ПП-ДБ обявиха проект за конституционни промени, предлагат 24 май да е национален празник

"Продължаваме Промяната" - "Демократична България" представиха свой проект за конституционни промени.

Сред предложенията е националният празник на България да се отбелязва на 24 май, като денят бъде преименуван на "Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата". Другият основен акцент е преструктурирането на съдебната власт.

Вижте още във видеото

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обясни, че проектът е резултат от дългогодишни усилия на демократичната общност, а в последните месеци текстовете са обсъждани на различни нива и в парламента с ГЕРБ и ДПС.

"Става дума за законопроект, който третира три големи въпроса - ядрото е в необходимото преструктуриране на съдебната власт и модела на управление чрез разделянето на Висшия съдебен съвет и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор".

Основните предложения са:

• промяна на датата на националния празник - 24 май;
• мандатност на кметовете на общини;
• разделяне на ВСС и съдийски и прокурорски съвет;
• намаляване на мандата на главния прокурор и ограничаване на правомощията му;
• въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи;
• промяна на статута на служебните кабинети;
• възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.

Националният празник

Премиерът Николай Денков посочи, че 24 май е дата, която обединява. Предлага се да се смени и името на празника - "Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата".

"Опитахме се да намерим празник, който обединява. 24 май е точно такъв, за да намерим още една причина да се чувстваме част от една общност. Друга особеност на 24 май е, че от една страна той носи чувството на гордост за това, което сме постигнали в исторически план. От друга страна е уникален, защото ни пренася от миналото към бъдещето. Това е празник на българското слово, просвета, култура и кирилицата като духовно просвещение, което ние сме дали на света".

Христо Иванов обясни, че се обмисля промяна и на член 3 на Конституцията - "Официалният език в републиката е българският", като се добави позоваване на делото на светите братя Кирил и Методий и българските възрожденци.

"Това дава възможност да гледаме на българската държава не като стечение на обстоятелствата, а като кауза. За мен е радост, че можем да кажем това", посочи съпредседателят на ДБ.

Никой от другите официални празници няма да промени статута си, заяви министър-председателят.

Съдебната власт

Сега действащата Конституция беляза прехода от комунизъм към демокрация, отбеляза председателят на ДСБ Атанас Атанасов.

"Неслучайно сега, след предходни опити, предлагаме основните текстове да бъдат в главата съдебна власт и начинът, по който се управлява прокуратурата".

Убедени сме, че промените могат да бъдат извършени без свикването на Велико народно събрание, заяви правосъдният министър Атанас Славов.

"Опитали сме представим разпоредби, които отговарят на европейските стандарти за независимост на правосъдието и отчетността на прокуратурата и да са добре интегрирани в конституционния текст".

Промените предвиждат:

Преструктуриране на ВСС като орган за администриране единствено на съдиите. Той ще се състои от 15 членове: 8 - избрани пряко от съдии, 6 - от Народното събрание, като те трябва да са юристи, а не политици. Двамата председатели на ВКС и ВАС остават в съвета по право. Предлага се мандатът на ВСС да се намали от 5 на 4 години, а членовете, избрани от съдийската квота, да могат да изпълняват своите функции и в нормалните съдилища.

Председателите на ВКС и ВАС да бъдат с изравнен статут с останалите съдии, мандатът им да се намали от 7 на 5 години, а президентът да няма право да издава указ за тяхното назначаване или освобождаване.

"За да няма пряка политическа намеса при назначаването на висшите ни магистрати", поясни Атанас Славов.

Създаване на прокурорски съвет, но парламентарната му квота да е по-голяма, за да не може прокуратурата да определя своите ръководители без намесата на обществото. Съставът ще е - 6 членове, избрани от НС, двама, избрани от прокурорите, един - от следователите и главният прокурор - по право. Мандатът на прокурорския съвет също ще е 4 години.

Предлага се мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години, като той стане административен ръководител и само в специфични случаи да участва в граждански и административни дела.

Христо Иванов посочи, че очаква от ГЕРБ да разработят текстове, свързани с инспектората на ВСС.

Служебните кабинети

Друго от предложенията на ПП-ДБ е промяна на статута на служебните кабинети - да не бъдат назначавани от президента, а правителствата в оставка да управляват до нови избори, които ще са в срок до един месец.

Според правосъдния министър необходимостта за тази промяна е възникнала в последните две години.

"С минимална конституционна интервенция искаме да се придържаме към правителство в оставка да е служебен кабинет. Той да се фокусира върху изборите и да осигури функциониране на администрацията, няма да сключва дългосрочни договори. Така Народното събрание ще може да продължи да действа, а изборите ще са в срок до един месец. Такъв модел, при който президентът назначава по своя преценка, няма дори в президентските републики", каза Атанас Славов.

Той коментира още, че конструкцията на служебното правителство противоречи на Конституцията, според която България е парламентарна република.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube