Посланикът на Италия у нас: Какви са предизвикателствата пред страната

В Деня на републиката, както е известен националният празник на Италия, посланик Джузепина Дзара е гост на предаването "Светът и ние".

БНТ: Какви са предизвикателствата, пред които е изправена Италия днес между природните бедствия и политическите решения, които трябва да бъдат взети от Вашата първа жена министър-председател?

Джузепина Дзара: Днес отбелязваме деня, в който италианските граждани избират Републиката след Втората световна война и това, че благодарение на Републиката ние успяхме да изградим нашия просперитет и прогрес. Разбира се и с помощта и на международните отношения. Днес обаче едно от основните предизвикателства е да се възстановят всички региони, засегнати от ужасните наводнения. За 15 дни имаше такова количество валежи, каквото обикновено пада за 6 месеца, дори за повече. Засегнатите общини са 44. Полагат се огромни усилия от доброволците и разбира се от държавната Гражданска защита. Това е специално звено ​​в нашата държавната администрация, създадено специално за бързо реагиране при бедствия. Така че това е едно от основните предизвикателства. Освен това на дневен ред стои и темата за предоговаряне и повече гъвкавост на нашия план за възстановяване и устойчивост, точно както прави и България. Причината е в това, че приоритетите се промениха след началото на руската агресия срещу Украйна и ние трябва да обърнем повече внимание върху едни аспекти на нашия план, отколкото на други. Ние преговаряме с Комисията и институциите в Брюксел как да посрещнем тези нови предизвикателства. Сред новите приоритети е и договарянето с всички останали членове на Европейския съюз на правилна миграционна политика, за да се отговори на големия поток от мигранти към Италия и към други гранични страни като България.

БНТ: Кой според Вас е ключът към успеха на коалиционните правителства, вземайки предвид италианския опит в тази област?

Джузепина Дзара: В Италия имаме дълга история на коалиционни правителства, защото в нашата избирателна система е много трудно да се постигне голямо мнозинство. Така че партиите трябва да сформират коалиция, за да управляват. Мисля, че успехът на Италия се основава на опита, който имаме да извеждаме обща цел. Партиите в коалицията се обединяват около една обща политика и обща програма, споделени цели и приоритети. Смятам, че ключ към успеха за формиране на коалиция е да има ясна, обща линия, макар и с различни виждания, но с ясни цели и програма. Затова е много важно да преговаряме внимателно преди да съставим правителство. В момента имаме коалиция от три дясноцентристки партии, които имат помежду си различни идеи, но споделят една обща линия. Те са постигнали консенсус по отношение на общата програма, която ще реализират. Преди това имахме лявоцентристка коалиция, отново с различни идеи сред партиите в коалицията, но с някои споделени цели и споделени програми. Бих обобщила, че ключът към успеха е компромисът.

БНТ: Като една от страните основателки на Европейския съюз Италия приема еврото през 1999 г. В България обаче се чуват националистически гласове, изразяващи загриженост относно потенциалното въздействие от приемането на еврото, особено от гледна точка на повишаване на цените и инфлация. Как бихте насърчили българите да станат част от еврозоната и да се справят с тези опасения?

Джузепина Дзара: Всички членове на Европейския съюз са насърчавани и имат задължението да се присъединят към всички постижения на Съюза. Италия преди всичко подкрепя всички български усилия за присъединяване към Шенген. Ние смятаме, че България е готова да се присъедини към Шенген. Що се отнася до еврото там трябва да бъдат постигнати други параметри и има различни процедури. Когато България реши да поиска доклад за конвергенция, когато всички параметри за присъединяване към еврото са покрити, Италия ще го подкрепи. Що се отнася до притесненията на широката публика те са напълно разбираеми. Но откакто България се присъедини към Европейския съюз осем страни се присъединиха към еврозоната, така че има опит, на който можете да разчитате. Последната беше Хърватия и видяхме, че и там в началото имаше някакви спекулации. Тогава хърватите наложиха силен контрол и те бяха спрени, а инфлацията се ограничи само от повишаването на новите цени на газа. Така че няма икономическа причина за инфлация след смяна на валутата. Освен това България вече е обвързала лева към германската марка през 1997 г. и след това към еврото през 1999 г. Формално няма да има промяна в стойността на валутата, тъй като вече има фиксиран обменен курс между лева и еврото. Успоредно с това всички аргументи, които казват, че България ще загуби парична, суверенна монетарна политика, са доста подвеждащи, защото България вече има фиксиран лев към еврото, което означава, че решенията вече се вземат в Брюксел и Централната банка. Единствената разлика, когато България се присъедини към еврозоната, ще е, че тя ще бъде член на Европейската централна банка и на Еврогрупата и така ще може да участва във вземането на решения. Смятам, че ключът към успеха за преминаване към еврото ще бъде правилна информационна политика към обществото, за да се постигне консенсус в него и да се обясни какво ще означава промяната за тях. Защото ще има ползи за населението като по-ниски лихви и по-конкурентоспособни български стоки на пазарите в Европейския съюз. Второ, важно е да имате адекватен контрол, за да избегнете спекулациите. Хубавото е, че имате на разположение богатия опит на другите държави членки, на които можете да разчитате. Смятам, че една подходяща и правилна информационна политика може да помогне много.

БНТ: Наскоро беше открито Архитектурното биенале във Венеция, на което България е представена с проект, наречен "Образованието като придвижване от мрака към светлината". Как си представяте бъдещето на културното сътрудничество между България и Италия?

Джузепина Дзара: Чудесна новина е, че България се върна на биеналето във Венеция след 15-годишна пауза. Разбрах, че сте резервирали място за изложението до 2025 г. и по този начин ще имате шанса да участвате и в следващото архитектурно биенале. Изключително много се радвам! Смятам, че българските съвременни артисти са великолепни и имат много какво да кажат на тази голяма експозиция. Ние си сътрудничим много добре с Националната галерия в София, която отделя специално внимание на съвременното изкуство. И искам да похваля сътрудничеството с посолството и с Културния институт, чрез които направихме много интересни проекти. България искрено се интересува от италианската култура не само от езика и киното, които тук са доста известни, но също и от изкуството. Ние сме свидетели на един голям интерес за сътрудничество между галерии, както и с представители на италианското съвременно изкуство. Така че нивото на това сътрудничество е отлично. След отпадането на ограниченията заради COVID преживяхме един истински бум в нашите културни взаимоотношения – с изложби, участие в музикален фестивал, обмен на студенти, езикови програми, концерти, оперни представления, сътрудничество с фестивали тук в София, във Варна и в Пловдив. Сигурна съм, че има изключително много възможности за подобряване на вече отличното ни сътрудничество в тази област.

Вижте още във видеото.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube