Някъде, някъде в центъра на Съединените щати се намира едно миниатюрно градче, което с нищо не предвещава, че някога може да добие световна слава – Рамона. Основано като Бон-Тон, но година преди да изтече 19-то столетие, неговите граждани го прекръстили в чест на едноименната повест на Хелън Хънт Джаксън. Жителите му се занимавали с добив на нефт, ала кладенците пресъхнали. По-голямата част от населението тръгнало да търси препитание в други градове на щата Оклахома, а в Рамона останали да работят само автосервиз, банка, медицински център и няколко малки магазинчета. Градът останал, а и до момента продължава да е с население около 500 души, като около 15% от тях са потомци на коренните американци от племето Чероки. Дори за 30 години си нямали свой полицейски участък, след като шефът на полицията бил вкаран в затвора.
Градът излязъл от своята летаргия през 2012 г., когато в близост било открито казино до преминаващото през града шосе 75, което свързва Оклахома и Тексас и това дало работни места на около 200 души от района. Жителите на Рамона заживели малко по-цветно и по-доходно. След някоя и друга година се заражда идеята градът да се възползва от една безплатна привилегия, дадена им от природата – прословутите оклахомски ветрове, и да изгради център за лекоатлетически хвърляния. Клуб по хвърляния вече бил основан през 2005 г., но до 2021 г. в Рамона така и няма голям терен за хвърляния. И ако си мислите, че става дума за сериозна инвестиция, не е съвсем така – на едно празно поле край шосето се изградили няколко кръга за тласкане и хвърляния, вдигната е мрежа за диск и чук, излята е тартанова пътека за хвърляне на копие... и това е.
Вероятно ще се учудите с какво пък толкова вятърът може да помогне на състезателите в хвърлянията. Всеки, който се интересува от лека атлетика е чувал за прословутото ограничение в спринта и хоризонталните скокове, в които резултати, постигнати при вятър над 2 м в сек. не се зачитат за рекорди. В хвърлянията ограничения няма, но в половината от дисциплините, атмосферните условия играят решаваща роля. В тласкането на гюле и хвърлянето на чук и ураган не може да повлияе благотворно на летежа на тежките уреди.
Не така обаче стоят нещата в хвърлянето на диск и копие. Там взаимодействието на вятъра с уредите могат да увеличат престоя им във въздуха. Интересен факт е, че силният попътен вятър не върши никаква работа на състезателите – в повечето случаи той не позволява на диска или копието да се издигнат на нужната височина. Ако въздушните течения са силни в насрещна посока те също ще спрат летежа на аеродиманичните уреди и те ще паднат, сякаш ударили се в стена.
За хвърлянето на копие, чието тегло е 800 гр. за мъжете и 600 гр. за жените, най-добрият вариант е лекият или умерен насрещен вятър, който да му позволи по-добро издигане и по-дълъг престой във въздуха. При диска – 2 кг. за силния пол и 1 кг. за нежния, най-подходящ е страничният вятър отляво. Защо отляво? Ами защото, ако приемам, че повечето хвърлячи са десничари, с финалното си движение ръката им пуска уреда, който започва своето движение наляво или обратно на часовниковата стрелка. Така вятърът, идващ от лявата страна може успешно да взаимодейства с диска и да позволи неговият летеж да продължи по-дълго.
Но да се върнем в Рамона. Това градче, чието население съставлява само 0,00015% от населението на САЩ за първи път попадна във фокуса на световните агенции през миналия април.
Тогава едно едва 21-годишно момче сбъдна една 38-годишна мечта. Миколас Алекна, син на двукратния олимпийски и световен шампион Виргилиюс Алекна, подобри считаният за непобедим световен рекорд на Юрген Шулт от Германската демократична република от 1986 г. Литовският младеж постигна 74.35 м, с 27 см повече от върховото постижение на Шулт, като във видеото от неособено бляскавия комплекс, иначе наречен Град на хвърлянията Рамона, отчетливо се вижда как през цялото време мрежата се клати от страничния вятър. Алекна реализира стремежа на цяло поколение хвърлячи, сред които и неговия баща, донякъде и с помощта на атмосферните условия.
Но ако някой си мисли, че древната латинска поговорка Sic transit gloria mundi /Така преминава световната слава/ важи за Рамона, жестоко се лъже. През тази година само в рамките на 1 седмица – от 6 до 13 април, състезанията в американското градче обърнаха представите за хвърлянето на диск. До момента в 130-годишната състезателна история в тази дисциплина само 32 атлети бяха преминавали магическата граница от 70 м. Сега само в едно състезание успяха шестима.
Но да не изневеряваме на хронологията. В първото състезание на 6 април бронзовият олимпийски медалист от Париж 2024 Матю Дени от Австралия за първи път премина 70-метровата линия и постави нов рекорд на Океания – 72,.07 м. 4 дни по-късно в следващото състезание на същия сектор Дени учуди света, като остана само на 10 см от рекорда на Алекна – 74.25 м.
Втори с дебют над 70-те метра бе американецът Сам Матис, който до този сезон имаше само 68.69 м., а най-доброто му класиране на голям шампионат е осмата позиция на Олимпийските игри в Токио преди 4 години. Трети, също с опит над 70 м. – 70.05 се класира едва 21-годишният германец Мика Сосна. Сребърният медалист от световното първенство за юноши подобри личното си постижение с повече от метър. Досега той имаше 68.96 м. от миналогодишното състезание, познайте къде... в Рамона.
На 12 април беше надпреварата при дамите от сериите по хвърляния на Оклахома. Там две американки подобриха чувствително рекордите си.
Двукратната олимпийска шампионка Валъри Олман подобри личния си резултат с повече от 2 м. и със 73.52 м не само, че подобри рекорда на Северна Америка, ами и даде най-добрия резултат в историята от 36 години насам и се настани на петото място във вечната ранглиста в дисциплината, което пък остави нашата рекордьорка Цветанка Христова на осмото място с нейните 73.22 м. Световната шампионка от 2023 г. Лаулауга Таусага също се присъедини към 28-те дами, хвърлили диска над 70 м. с постижение от 70.72 м.
Това беше само прелюдия преди изригването на вулкана от рекорди на 13 април. Още с първото си стъпване в кръга Миколас Алекна сътвори история. Подобри собственото си върхово постижение на планетата – 74.89 м. След това направи два фала, а в четвъртия си опит 22-годишният литовец стана първият състезател в света, чиито диск надхвърля 75-метровата граница, като той я премина дори с повече от половин метър – 75.56 м.
Австралиецът Матю Дени също хвърли над досегашния рекорд – 74.78 м., трето състезание за него над 72 м, само в рамките на седмица. Трети в надпреварата, като подобри личното си постижение с още повече от метър бе Сам Матис от САЩ – 71.27 м., само на 5 см от националния рекорд, който вече 42 години е притежание на Бен Плъкнет. Четвърти завърши германецът Клеменс Прюфер, който през миналата година завърши шести и на европейското първенство, и на Олимпийските игри. 27-годишният Прюфер добави почти 2 м към постижението си, за да го доведе до 71.01 м, най-добрият резултат на германски дискохвърляч от златната ера на Ларс Ридел през 1997 г. Петият Лорънс Окои от Великобритания подобри личния си рекорд с немислимите 3,62 м, за да достигне до 70.76 м. Със смесени чувства остана Мика Сосна, който хем отново премина 70-те метра – 70.01, хем с този си резултат завърши едва шести в това невиждано до момента състезание, белязано от станалия любим на състезателите оклахомски вятър.
Седмицата състезания в Рамона прекрои сериозно все още рехавите ранглисти за годината – при мъжете 18 от първите 20 постижения са с печат Оклахома, при дамите – 12 от най-добрите 14 постижения са резултати, дадени в американския град. Шестимата най-добри мъже имат резултат над 70 м. До момента един-единствен път се е случвало подобно чудо – през 1983 г. седем дискохвърлячи преминават тази граница, но тогава най-добрият резултат е 71.86 м. на Юрий Думчев от СССР. Петима са минавали 70-метровата лента през 1984 г. и 2023 г. А да не забравяме, че в момента е едва средата на април и още в голямата битка не са влезли трима от четиримата, които през миналата година хвърляха над 70 м. – Алекс Роуз от Самоа, световният шампион от 2022 г. и европейски победител от миналия сезон Кристиян Чех от Словения и олимпийският златен медалист от Париж Роджи Стоуна от Ямайка.
Вижте тази публикация в Instagram.
Феноменалните резултати, постигнати в Града на хвърлянията в Рамона, повдигнаха и дискусия дали помощта на вятъра в резултатите на хвърлячите да не бъде регулирана, така както е при спринтьорите и скачачите и при наличие на вятър над допустимото рекорди да не се зачитат. Разбира се, това може да стане едва след задълбочен анализ, който изисква месеци, а може би и години. Американският град ще продължава да бъде аналог на източногерманския Нойбранденбург – градът, в който са поставени световният рекорд за жени на Габриеле Райнш – 76.80 м. и постижението на Юрген Шулт, който до преди година бе начело на ранглистата – 74.08 м., и за двете се твърди, че са постигнати в условия на силен вятър.
Дали учените под ръководството на Световната атлетика ще решат да изследват колко голяма може да е помощта на вятъра при хвърлянето на диск и копие предстои да разберем. А дотогава за състезателите, които влизат в кръга с надеждата дискът им да излети възможно най-далеч Рамона ще си остане градът на чудесата.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Чуй новините
Подкаст
