Преди 5 години Арсен Венгер, който е отговорникът за развитието на футбола във ФИФА, направи доста смели и наглед свръхамбициозни изказвания, включващи намерения за корекции в употребата на системата за видеоарбитраж по отношение на засадите. „Има отсъждания, които се обясняват буквално с 1 милиметър или с това, че даден нос е в засада. Това трябва да се промени бързо, защото ядосва хората.“ – разсъждаваше тогава славният наставник на Арсенал.
По принцип тези мисли не звучат толкова налудничаво, защото действително е изключително дразнещо за запалянковците да виждат как любимците им не бележат заради нечия обувка, която едва се подава отвъд последната начертана линия.
За пример – проектоголът на Хенрик Мхитарян за Интер за 4:3 на „Монджуик“ в първия полуфинал в Шампионската лига срещу Барселона, който така и не беше зачетен, а последвалите графики, убеждаващи зрителите в правотата на решението, дори провокираха креативни Интернет-потребители да се шегуват с краката и бутонките на арменеца.
В дадени шампионати самото чертаене и употреба на въпросните линии и графики пък дори все още не изглежда напълно акуратно, но това е друга тема. Далеч по-озадачаващото в съжденията на Венгер бяха предложенията му за промяна – „Не би трябвало голове да се отменят, ако някоя част от тялото ти, с която можеш да пратиш топката във вратата е в засада. Напротив – ако дори една част от тялото ти, с която можеш да отбележиш, е покрита от противников играч, то попадението трябва да бъде признато.“
Тук вече започват разминаванията ни с мосю Венгер. И съм сигурен, че за всеобща радост реформите му не се осъществиха със скоростта, която обещаваше преди една петилетка. Тази седмица французинът обаче напомни отново за предложението си в ефира на beIN Sports, подчертавайки, че нападателният футбол страда от намесите на ВАР в този им вид по отношение на засадите.
Така е. Но какво ще стане в обратния вариант, ако да изпаднеш в засада става почти невъзможно за опитни нападатели? Как по-точно се очаква отборите да се защитават при статични положения, когато случайно нечия пета може да бъде покрита от човек в другия край на наказателното поле? Забравете за високите линии на защитите, забравете за тактиката в отбрана в днешния им вид. И най-вече – забравете за слаборезултатните мачове. Та нали отново ще има отсъждания, които ще се базират на 1 милиметър. Или може би системата ще се активира при по-голяма площ от тялото – сантиметър, пет сантиметра?
Да не говорим, че непрестанните разглеждания на дадени ситуации ще продължат да отнемат от емоциите на играта, което напряга излишно много присъстващите по трибуните и гледащите пред телевизора. С други думи – подобна корекция, можем да твърдим, би „осигурила“ още повече проблеми на играта.
Интересно защо обаче Венгер се е вторачил толкова сериозно в засадите, а не забелязва, че и в други сфери на ВАР има доста потенциал за усъвършенстване. И отново ще предложа пресен пример от Шампионската лига – дузпата за Пари Сен Жермен в реванша срещу Арсенал. Нарушението за наказателния удар не само не беше очевидно и остана скрито дори за по-голямата част от хората по трибуните на „Парк де Пренс“, ами беше толкова неочаквано, че когато надписът „potential penalty check” се появи на екрана привържениците на Арсенал за миг помислиха, че ситуацията ще се преразглежда за дузпа в тяхна полза заради евентуални нередности в наказателното поле на ПСЖ десетина секунди по-рано. Топката „лизва“ по ръката провинилия се Майлс Люис-Скели, не променя драстично траекторията си, дори можем да твърдим, че ръката в случая помага за баланса на бранителя, който обръща гърба си в опит да предотврати с тяло удара. Да, английските медии са пристрастни в случая, но и там отчетоха, че това е „прекалено сурова“ санкция.
Идеята на футбола е, че не се вкарват много голове. Затова и играта е толкова харесвана, защото рядко имаш възможност да получиш радост и можеш да я оцениш още повече. Мачовете завършват 1:0, 2:2 и 3:1, а не 5:6, 9:4 и 7:3. И да – корекции в употребата на системата за видеоарбитраж са необходими, но трябва доста внимателно да се обмисли как точно да бъдат направени.