На 76-годишна възраст тази сутрин e починал поетът Ивайло Балабанов.
Наричат го "Небесният гурбетчия" и го определят като съвременния Вапцаров.
Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945 година в село Хухла, Ивайловградско. Израства като поет и журналист в Ивайловград.
Първите си стъпки в литературата прави във вестник "Нов живот". После живее в Хасково, след това в Свиленград. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторския сборник "Когато ставахме мъже".
Автор е на книгите: "Да се загледаш в звезда" (1979), "Окова за щурец"(1994), "Парола "Любов" (1988), "Религия" (1990), "Тракийски реквием" (1997), "Избрано" (1998), "Песни за старо вино" (2003), "Небесен гурбетчия" (2010).
Носител е на наградите: "Южна пролет" (1980), на Съюза на българските писатели (1987), "Изворът на Белоногата" (2001), "Книга на годината" (2004), "Александър Паскалев" (2005), "Георги Джагаров" (2006), "Пеньо Пенев" (2008) и Голямата награда "Летящо перо" от ІV международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка" (2010).
Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград.
Ивайло Балабанов е носител и на десетки награди, призове и литературни отличия. За изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството е награден с орден "Св.св. Кирил и Методий" през 2020 година.
Поклон пред паметта му!
Чуй новините
Подкаст
