Политолози сравняват възрастните политици с шофьорите: не възрастта, а способностите са важни

Миналата седмица 80-годишният Луиз Инасио Лула да Силва спечели президентските избори в Бразилия, с което бе избран за президент за четвърти път. В САЩ възрастните президенти се наследяват един друг на поста, като Доналд Тръмп наследи Джо Байдън.

Когато Тръмп за първи път пое поста през 2017 г., той беше на 70 години, което го направи по онова време третия най-възрастен човек, станал президент на САЩ. Когато встъпи в длъжност за втори път на 78-годишна възраст, той стана най-възрастният човек, инаугуриран като президент на САЩ, подобрявайки рекорда на Байдън. Байдън беше с малко над 100 дни по-млад.

Cнимка: Алар Килп - Urmas Tooming / ERR

Килп каза, че откакто Бил Клинтън стана президент през 1993 г., САЩ в голяма степен са управлявани от мъже, родени през 40-те години на XX век. Единственото изключение е Барак Обама, който е роден през 1961 г.

В същото време Килп заяви, че възрастните висши политици не бива автоматично да се разглеждат като проблем. Той сравни политиката с пътното движение: някои хора все още могат да шофират отлично на 90 и повече години, докато други не могат.

Той посочи своя колега – почетния професор по политология в Университета в Тарту Рейн Таагепера, който на 93 години продължава да прави иновативни, висококачествени изследвания, дори в сравнение с колеги, с десетилетия по-млади от него.

Според Килп по-възрастните политици са натрупали политически капитал за дълъг период от време, което им помага да достигнат до високи позиции. След като стигнат дотам, институциите са склонни да се държат за тях, което оставя по-малко възможности за напредък на по-младите колеги.

Въпреки това Европа няма много възрастни национални лидери. Единствено чешкият премиер Андрей Бабиш и германският канцлер Фридрих Мерц са на възраст над 70 години. Килп каза, че това отразява по-голямата политическа циркулация в Европа, където лидерите обикновено не остават на поста толкова дълго.

Младите политици оформиха Естония

Естония се отличава с младежкия си характер на политиката през 90-те години, каза Килп.

„Хората питаха кой от нас е сътрудничил на окупаторите при предишния режим, и имаше пълен рестарт“, каза той.

В резултат на това млади политици като Март Лаар и Едгар Сависаар се издигнаха до върха на естонската политика. Те станаха министър-председатели съответно на 32 и 41 години. Те не бяха единствените млади премиери, които Естония е имала.

Килп твърди, че точно както някои по-възрастни политици остават на поста си, след като достигнат властта, така и т.нар. „политически бройлери“ (партийни кадри), издигнали се през младежките организации на партиите през 2000-те години, също са останали в политиката и не са отворили задължително място за по-младите поколения.

Като примери той посочи Юри Ратас и Таави Ройвас. И двамата станаха премиери, докато все още бяха на 30-годишна възраст. Оттогава Ройвас напусна първата линия на политиката, въпреки че остава член на Партията на реформите. Ратас от своя страна премина от своя политически „инкубатор“ – Центристката партия – към „Исамаа“.

Естония изисква кандидатите за парламента да са навършили поне 21 години. Същото изискване важи и за кандидатите за Европейския парламент до 2029 г., след което 18-годишните също ще могат да се кандидатират. Кандидатите за президент трябва да са навършили поне 40 години.

Снимка: Кадри Симм - Ave-Lii Idavain / Тартуски университет

Остаряването на населението продължава

Кадри Симм, професор по практическа етика в Университета в Тарту, каза, че е положително хората да живеят по-дълго, оставайки активни в обществото и радвайки се на високо качество на живот.

Килп призна, че една от причините за разпространението на геронтокрацията (управлението на възрастните) може да бъде остаряващото население – тенденция, която се наблюдава в целия западен свят. Например базираното в САЩ Бюро за населението оценява, че броят на американците на възраст 65 и повече години ще нарасне с 42% до 2050 г.

Доклад, публикуван миналата година от Естонския център за наблюдение на бъдещето, установи, че остаряването на населението ще засегне и Естония. Разходите за дългосрочни грижи в страната биха могли да нараснат между 3 и 15 пъти на фона на намаляващото население.

Симм каза, че честа критика към остаряващите общества е, че по-възрастните хора доминират на ръководни позиции и съставляват голям дял от избирателите, което потенциално оставя интересите на младите поколения незащитени.

Въпреки това тя твърди, че е нереалистично да се предполага, че по-възрастните избиратели подкрепят само политики, които са изгодни за самите тях.

„Защитата на интересите на младите хора е важна за запазването на обществото и културата. Защо по-възрастните поколения да не подкрепят това? Та повечето от тях имат деца и внуци“, каза Симм.

Тя добави, че остаряващото общество не води неизбежно до геронтокрация.

„В момента по-младите поколения също избират по-възрастни политици. Те могат да направят различен избор, ако поискат“, каза тя.

По-възрастните поколения не бива да се разглеждат единствено като разход, заяви Симм.

„Техният житейски опит и знания са изключително ценни. Често те могат да допринесат много повече, отколкото вземат“, заключи тя.

Статия, написана от Märten Hallismaa (ERR), първоначално публикувана на 4 ноември 2026 г.