Спомняте ли си 2014 година? Не беше толкова близо, но не беше и толкова далеч. Една новина, пак през юли на въпросната година, сигурно е минала мимоходом покрай ушите или погледите ви, ако въобще сте я разбрали. Защото този тип новини или се скри1ват някъде или се поглеждат с цъкане на език – вестта, че България ще участва само с един състезател на световното първенство по лека атлетика за юноши и девойки през 2014 година в Юджийн, САЩ. И то, не класиран по норматив, а с правото на всяка страна, която не може да достигне стандартите, да изпрати един свой представител просто за участие. България? Страната, която само от този вид първенства дотогава имаше триумфите на Светла Димитрова, Ива Пранджева, Тереза Маринова, Петър Дачев, Нора Иванова, Тезджан Наимова, достигнали до медали и финали и при мъжете, и жените, на успехите на Васил Бакларов и Илиян Илиев, които за жалост не реализираха таланта си в по-горната възраст. И не само това, ами другите гръмки постижения през годините? Тогава тунелът изглеждаше много тъмен, а светлината блещукаше едвам-едвам като хваната в ръката светулка. Мнозина предричаха трагичния край на българската лека атлетика, на спорта, донесъл толкова много успехи на страната ни.
И изведнъж започна полека-лека да се развиделява. Първо през 2018 г. в Тампере, Финландия едва 17-годишната Александра Начева спечели титлата в тройния скок сред съпернички с 2 години по-големи от нея. После през 2022 г. в Кали, Колумбия други двама големи таланти завоюваха медали – Пламена Миткова показа големия си потенциал в скока на дължина и триумфира със златото. Божидар Саръбоюков постигна първия си голям успех – сребро в скока на височина, преди да реши да даде приоритет на скока на дължина. Валентин Андреев и Лъчезар Вълчев достигнаха финали. България започна все по-смело да участва в шампионатите на планетата за атлети до 20 години. И както виждате, изброените по-горе имена са тези, чиито успехи продължават да ни радват както при младежите до 23 години, така и вече при мъжете и жените.
12 години по-късно световното първенство за юноши и девойки отново е в Юджийн, но този път за САЩ заминават 15 български състезатели, всички до един с покрити нормативи. Нещо повече – още двама преминаха стандартите, но няма да пътуват. Натали Костова премина през операция, а Дилян Чернополски, въпреки националния си рекорд за по-ниската възраст под 18 години, с който стана шести на 100 м на европейския шампионат при връстниците си – 10,49 сек., трябваше да отстъпи на съперниците си в късия спринт Йоан Каменов и Диян Цветанов, тъй като само по двама състезатели от държава могат да участват в една дисциплина. Да не говорим, че имаше още 3-4 атлети, на които едноцифрен брой сантиметри и стотни не им достигнаха, за да се класират за шампионата.
Разбира се, нереалистично е да очакваме всички да се класират на финалите. Тази грандоманщина и високите очаквания, които сякаш сме свикнали да стоварваме на крехките плещи на атлетите, рядко си даваме сметка колко много им пречи. Защото всеки отива да се бори, да даде всичко от себе си, да реализира огромния труд, който полага целогодишно в продължения на няколко сезона, за да стигне до този миг. Но дали ще постигнеш успех, зависи от съвкупност от фактори, дори и от независещи от теб обстоятелства и донякъде е и въпрос на късмет.
И въпреки това предвещанията за добри резултати са налице. Виктория Ангелова с победата си на еврошампионата за атлети до 18 години излезе начело в ранглистата на троен скок с 13,98 м. Християн Касабов на 110 м с препятствия, Зинга Барбоса Фирмино на троен скок, Димо Андреев на хвърляне на чук и Сияна Бръмбарова в скока на дължина са в топ 20 в световната ранглиста на своите дисциплини и като се има предвид, че стартират по двама състезатели от държава имат големи шансове за място на финала. А и винаги се надяваме на приятни изненади, каквито несъмнено очакваме от състезателите ни.
Ето как за 12 години българската атлетика изброи от 1 до 15. Да, вярно е, някои от вас ще кажат, че е въпрос на поколение. Наистина в момента има много силна млада вълна, която се надяваме да реализира своя потенциал. Атлети, които да останат и да ни радват в бъдеще, така както се радваме вече на успехите на Божидар Саръбоюков и Александра Начева и както се надяваме отново ще имат отлични постижения и Пламена Миткова, и Лъчезар Вълчев, щом излекуват травмите си. Положително е и старанието на ръководителите на атлетиката в България за осигуряване на средства за заплати на младите таланти, така че те да се чувстват спокойни в подготовката си поне до Олимпийските игри в Лос Анжелис 2028 г. Но основна роля имат и треньорите, тази амалгама, която в момента се изгражда от опитни наставници, утвърдени в своята работа, и млади, довчера състезатели, а днес вече те изграждащи млади атлети, които вече са на световно ниво за своята възраст – Ива Пранджева, Ивайло Русенов, Андриан Андреев, Симеон Попхлебаров, Пламен Петков, Любомира Бръмбарова, която макар, че идва от друг спорт, успя да изгради две атлетки, които ще видим в Юджийн. Защото големите таланти ще отминат, ако няма кой да ги изгради, да ги направи конкурентно-способни и да ги запази за спорта. И когато всички гледат в една посока и имат една цел, имат и подходящите условия това да се случи, успехите бавно, но сигурно отново ще дойдат.
Снимки: Startphoto
Чуй новините
Подкаст
