ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Пред какви трудности са изправени рибарите у нас?

bnt avatar logo от БНТ
A+ A-
Чете се за: 05:52 мин.
У нас
Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време 0:00
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
      Слушай новината
      00:00
      00:00

      Задържането на трите български риболовни кораба в Констанца, които на този етап остават запечатани там, предизвика редица въпроси, свързани със законодателство, наредби и изобщо трудностите, пред които са изправени риболовците в България.

      Костадин Паунов от дълги години живее в рибарското селище “Карантината” край Варна. Не може да си представи и ден без морето. Риболовът, казва той, не е само наслука, ами е цяла наука. А на въпроса забогатява ли се от рибарство, отговаря с притча:

      "Не знам дали я знаете, но "Ако искаш да си щастлив един час, се напий, ако искаш един месец, се ожени, ако искаш да си щастлив цял живот, стани рибар." Така че риболовът и животът покрай морето не е за всеки. Морето не търпи слаби хора", казва той.

      Случилото се с българските моряци в Констанца има силен отзвук сред рибарите ни по крайбрежието.

      "Не знам как стоят законовите разпоредби в Румъния, но доколкото знам са много строги. Така че не вярвам момчета да не са информирани за тези разпоредби и да са навлезли в румънски териториални води при условие, че знаят какво ги чака после. Смятам, че са достатъчно компетентни, всичко им е законно, всичко им е платено - билети, квоти, плащаме данъци и членуваме в ЕС", казва Паунов.

      И ако стопанският риболов е изправен пред едни проблеми, на които се търсят решения, след казуса "Констанца", крайбрежният риболов също търпи трудности. А те от година на година стават все повече, казват рибарите.

      "При крайбрежния риболов не могат да се хвърлят мрежи покрай брегови съоръжения и пристанища по-малко от 2 километра. Старата разпоредба беше 500 метра от бреговата ивица. В момента ловим един карагьоз, който тази година върви в рамките на 2, до 3, до 5, до 10 метра максимум дълбочина. Е, аз къде да отида, може би да отида до поворотния буй да хвърля на 20 метра дълбочина и да чакам да дойде ли", казва Паунов.

      Други не по-малко важни въпроси поставят и рибарите по Южното Черноморие. На рибарското пристанище в Царево има над 300 лодки за риболов. Почти всички са потомствени рибари. Казват, че преди изискванията, за да се упражнява професията, са били просто подпечатването веднъж годишно на риболовния билет, сега бюрокрацията застрашава поминъка им

      "Законът така е направен, че едва ли не, ние винаги ме нарушители. Едно кепче за скариди - няма такъв уред в документацията на ИАРА. Тоест, ако ползваш кепче за скариди да хванеш, ти вече си нарушител. Бракониер си. Ако ползваш гагам за миди, също. Този уред също го няма, също сме бракониери. Под 10 м. лодки в ЕС не трябва да водят риболовен дневник. Ние трябва да водим 3 в България, защото сме сигурно по-умни", каза Йордан Каракашев, рибарска кооперация "Ахтопол".

      Рибарите са гневни, тъй като законово нямат право да продават продукцията си директно на хората, задължително трябва да премине през големите търговци, които по думите им си играят с цените.

      „Имаме стопански риболов, имаме право на стопански риболов да хващаме количества, а нямаме право да продадем на вас риба. Трябва да дойде, да дойде да купи лицензираният матрапаз, за който питахте, защо ще определя цената на 3 лв. Той може да иска и на 1 лв. да я вземе. Ти няма какво да направиш, защото няма на кой да я дадеш тази риба", каза Димо Станков, рибар от Царево.

      Младите хора не искат да се занимават с риболов, казват опитните рибари. Засега не се очертава да имат наследници. Това е и единственото, което ги мотивира да не се откажат на фона на всички неуредици.

      „Всички рибари са вложили бая средства, за да направят някакви хубави корита, да си вземат хубави инвентари, тази пара трябва да се избие отнякъде. Когато няма база, държавата не е осигурила нищо, да има тук една изкопна база като дойдат рибарите, да знаеш толкова е цената на рибата, изкупуват ти я и ти си добре вече", каза Добри Желев, рибар от Царево.

      Проблем се оказва и пристанището в Царево, за което държавата не е отпуснала средства за укрепването му. Страх ги е, когато излязат големи вълни, тъй като стигат до лодките им и има опасност да бъдат потопени. Няма и на кого да се оплачат, заради нестабилната политическа обстановка и постоянната смяна на министри.

      Чуйте последните новини, където и да сте!
      Последвайте ни във Facebook и Instagram
      Следете и канала на БНТ в YouTube

      ТОП 24

      Най-четени

      Product image
      Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
      Абонирай ме за най-важните новини?