в трети страни на участници във военен конфликт, но пък се оказа, че нищо не казват по въпроса дали то може да бъде изкупено обратно от страната-производител. И затова миналата година Бундесверът (германската армия) без много шум придоби от съседите си обратно известно количество танкове Леопрад 2А4, с които замени изпратените вече в Украйна. И отново Швейцария намери елегантен начин да доставя муниции на ЗСУ без да влиза в конфликт със собственото си законодателство. Защото в закона пише, че ако те са собствено производство и най-вече са произведени преди избухването на въпросния конфликт, както и ако се доставят директно на крайния получател, то тогава може. И така Украйна се сдобива с над 20 хиляди снаряда за самоходни гаубици, както и с неизвестни за момента количества критически важни амуниции за зенитните танкове Гепард, които всяка нощ се борят с изстрелваните от Русия ирански дронове „Шахед“.

Подобна, даже триъгълна схема се очертава да осъществят в най-скоро време и Великобритания, Франция и Германия. Германският Бундестаг (парламент) засега отказва да разреши даването на крилати ракети "Taurus" на Украйна. Те, обаче, са аналогични на британските "Storm Shadow" и френските SCALP, с които съответните страни вече около година редовно въоръжават ЗСУ. Затова в момента се работи върху вариант, при който британци и французи ще изпратят още количества ракети на Киев, а ще попълнят арсеналите си с германски аналози.

Виртоузните процедурни хватки в стил "и вълкът сит, и агнето цяло", пардон, и Украйна доволна, и законът спазен, работят добре и във финансовата сфера. Засега грандиозната идея да се конфискуват окончателно руските финансови активи в Европа на обща стойност около 300 милиарда евро няма изгледи да се осъществи, защото те са защитени от международното право и могат да възникнат прецеденти. В частност, Брюксел може да бъде въвлечен в почти безкрайна процедурна битка за нарушаване едновременно на поне три международни конвенции: Виенската Конвенция за дипломатическите взаимоотношения, Международната Конвенция за гражданските и политическите права и т.нар. Римски Статут на Международния Криминален съд. Освен това едно решение за конфискация на такива огромни суми може да доведе до реципрочен отговор от Москва, която на свой ред да започне да конфискува активи и имущество на ЕС, да не говорим, че в запорите могат да започнат да се включват и трети страни. Иначе казано, да настъпи глобален имуществен хаос. В Брюксел все пак не се отказват и очевидно търсят най-удобната правна форма, като сред обсъжданите варианти е обявяването на Руската Централна Банка за терористична организация, което, безспорно, ще е случай без аналог в световната история. Кога и дали това ще стане засега не е ясно, но към момента е на път да се осъществи едно малко, но доста елегантно решение на въпроса: Киев да получи лихви и дивиденти от блокираните суми на стойност около 5 милиарда евро, които евентуално да бъдат използвани за покриване на нужди в икономическия и гражданския сектор.

Елегантният и привидно умерен стил в общуването характерен за дипломацията на Брюксел започва да си личи и в усмиряването на двата буйстващи коня на Путин в ЕС – словака Фицо и унгареца Орбан. Фицо, който уверено върви по стъпките на по-опитния и по-вироглав южен съсед, в радио интервю излъчено преди около седмица заяви че след Майдана от 2014 г. Украйна е „престанала да бъде суверенна и независима държава“ и „се намира изцяло под контрола на САЩ“.

Също така премиерът на малката централноевропейска република категорично се противопостави на всякакво членство на Киев в НАТО, защото това щяло да се превърне във “фундамента на Третата Световна война“. Явно, обаче, в Брюксел са го сритали набързо в кокълчетата, защото още в сряда на срещата с украинския си колега Шмигал в приграничния град Ужгород, словакът се оказва учудващо отстъпчив, а про-руските му наративи се бяха изпарили като вчерашен махмурлук. В частност, Фицо обеща, че:

• Словашкото правителство няма да блокира покупката от страна на Украйна на оръжия и оборудване от словашкия бизнес;
• Страните ще си сътрудничат за доставка на оборудване от словашката компания за изграждане на отбранителни линии на фронта;
• Словакия ще подкрепи програмата за Украйна, която предвижда отпускането на 50 милиарда евро от ЕС;
• Словакия напълно подкрепя евроинтеграционните намерения на Украйна.

Засега единствено Орбан не се дава, но и той като че ли показва признаци на отстъпчивост. Първо, в сряда унгарецът „посъветва“ парламента на страната си да ратифицира заявката на Швеция за приемането й в НАТО и така и последната юридическа пречка пред членството на скандинавците на практика отпадна. Междувременно беше разпространена информация, че предстои делова среща между унгарския и украинския външни министри, а също и че се подготвя сензационна такава – визита на Орбан в Киев или на Зеленски в Будапеща. И накрая дойде и предупреждението, огласено публично от неназовани източници на авторитетния „Файненшъл Таймс“. Ако на 1 февруари Орбан за пореден път саботира отпускането на прословутите 50 милиарда на Украйна, Брюксел ще започне процедура по отнемането на Унгария на правото й на глас на основание член 7-ми в договора на ЕС. По принцип много-много не вярвам на сензационните новини на големите интернационални медии, но в този случай съм склонен да повярвам, защото е публична тайна, че колегите на белокосият унгарец вече органически не го понасят.

Какво остава да правят украинците, докато се надяват отнякъде най-после да дойде обещаваната толкова отдавна помощ?

Ами същото, както досега, т.е. не да чакат, а да действат, опивайки се да си помогнат сами. Например, като продължават да засилват собствената си оръжейна индустрия или да не спират да изграждат мощните отбранителни линии в източната и южната част на страната, за да предотвратят един нов кървав Бахмут или Северодонецк. Също така да продължават да нанасят внезапни болезнени удари с дронове по критични точки на руската военна и търговска инфраструктура, като оръжейния завод в Тула и пристанищата за експорт на нефт в Луга и Туапсе. И най-вече да не се предават.

Неколкократно съм писал, че Путин сякаш нарочно протака войната в Украйна, защото изключително много разчита на умора и изтощение, както в украинския лагер, така и сред съюзниците на Зеленски. Особено много кремълският диктатор се уповава на евентуална победа на Тръмп през ноември. Малцина обаче съзнават, че евентуалното управление на Тръмп в най-лошия от всички предвиждани варианти едва ли ще се различава по отношение на Украйна от сегашната ситуация, диктувана от кризата на мексиканската граница. И ако Киев устои тази година без обещаните американски оръжейни помощи, то май няма причина да си мислим, че няма да се справи без тях и по-нататък.

Междувременно Русия ще продължава да се гърчи под непоносимата тежест на огромния психологически натиск, който сама си причинява. Преди десетина години руснаците организираха Зимна олимпиада, а после и Световно по футбол. Гостуваха им най-големите поп-звезди и рок групи, а холивудските светила им идваха на крака да промотират премиерните си филми. Средностатистическият московчанин без проблеми си зареждаше южнокорейския хладилник с испански хамон, немско сирене и италианска паста, купуваше си Пежо на лизинг, пазаруваше си от Амазон и ако можеше си позволяваше екскурзия някъде в Европа. Сега за някои всичко това е само спомен, за други – носталгия, а за трети – още една причина да намразят „загниващия“ Запад. На ход е „импортозамещение“, което представлява комбинация от некачествени китайски автомобили, дефицитни яйца със странен мирис и млечни продукти, чиято преобладаваща съставка е палмовата мазнина. Този нов вид потребителска реалност е обилно гарниран с липса на отопление през зимата и експлодираща канализация през другите сезони. Дори и някой да поиска да промени това, е обречен предварително на неуспех, защото огромният военен бюджет ще поглъща все повече и повече средства. Към това може да добавим невидимите на пръв поглед колосални загуби на фронта – по всичко личи, че тази година те ще бъдат колкото през предишните две години взети заедно. Към Коледа може би ще са достигнали нива от порядъка на 600 хиляди и повече. На хоризонта се очертава имплозия. Ще настъпи сякаш неусетно, но накрая всички ще се съгласим, че всъщност е била напълно логична.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok