Проверка на факти: Защо Паметникът на Шипка е ограден и има ли план за демонтаж?

Миналата седмица стана ясно, че е обявена обществена поръчка за ремонт и реставрация на Паметника на свободата на връх Свети Никола, по-популярен като Паметника на Шипка. Стойността на проекта е малко над 14 млн. лв., като се предвижда ремонтът да продължи три години.

С новината обаче се появиха и твърдения, че ремонтът е претекст за възпрепятстване на достъпа, отмяна на честванията и дори демонтаж на паметника. Появиха се и снимки, които показват, че монументът е ограден.

Екип на БНТ се качи на върха на 9 януари 2024 г. и видя, че около паметника действително има ограда, но не и скеле. Нашата проверка на факти показа, че оградата е поставена преди години, а проектът е за реставрация, а не за демонтаж на паметника.

Твърдението:

От няколко дни в социалните мрежи се разпространява колаж със снимки на Паметника на свободата и Паметника на Съветската армия, оградени със скеле.

Разпространяват се и други публикации с внушения, че Паметникът на Шипка може да последва съдбата на Паметника на Съветската армия в София.

Демонтаж или не съвсем?

От национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа", които стопанисват паметника, обясняват, че реставрацията се налага заради постоянно проникващата влага, която разрушава паметника отвън и отвътре.

За последно ремонтни дейности по паметника са извършени през 2019 г., когато беше реставриран лъвът, поставен на северната фасада, а основен ремонт не е правен от 80-те години насам. Мотивите и етапите на предстоящата реставрация са посочени в документите от обявената обществена поръчка.

В част "Техническа спецификация" от документацията, на стр. 8 и 9 е подробно описано какви точно ще бъдат ремонтните дейности по проекта.

От тези документи става категорично ясно, че ремонтът не предвижда премахване на паметника. Демонтирани ще бъдат вратите, част от ламарините и металният парапет на стълбището във вътрешността - но за да бъдат подменени с нови.

Буквите от външната страна на паметника, както и част от каменните блокове също ще бъдат демонтирани, за да бъдат обработени и върнати обратно на мястото им. Предвижда се и подмяна на някои от най-обрушените камъни по фасадата. Свързахме се с директора на националния парк-музей "Шипка - Бузлуджа", който е категоричен:

"По никакъв начин Паметникът на свободата няма да бъде разрушаван, местен, взривяван, събарян или каквото там се тиражира в публичното пространство", каза д-р Чавдар Ангелов - директор на националния парк-музей "Шипка - Бузлуджа".

Заради суровите метеорологични условия на върха ремонтните дейности по паметника ще се извършват през летните месеци, обясни още той. Обявеният срок от 3 години е условен, тъй като фирмите, които ще кандидатстват по обществената поръчка, може да предложат и по-кратък.

Ще има ли чествания на върха по време на ремонта?

Дали има избран изпълнител на обществената поръчка за ремонта ще стане ясно чак в началото на април. Тоест, към 3 март 2024 г. ремонтните дейности няма да са започнали.

"Ще започнат не по-рано от началото или средата на месец юни 2024 г. Процедурите, които в момента са обявени, се движат по срокове, които са регламентирани в самия Закон за обществените поръчки, освен това трябва да бъде дадено необходимото техническо време на комисиите, които ще разглеждат постъпилите предложения", казва д-р Чавдар Ангелов.

Честванията за предстоящия Трети март ще се проведат както досега, а вече тече подготовка и за годишнината от Шипченската епопея през август.

"Честванията на Трети март и на Шипченската епопея ще продължават да се случват както всяка година повече от век насам, разбира се, в условията на ремонтиращ се паметник. Нещо, с което всички трябва да се съобразим, но е дейност, която няма как да не бъде извършена, ако искаме да съхраним този величествен и важен за всеки българин монумент", каза д-р Чавдар Ангелов.

Подробно за ремонта

В част "Архитектура" от документацията за обществената поръчка подробно е описано състоянието на паметника след направени огледи:

"Огледите преди настъпването на студените дни са констатирали два основни вида влага в интериора - кондензна и инфилтрационна. Доказателство са видимите и без специални технически средства стичаща се вода и образувани локви по стълби и подове, разрушени стенни повърхности".

Техническата оценка е установила висока влажност на въздуха и стените в интериора. Описани са и метеорологичните процеси, които допринасят за разрушаването на монумента отвън:

"Денонощните циклични промени на температурата създават високи термични напрежения и процеси на контракция и дилатация на камъка. Предизвиква се образуването на микро и макро пукнатини. През продължитилен период от време водата от топящия се сняг през деня прониква в порьозната структура на градежния материал и със замръзването през нощта предизвиква мразова ерозия на камъка и отломяването на люспи".

В бележка, приложена към документа "Архитектура - интериор и обзавеждане", е обяснено, че замисълът на строителите на паметника е бил той да бъде в най-суров вид. През годините обаче, с многократните опити да се спре влагата, във вътрешността е поставена топлоизолация, която освен, че е неефективна, закрива и оригиналната каменна зидария.

"Нещо повече - не се е предвиждало излагането на експонати, а само монументалното въздействие на градежа. Впечатляващо е било наблюдението навън през прозорците - бойници и невероятно въздействащата панорама от най-високото ниво - откритата площадка на върха на паметника. Настоящото проектно решение предвижда възвръщане на първоначалния замисъл на създателите на монумента в цялата му суровост", пише в документацията.

Към документа са приложени и снимки на проекта за вида на вътрешността след реставрацията.

Проектантите препоръчват при бъдещо развитие на комплекса, в подножието на връх Свети Никола да бъде изграден допълнителен посетителски център, където да се организират изложби и събития.

Има ли поставени скеле и ограда около паметника?

Колажът с оградените със скеле паметници на свободата и на Съветската армия обикаля социалните мрежи, като внушението е, че се готви премахването и на монумента на Шипка. Снимката беше споделена и от лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Кадърът със скелето на Шипка е действителен, на агенция БГНЕС, но е от 2019 година, когато беше реставриран лъвът на северната фасада.

По-късно Костадин Костадинов публикува друга снимка, изобразяваща ограда около паметника с обяснението, че първата била илюстративна, а втората - актуална - от петък, 5 януари.

Екип на БНТ се качи на върха на 9 януари 2024 г. и видя, че в момента около паметника скеле няма, но ограда има. Директорът на националния парк-музей "Шипка - Бузлуджа" д-р Чавдар Ангелов посочи, че тя е поставена през 2020 година, след като три от каменните блокове от фасадата са рухнали на земята.

По случая е издаден констативен протокол от Инспектората за опазване на културното наследство от 18 май 2020 г. В протокола има указание за поставяне на метална ограда около паметника, както и за изготвяне на проект за консервация и реставрация на монумента.

"Тези заграждения са по предписание съгласно заповед на кмета на община Казанлък от 1 юли 2020 г., която гласи, че на пет метра отстояние от основните на паметника трябва да бъде поставена ограда, която да ограничи този периметър", каза д-р Чавдар Ангелов.

В предписанието е записано, че металната ограда около паметника трябва да остане "до края на изпълнението на дейностите по укрепване на фасадната зидария, консервацията и реставрацията на недвижимата културна ценност".

Снимки на Паметника на свободата, 9 януари 2024: Иван Янев

От 2020 г. насам стотици са изкачили върха и знаят за съществуването на оградата, коментира Ангелов и определи като нелепи спекулациите и препратките към Паметника на Съветската армия.

"Дори заради наличието на оградата в известна степен беше променен ритуалът за поднасяне на венци и цветя. Това е ясно и на всички официални гости, които са ни посещавали през годините", посочи още той.

Че оградата е поставена по-рано личи и от снимка на БТА от 2 август 2023 от честванията на 146-годишнината от Шипченската епопея:

За предстоящия ремонт също се предвижда изграждане на скеле, което отново е описано в документите от обществената поръчка:

Оградата също ще остане там, докато не приключат ремонтните дейности. Ремонтът на паметника обаче няма да възпрепятства посещенията на музея "Шипка-Бузлуджа", който е на открито.

Чия собственост е Паметникът на свободата?

Паметникът е публично-държавна собственост, като тук има един интересен момент - след промените през 1989 г. и влизането в сила на Закона за държавната собственост паметникът не е въведен в кадастралната карта и не е било възможно да се извършват каквито и да е дейности по ремонт, реставрация или съхранение. Статутът му е уреден чак през 2018 година, като в момента с него може да се разпорежда единствено държавата.

В случая с демонтажа на Паметника на Съветската армия в София, миналия август правителството промени собствеността му от публична на частна държавна, с което преотдаде правомощията си на Столична община, на чиято територия се намира монументът.

Заключение:

Твърденията, че с предстоящия ремонт на Паметника на свободата на Шипка се планира неговото премахване, са неверни. Става въпрос за планирана реставрация.

Демонтажите, предвидени по проекта, са за подмяна на каменни блокове, врати и прозорци, както и за почистване на буквите на фасадата и ремонт на парапетите и стълбището. В проекта дори се препоръчва изграждане на допълнително пространство за посетители.

Оградата около паметника е поставена през 2020 година, след като каменни блокове от фасадата рухват на земята.

Процесът няма да попречи на посетителите да се качат до върха и да видят паметника - макар и в състояние на ремонт.

По темата работиха: Калина Попова, Иван Янев