Изразът „комфортен аванс“ е сред най-често използваните клишета напоследък в медийното пространство, когато се описва преднината на даден тим. Ливърпул има комфортен аванс пред Арсенал по отношение на спечелените титли, Лудогорец има комфортен аванс пред Левски на върха в класирането, Манчестър Сити има комфортен аванс в 25-ата минута срещу Саутхемптън.
Разбирате за какво ви говоря. Кога точно обаче един аванс става „комфортен“ и кога може наглед недостижима преднина да бъде профукана? Ако се чудите откъде се пораждат тези мисли у мен – съвсем наскоро английският Уолсол направи нещо, което изглеждаше направо немислимо. На 18 януари тази година тимът водеше с 12 точки пред втория в Лига 2, като дори имаше и мач по-малко от някои от останалите кандидати за директна промоция в Лига 1. Вчера ви разказах историята на мениджъра на Лийдс Даниел Фарке, който се е превърнал в специалист в това да помага на дадени отбори да се „изкачват“ в по-горни дивизии, а сега ще поговорим за обратните пример – да изпуснеш питомното, както казва народът.
Та Уолсол води с комфортен аванс пред всички – Донкастър, Порт Вейл, Брадфорд и т.н. към края на януари и изглежда доста вероятен нов член на Лига 1 от сезон 2025/2026, още повече че за разлика от Чемпиъншип, да кажем, тук промоция директно печелят първият, вторият и третият в крайното класиране на изтощителната кампания, включваща 46 двубоя.
Изведнъж обаче отборът се срива и влиза в неприятна серия от 5 двубоя без успех, в тази поредица има и 3 загуби. Все пак – нищо чак толкова фатално на фона на описания по-горе аванс. Следват две победи към края на февруари над Честърфийлд и Моркамб и на пръв поглед Уолсол отново се е озовал в коловоза, който ще го отведе безаварийно в Лига 1. Да, ама не. Следва ново дерайлиране на влака и чудовищна серия от 13 мача без победа в първенството – липса на успех, който може да изкара извън релси и най-спокойния човек.
В последния кръг тимът все пак печели визитата на си Крю Аликзандра и е много близо до третата позиция в крайното подреждане. Но за да бъде футболната трагедия на Уолсол пълна, Брадфорд успява да вкара победен гол в последната минута на мача си с Флийтууд и да изпревари с една точка Уолсол, който финишира на четвърто място.
Промоция печелят Донкастър, Порт Вейл и Брадфорд, а за Уолсол се задават плейофи, които между другото започват още днес със срещата Нотс Каунти – Уимбълдън, в другия полуфинал утре играят именно нашите герои и Честърфийлд.
Тази история звучи доста тъжно и потискаща, други пък биха съзрели идеална възможност да се подиграват на неуспехите на конкретен състав.
Но историята познава и други подобни нетипични случаи на изпусната огромна преднина. Да върнем лентата отново до романтичните времена на футбола и 80-те години на 20-ти век, за да видим какво се случва със славния Манчестър Юнайтед през сезон 1985/86. „Червените дяволи“ печелят първите си 10 мача в шампионата, а в началото на ноември месец водят пред Ливърпул с 10 точки. В края на кампанията те не просто са зад мърсисайдци в класирането, не просто завършват на четвърта позиция, и са с 8 точки пасив от третия в подреждането Уест Хем Юнайтед.
И за да не се вторачвам само в Англия – съвсем наскоро имаше чудесен пример за подобен срив и отвъд Океана. Абсолютен колапс на Ботафого от 2023 година. На 12 август 2022 тимът побеждава Интернасионал в бразилското първенство, благодарение на което се откъсват с 16 (!) точки на върха в класирането след 19 изиграни срещи или на средата на сезона, казано иначе. Да, истината е, че отборът е с мач повече и няколко дни по-късно разликата е стопена на 13. В следващите си 19 мача обаче Ботафого печели само 17 точки, като не успява да стигне до нито една победа в последните 11 двубоя. Завършват на пето място през 2023. И все пак тази история си има хепиенд, защото отборът стана шампион точно 12 месеца по-късно.
Та не е задължително един аванс да е комфортен. Може да е ценен, несигурен, важен, коварен.
Чуй новините
Подкаст
